Уважаеми читателю:
В този брой продължаваме нашата дискусия за робския труд в Китай.
Китайският комунистически режим има една основна цел: да задържи властта на всяка цена.
Онези, които отстояват своите убеждения и поставят съвестта си над Китайската комунистическа партия (ККП), изпитват в най-висока степен тежестта на китайския режим. За наличието на подобна смелост те могат да бъдат обвинени в „предаване” на родината си или „разкриване на държавни тайни”. Рискуват да изгубят репутацията си, да получат дългогодишни присъди, да ги изтезават и дори убият.
Основен метод на потисничество е наказанието „превъзпитание чрез труд”. Бидейки изключително умела в пропагандата и способна да изопачава логиката и здравия разум, ККП твърди, че подобно наказание дава на хората шанс да се „реформират”. Пречупвани с методи, усъвършенствани през годините, хората се отказват от съвестта си и се „реформират” в „патриотични” същества, които никога не задават въпроси на ККП.
Ниската цена на стоките, произведени с робски труд, са обект на огромно търсене по цял свят. За корумпираните служители трудовите лагери са толкова печеливш бизнес, че те се интересуват слабо от милионите затворници в 1200 лагера, задържани там без провеждане на съдебен процес, които никога не са имали шанс да защитят своята невинност.
Представяме ви историите на двама такива хора – практикуващи Фалун Гонг, които са затворени заради убежденията си и накарани да понасят „превъзпитание” чрез тежък принудителен труд за това, че отказват да се отрекат от съвестта си. За това те са принудени да произвеждат стоки за износ в западни страни.
Надявам се, че децата няма да слагат това в устата си
От Уан Бин, доктор на науките
 |
| След освобождаването си г-н Уан Бин изнася реч в Чикаго (САЩ) на събитие за човешките права. |
Държаха ме в мрачна затворническа килия, заедно с още 30 затворници, осъдени на смърт, които чакаха да бъдат екзекутирани. Килията имаше площ само около 30 кв.м. Когато за първи път ме докараха в нея, се усещаха всякакви миризми – на изпражнения, урина, плесен, гниеща плът и други. След няколко месеца вече не усещах никаква миризма. Бях привикнал към аромата, проникващ постоянно в килията.
В килията беше толкова тихо, че можех да чуя, ако падне игла на пода. Всеки използваше тази тишина, за да размишлява върху миналото си. Ден след ден, все повече хора се приближаваха към деня на своята екзекуция.
Вратите
Затворническата килия имаше две врати – предна и задна. Предната врата представляваше широка желязна врата и желязна решетка. Задната врата също беше желязна и голяма колкото предната. Предната врата беше вход и изход – през нея вкарваха и изкарваха затворниците, или ги извеждаха за екзекуция.
Десетима въоръжени полицаи охраняваха вратата от потенциални бегълци. Всеки път, когато предната врата се отваряше, означаваше, че някой скоро ще умре.
Въздух и слънце
„Отворете клетката!”, отекваше пронизителният глас на полицай. Викът се врязваше в съзнанието ми и разчупваше тишината в килията. Бледите, чорлави затворници започваха да изразяват щастие върху лицата си. Един по един, те излизаха от задната врата. Кимаха и се покланяха на полицая в израз на благодарност. След това бързо се наместваха на място с повече слънчева светлина.
 |
| Един от инструментите за изтезание, използвани в китайските трудови лагери. |
Оцелелите и трудът
Ако не бяха осъдени на смърт, затворниците, оцелели от центъра за задържани бяха изпращани в затвори, за да излежат присъдите си и да вършат робски труд. Бяха донесли инфекциите си и предаваните по полов път болести в затвора, но пък представляваха многочислена евтина работна сила. Учудващо голям брой стоки от Китай са произведени в затвори и трудови лагери.
През май 2002 г. бях изпратен в Пекинския отдел за репатриране на престъпници, заедно с няколко други практикуващи Фалун Гонг. Чакахме да ни разпределят в затвори, където да излежаваме присъдите си. От тези преживявания придобих истинско разбиране за принудителния труд в затворите.
От нас се очакваше да работим неуморно. Обикновено се работеше между 15 и 16 часа на ден. Ако някой не успяваше да довърши работата си, го наказваха да „пее до зори”, което означаваше, че трябва да продължи да работи и да не спи. Тъй като килиите бяха претъпкани с хора, затворниците нямаха време да се грижат за собствената си хигиена. Те брояха дните, наблюдавайки как болестите им се влошават все повече и повече.
Бях арестуван за практикуване на Фалун Гонг. Не съм извършил каквито и да е престъпления. Затова просто се считах за „кореспондент”, изпратен там, за да наблюдавам какво се случва около мен. Надявах се, че някой ден наблюденията ми ще помогнат на света да разбере по-добре какво става в китайските затвори.
От коледни подаръци до бельо
Задачите ни включваха опаковане на дамско бельо, записи на аудио и видео материали, прикрепване на запазени марки към различни стоки, съшиване на книги, производство на плавки за въдици, цветни коледни лампички и аксесоари за износ. Участвах в цялата ръчна работа и усвоих добре всички процедури.
По времe на едно горещо лято затворническите власти ни наредиха да пакетираме бельо за фирмата Грейсуел. Беше наистина горещо и въпреки това затворниците не се бяха къпали от много дълго време. Те се чешеха по цялото тяло, докато работеха. Някои дори се пипаха по интимните части от време на време. Виждах кръв по ноктите им след това. Не бях сигурен дали жените биха изглеждали красиви в това бельо.
Друг път затворниците пакетираха храна наречена „Зърна от орхидея”, предназначена за собственици на малки предприятия. Тази закуска се правеше от зелен боб. В затвора все още отглеждаха зелен боб. Имаше варели, в които накисваха боба във вода, докато набъбне. За да си спестят усилия при сменянето на водата във варелите, понякога затворниците изливаха цял варел с боб върху мръсен писоар, после наливаха вода във варела, слагайки и боба вътре. Когато шушулките набъбнеха, затворниците започваха да ги белят. Пред всеки имаше комплект успоредни ножове. Затворникът вземаше шушулка с боб, прекарваше я през ножа и махаше покривката на боба от едната страна, оставяйки я от другата и така се получаваше „златен ремък” в средата. По този начин бобът изглеждаше добре, макар да беше мръсен и кален. След това бобът беше хвърлян в кошница.
Най-малко 10 000 шушулки трябваше да бъдат обелени на ден, за да се изпълни задачата. Докато затворниците се суетяха наоколо, белейки шушулките, слузта и слюнките им се смесваха с боба. Така обработеният боб беше поставян в голяма чанта и носен в магазина, където го пържеха. Пърженият зелен боб изглеждаше златистожълт и блестящ. Пакетираха го в прекрасни пакетчета и го продаваха на клиентите.
Зеленият боб е много търсен на пазара и така носи голяма печалба на продавачите. Клиентите харесват много зеления боб. В супермаркет в САЩ видях пържен зелен боб внос от Китай. Чудех се в кой затвор са го произвели.
Всяка година голям брой коледни подаръци и облекла за западните страни биват произвеждани в китайски затвори. Веднъж затворът беше натоварен със задачата да произвежда крушки. Всеки ден затворниците трябваше да връзват здраво медни жици около пластмасова кутия с фиксирана форма и после да свързва всички крушки. Обикновено ръцете им кървяха от тези операции. Не е нужно да казваме, че върху крушките бяха оставяни тъкан от кожата им, а с нея и техните предавани по полов път болести.
Веднъж участвах в направата на огърлици с мъниста. Затворниците използваха игли и конци, за да нижат цветни мъниста и след това свързваха двата края, за да направят огърлица. Бижутата изглеждаха много красиви. Но се надявам жените да не ги слагат на вратовете си, както и че децата няма да ги лапат.
Преживяванията ми в китайски трудов лагер
Г-ца Чън Йин била задържана три пъти за практикуване на Фалун Гонг. Изпратили я в трудов лагер за една година по време на посещението й в Китай, където отишла, за да види семейството си. Надзирателите в затвора насилствено я инжектирали с отровни лекарства, които й причинили увреждане на нервите в лявата част на тялото, спазми и частична загуба на паметта. Г-ца Чън сега живее във Франция.
 |
| Г-ца Чън дава показания по време на конференция по човешки права на ООН в Женева, Швейцария. |
Бях в затвора между ноември 2000 г. и ноември 2001 г., защото отказах да спра да практикувам Фалун Гонг. През този период от време ме държаха като робиня в разпределителния център за затворници Туанхъ и в трудовия лагер Син’ан в Пекин.
Произвеждани стоки
1. Разпределителният център за затворници Туанхъ в Пекин
*Огромни количества пръчици за хранене за еднократна употреба. Повечето се използват в ресторанти и хотели, докато други са за износ.
*Подаръчни комплекти „Флорънс”
2. Трудовият лагер Син’ан в Пекин
*Огромни количества пръчици за хранене за еднократна употреба. Повечето се използват в ресторанти и хотели, докато други са за износ.
*Плетени пуловери.
*Плетени вълнени ръкавици (износ за Европа).
*Плетени подложки за чаени комплекти.
*Плетени шапки за фирма в район Цинхъ, Пекин.
*Плетени подложки за столове.
*Поправка на пуловери; премахване на дребна украса от прежда.
*Производство на огромни количества пантофи. Работата включваше главно нанасяне на лепило върху подметката и прилепяне към горната част, с изискване за висококачествен продукт. Когато бях там, беше най-горещата част от лятото. Заедно с много практикуващи работехме в килиите си. Беше задушаващо да се работи във влажните затворнически клетки с дразнещи миризми на лепило. Работехме до полунощ или до един часа през нощта всеки път, когато имаше поръчка.
*Производство на плюшени играчки: зайчета, мечета, делфини, пингвини и др. Главните стъпки включваха поставяне на материала за пълнеж в играчката, зашиване по външните ръбове, пришиване на очи, уста и т.н.
Санитарните и жизнени условия в лагера за принудителен труд
(1) Разпределителен център за затворници Туанхъ в Пекин
Бяха заключена с повече от десетима други практикуващи Фалун Гонг в килия с площ от около 12 кв.м. В стаята имаше само осем легла; така някои от нас бяха принудени да спят на пода. В килията правехме всичко, включително хранене, работа, пиене и използване на тоалетната; имаше много комари и мухи. Позволяваха ни да се храним само в определени часове. Водата беше разпределена и пиенето й беше ограничено. След хранене трябваше веднага да се върнем на работа. Два пъти на ден ни даваха по пет минути за лична хигиена. Когато времето изтечеше, ни принуждаваха да спираме и не ни позволяваха да вземем никаква вода за килията. Ако не успеехме да свършим възложената ни работа, не ни позволяваха да се измием. Когато имаше спешна поръчка, трябваше да работим до късно и да си лягаме без да се измием. Имаше фиксирани часове за цялата група от практикуващи да ходи до тоалетната. Дори и така, пак трябваше да искаме позволение от надзирателите. Всеки път ни даваха по две минути да ползваме тоалетната; така много хора не успяваха изобщо да стигнат до нея. Можехме да си лягаме само в определено време, в противен случай ни се караха и не ни позволяваха да спим. През нощта надзирателите заключваха всички килии. Във всяка килия имаше малка кофа, която служеше за тоалетна. Наблюдаваха ни дори докато спим.
Всеки ден ни даваха да спим много малко и ни принуждаваха да започваме да работим в момента, когато си отворим очите. Ръцете ми имаха пришки и дебели мазоли от дългите часове работа за изпълняване на квотата за пакетиране на еднократно използваеми пръчици за хранене. Често работех до полунощ. Не ни позволяваха да спим, докато не изпълним квотата. Караха ни да работим над 16 часа на ден, и всичко се правеше в килиите. Санитарните условия бяха изключително лоши. Макар да пакетирахме пръчици за хранене, на етикета на които пишеше, че са дезинфектирани при висока температура, целият процес беше нехигиеничен. Не можехме да си измием ръцете и трябваше да пакетираме и пръчиците, паднали на земята. С цел висока печалба, разпределителният център за затворници Туанхъ и трудовият лагер не зачитаха здравето на хората и съзнателно извършваха подобни лоши дела. Много ресторанти в Пекин сега използват такива пръчици. Чух, че дори ги изнасят.
Практикуващите жени са принудени да работят тежка физическа работа. Караха ни разтоварваме камиони с чанти с материали, тежащи повече от 40 кг всяка. Трябваше да носим чантите на раменете си от камиона до килиите. Друга работа включваше изкопаване на ями, посаждане на дървета и пренасяне на торове. Полицията експлоатираше труда ни, за да си докара незаконни приходи. Разпределителният център не ни компенсираше по никакъв начин за труда. Всъщност ни принуждаваха да вършим тежка и продължителна работа без каквато и да е компенсация.
(2) Трудовият лагер Син’ан в Пекин
 |
| Г-ца Чън демонстрира насилственото инжектиране на лекарства в трудовия лагер. |
Телата и умовете ни бяха затворени и жестоко преследвани в условията на много тежка работа. Полицаите често ни събуждаха на определени часове. Когато имаше поръчки, трябваше да работим ден и нощ, за да произведем най-добрия продукт за възможно най-кратко време.
Цялата работа в лагера е много интензивна. Практикуващите Фалун Гонг са принуждавани да работят до полунощ на слабо осветление и всеки трябва да изпълни определена квота. Ако не успее, не му дават да спи. Веднъж правихме подаръци за Нестле; те включваха тъкани артикули и плетени възглавници. За да успеем със срока за доставка, трябваше да работим в общата зала или умивалните до един-два часа през нощта; понякога работехме и по цяла нощ. Полицаите използваха този метод, за да контролират мислите ни. Не ни оставяха и за минута без работа или да помислим спокойно, и не ни позволяваха да говорим помежду си. Караха наркомани и „трансформирани” практикуващи да ни наблюдават. Искаха само да работим.
През лятото в килиите ни беше толкова горещо, че хората понякога припадаха от прегряване. Много практикуващи получаваха симптоми на високо кръвно и сърдечни проблеми от претоварването с работа. Целите им тела се гърчеха.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Защо изпращаме този вестник?
Ние, хората, имаме нужда от чист въздух и вода, за да поддържаме живота си; по същия начин се нуждаем от истината.
През лятото на 2003 г., когато светът бе разтърсен от загадъчния вирус на атипичната пневмония, пекинският хирург д-р Цзян Яньон разобличи смъртоносната лъжа на китайския режим и бе световно признат за приноса си за спиране на разпространението на вируса. След тези разкрития лекарят бе поставен под домашен арест. Международната общност даде на г-н Цзян много награди, но каза малко за неприсъствието му на тяхното раздаване.
Какъв е шансът да има втори д-р Цзян, ако птичият грип се окаже смъртоносен за хората?
През септември 2005 г. Яху (Yahoo) предостави на китайския режим информация, която му помогна да идентифицира и осъди журналиста Шъ Тао за „разкриване на държавни тайни зад граница”. Сега той излежава 1-годишна присъда.
Каква е вероятността да узнаем „държавна тайна” като истината за СПИН епидемията в Китай, дори ако има втори д-р Цзян?
Онези, които живеят в условията на тирания, имат не по-малка нужда да говорят истината от тези, които живеят в свободен свят. Ако просто седим и гледаме как истината е прикривана, хвърляна в затвора и убивана, бъдещето ни със сигурност е обречено.
Този вестник е за вас, за човечеството; той е за нас, хората в свободния свят, за да помогнем на онези, живеещи в тирания да ни помогнат; той е за нас, за да си напомняме какви сме и какво означава да бъдеш човек.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...