Да изчистваме всяка мисъл

Получих Дафа през март 2000 г. и макар с тялото ми да се случиха значителни изменения, и предишните ми заболявания да изчезнаха, разбирането ми за Дафа все още се ограничаваше до опознавателния стадий и не можех напълно да разбера цялото великолепие и божественост на Дафа. Аз дори все още бях привързан към всекидневните неща на обикновените хора, намирах телевизионните шоута за интересни и забавни. Но нашият милосърден, велик Учител никога не оставя нито един ученик. Той милосърдно ме спасява, търпеливо направлявайки ме. Един път, през 2004 г., статия на уебсайта Мингхуей ме пробуди и аз разбрах, че не мога да продължавам повече да вървя по този лъжлив път и съм длъжен да променя представите си на обикновен човек в хода на изучаването на Фа.

Малко след това посетих един практикуващ. Той ми разказа, че местен практикуващ, който обикновено помагал в създаването на материали, разясняващи истината, си тръгвал от този район и ми предложи да го заместя. Аз имах само повърхностни знания за работата с компютър и нищо не знаех за работата с Интернет, но се съгласих. Бързо похарчих ограничените ми спестявания за покупки на оборудване. След това започнах да гледам видеоматериали, които обучават как да се използва компютър. Научавайки неща за работата с Интернет, се опитвах да вляза в мрежата. Първоначално се опитах да направя един всекидневен сайт и той работеше прекрасно. След това се опитах да работя с уебсайта Минхуей и всичко беше добре.

Този случай ме наведе на мисълта, че е възможно в някой предисторически период да сме пожелали в определено време, при определени обстоятелства, да изпълняваме определени неща. Но доколкото нашият шиншинг не се повишава, нашето ниво не може да се извиси и по този начин нещата, които Учителят планира за нас не могат да бъдат изпълнени. Учителят е устроил всичко в надлежен ред. Това е подобно на щафетно бягане – бавното бягане на един забавя скоростта на целия отбор. Затова, ние сме длъжни строго да се отнасяме към себе си, като истински практикуващ и добре да правим трите неща. Не бива да се държим с едната страна за човешките неща, а с другата – да се стремим да достигнем състоянието на Буда.

1. Да се откъснем от егото си и да не се занимаваме с утвърждаване на себе си

В този голям багрилен казан на обществото на обикновените хора, в този лабиринт, светските хора винаги мислят за себе си работейки, и винаги мислят за себе си без значение дали правят добри или лоши неща. Например: «Какво ще получа или загубя в резултат от този случай? Ще пострадам ли от това? Какво значение ще има това за мен?» Когато приключват нещо, те веднага се виждат в изгодна светлина, за да се покажат какви способни и талантливи са. Дори ако не се показват, те все пак ще изпитат удоволствие в своето съзнание.

В средите на практикуващите също се наблюдават такива състояния. Когато проявяваме стремеж да се покажем и утвърждаваме себе си, ние дори забравяме за усъвършенстването на речта си и искаме другите да знаят колко сме способни, или винаги се страхуваме, че другите няма да разберат за тази добра работа, която ние правим. Когато разказваме за това, което сме достигнали в миналото, ние се чувстваме значителни хора и дори тонът ни се изменя. Аз също имах такава привързаност. Когато помагам на практикуващ да реши някакъв проблем, винаги се чувствам способен човек. В действителност, това не е така. Всичко ни е дал Учителят и е възможно да е предназначено да достигнем такова състояние на своето ниво, че да имаме такива способности.

Възможно е да не сме развили в себе си достатъчно способности, които трябва да притежаваме, заради това, че не сме достатъчно усърдни и някои неща, които можем да направим ще останат незавършени, и това ще ни възпрепятства да утвърждаваме Дафа. Затова трябва да се избавим от тези привързаности и да се оценяваме с високите принципи, а не с принципите на обикновените хора. Мъдростта ни е дарена от Дафа и Учителят ни дава мъдрост, за да се усъвършенстваме в Дафа. Обикновените познания са прекалено незначителни пред величието на Закона на Буда, така че какво още се хвалим?

2. Сблъсквайки се с проблем, гледай в себе си

Неотдавна разбрах от приятели-практикуващи, че някои практикуващи от Ухан са подложени на преследване заради използването на специални технологии в Интернет. В резултат, местните практикуващи решили, че не е безопасно да се използва тази технология и се отказали от нея.

Прииска ми се да споделя личния си опит с приятелите-практикуващи по този въпрос. Помня, че когато се научих да се включвам в мрежата, си мислех: „Надявам се да не ме разкрият и да не ме хванат! Какво ще направя, ако ме хванат?” Мрежата е многополюсна и когато проследяват телефона, фиксират името и адреса. Когато се включвах с такива мисли, след няколко дни открих, че повече не мога да се включа. Не гледах в себе си, а гледах отвън и се опитвах да намеря някого, който да ми помогне. Не можах да намеря помощ в моя район и се опитвах да намеря помощ от практикуващи в други райони, но проблемът не се решаваше. Чувствах своята безпомощност и ми оставаше само да се върна вкъщи. Втория ден след завръщането си вкъщи, когато правех упражненията, може би благодарение на намеците на Учителя, аз осъзнах, че влизах в мрежата със страх. Веднага унищожих тази мисъл и се опитах да се включа отново, този път успешно. Осени ме идеята, че практикуващите изпълняват Божествени дела в човешкия свят, а не човешки неща като обикновени хора. Когато правим нещата, Учителят ни наблюдава и злото в други пространства също ни наблюдава. Когато мислите ни не са правилни или праведните ни мисли не са достатъчно силни, демонът управлява лошите хора, за да ни навреди. Затова Учителят защитава учениците си и той е направил така че да не мога да се включа с лоши мисли.

Затова не можем да съдим, основавайки се на такова явление дали гореспоменатият случай в Ухан действително се е случил заради проблем с мобилните телефони. Един практикуващ разказал на друг, разбира се, практикуващите са слушали прекалено много за този случай и може би от добри подбуди си напомнят един на друг да са внимателни. Но някои практикуващи използват така наречения опит, който са придобили във всекидневния си живот и изхождайки от него, стигат до разсъждението, че ако вие направите това, то ще се случи еди какво си, затова не влизат в мрежата или го правят със страх. Всеки практикуващ има свой път. Това, което се случва с вас, не е задължително да се случи с другите. Затова не бива да използваме аналогичен случай в качеството на правило за себе си и всичко, с което се сблъскваме, е прицелено към собствените ни привързаности.

3. Не се привързвайте към формалности

В континентален Китай са ни необходими праведни мисли, за да създадем обкръжаваща среда за колективно изучаване на Фа. Не бива да подхождаме формално към съвместното изучаване на Фа и това действително трябва да е колективно изучаване, иначе може да възникне намеса, и в съучениците, и във вас. Недалеч от мястото, където живея, наблюдавах две групи за съвместно изучаване на Закона. В едната група се случваше следното: до началото на изучаването на Закона практикуващите говореха за всекидневните неща на обикновените хора. Веднага след завършване на изучаването на Фа и до началото на обмяната на опит, практикуващите ставаха и си тръгваха. По този начин, дори практикуващите, които искаха да споделят опит, не можеха да направят това. Дори, когато те споделяха, го правеха индивидуално и целта на искрената обмяна на опит не бе постигната. В другата група ситуацията също беше много сложна, а няколко практикуващи дори говореха с тон на превъзходство. Всеки от нас е част от Дафа и ние се събираме заедно само за да създаваме среда за усъвършенстване, което ни позволява да се повишим като единно тяло. Щеше да е много хубаво, ако можехме да се координираме един с друг и заедно да подобряваме обкръжаващата ни обстановка. Дафа координаторите не са ръководители в обикновения живот и ние сме длъжни да се отървем от такива привързаности. Скоро, заради намеса на злото, тези две групи се разпаднаха. Затова не бива да се привързваме към формалности, а е необходимо всички заедно твърдо да се усъвършенстваме.

4. Трябва да се държим здраво и да не се страхуваме да изпълняваме неща

В условията на демоничните репресии е много важна безопасността. Някои практикуващи се опитват да се защитят с методите на обикновените хора. Например, не се осмеляват да предадат нещо на улицата, търсят скрити места и винаги им се струва, че ги следят. В действителност тези, изглеждащи безопасни места, изобщо не е задължително да са такива, защото вашата реч и поведение не съответства на обикновените норми (не искам да кажа, че не бива да обезпечим безопасност за най-очевидните неща). Когато предаваме вещи, използвани във всекидневния живот или някакви товари, се чувстваме уверено и обикновено не мислим дали е осно или не. Но чувстваме нервност, когато държим неща, имащи отношение към Дафа и може би мислим: „Те не знаят какво държа”. Защо? Фактически, ние се поставяме в позицията на преследвани и признаваме плановете на старите сили. Мислим: „Докато изучаваме и разпространяваме Дафа, ще ни преследват”. Нима не приемаме плановете на старите сили? Но кой знае какво носим?

Изучавайки Фа знаем, че без контрола на злите сили, осъществяван в други пространства, хората нищо не могат да направят на боговете. Защо се страхуваме от хората? Злите същества, намиращи се в други пространства, също виждат привързаностите ни и могат да управляват злите хора, за да навредят. Мисля, че това е основната причина защо в някои райони наемат голямо количество безработни да следят тайно практикуващите.

Затова трябва да се усъвършенстваме и да изчистваме всяка мисъл, за да разстроим напълно и окончателно плановете на старите сили и за не оставим никаква пукнатина за злото. Нашата истинска безопасност е обезпечена от Дафа и ние ще сме в безопасност, ако строго следим и изпълняваме изискванията на Дафа и Учителя, изпълнявайки нещата открито.

Версия на китайски: http://minghui.ca/mh/articles/2007/5/18/155070.html

По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/0629/740225632.htm