Загадъчните батерии на Вавилон

Наречени от науката „неуместни”, тези артефакти не се вписват в установения образец на нашата праистория, а по-скоро навяват мисълта за напреднали цивилизации, съществували много преди сформирането на известните ни древни култури. Въпреки че подобни открития, с присъщата им сложност, са добре документирани, повечето историци предпочитат да ги замитат под чергата на човешката история, правейки я все "по-гърбава” и по-неудобна за ходене. Но за разсъдливия хомосапиенс е трудно да не забележи, че подобни неуместни артефакти са в противоречие с известната консервативна картина за нашето антично минало.

Човечеството е започнало от примитивното и постоянно е вървяло нагоре в развитието си – това е неизменният отговор, предлаган от всеки съвременен музей и исторически учебник. Повечето от запазените в археологическите и геоложки архиви находки са подредени старателно, за да съответстват на този общоприет и праволинеен възглед за нашето минало. При все това, съществуват много археологически артефакти, които ни предлагат съвсем различно обяснение за това, какво наистина е станало.

Тези загадъчни артефакти потвърждават древни легенди и предания, които описват човешката история не като линейна, а като циклична. Забравени епохи и бивши светове са се издигали и падали на големи цикли през милиони години, но са останали загубени за нашата памет, освен посредством митовете и откриваните удивителни предмети.

Първият от 10-те най-неуместни артефакти е:

1. Загадъчните батерии на Вавилон

(ancientx.com)

През 1938 г. австрийският археолог д-р Вилхелм Кьоних открива в килера на музей предмет, който ще промени драстично всички концепции за древната наука. Намереното от него, датиращо от преди две хилядолетия, петнадесетсантиметрово гърне от ярка жълта глина съдържа меден цилиндър с размери 13 на 4 см. Краят на медния цилиндър е запоен с оловно-калаена сплав в съотношение 60:40, равняваща се на най-добрата съвременна сплав. Долната част на цилиндъра се помества в легло от гофриран меден диск и е запечатана с нещо, подобно на смола или асфалт. Друг изолационен слой асфалт запечатва върха на цилиндъра и крепи неподвижна желязна пръчка, изправена в центъра на медния цилиндър. По пръчката има доказателства за разяждане от киселина. Имайки познания в областта на механиката, д-р Кьоних се досетил, че тази конфигурация на глиненото гърне не е случайна и всъщност е древна батерия.

(fusionanomaly.net)

Древната батерия в Музея на Багдад, както и другите такива открити в Ирак, датират от Партианската персийска окупация, между 248 г.пр.н.е. и 226 г.

Освен това, Кьоних намира в Музея на Багдад посребрени медни вази, изкопани близо до шумерски останки в южен Ирак, датиращи от поне 2500 г. пр.н.е. Когато бивали потупани леко с ръка, вазите отделяли прах от синя платина, характерна за галванизирано до мед сребро. Оказва се, че притежаваните от персийците батерии са наследени от съществувала преди тях цивилизация на територията на Близкия изток.