Без медали за Китай по човешките права

Награждаването на Китай с Олимпийските игри през 2008 беше признание за динамичния икономически прогрес на страната и появата й като световна сила. Това, което се подразбираше от това решение, беше, че Китай ще бъде достоен за доверието на Международния олимпийски комитет (МОК), като се присъедини към страните, които пропагандират и пазят човешките права.

Само година до церемонията по откриването на Олимпийските игри в Пекин, светът има право да бъде ако не разочарован, то поне възмутен. Въпреки честта да бъде домакин на това велико събитие, Китай не променя начина, по който се отнася към човешките права, протестите и свободата на словото. Управлението разхлаби ограниченията за международните медии, но продължи преследването на местните медии, неправителствените организации, Интернет потребители и тези, които са считани за дисиденти.

Свободата на словото продължава да бъде само концепция, а не реалност. Това, което изглежда просто като строго предупреждение към местните медии, доведе до затварянето на медии и вестници, някои от които съществуват от дълго време. Бяха уволнение журналисти и редактори, които са считани за твърде либерални. Също така е възпрепятствано излизането на критики извън страната и продължи бруталното потискане на Фалун Гонг движението, както и екзекутирането на хора.

Докато Китай със сигурност подобрява имиджа си в някои страни от третия свят, благородните заеми и програми за помощ, нарушенията на човешки права в Тибет и съучастничество в кризата в Дарфур, го държат на фронтовата линия с международните активисти за човешки права. Тези активисти виждат Олимпийските игри в Пекин като възможност за по-голямо уважение към основните норми и принципи, които подкрепят гражданското общество.

Президентът на Олимпийския комитет Джаскю Рож каза, че Олимпиадата ще бъде сила на надеждата в Китай. Тази надежда обаче все още не се вижда.

По http://www.clearwisdom.net/emh/articles/2007/8/11/88503.html