Аз съм на 9 години. Запознах се с Фалун Гонг преди половин година, когато мама и баба показваха упражненията на нови ученици. И на мен ми се прииска да науча тези упражнения. В тези дни, когато учехме упражненията, при мен три нощи поред идваше Тялото на Закона на Учителя (това го разбрах по-късно). Събудих се внезапно, майка ми, която лежеше до мен, спеше. Видях полупрозрачна фигура на човек. Той беше в оранжева дреха и се движеше във въздуха. Той дойде до леглото, наклони се и ме погледна. По-късно познах Учителя на снимката в книгата.
Така той идваше три нощи поред. Аз всеки път се събуждах. На третата нощ вече не се страхувах, тъй като вече знаех, че това е Учителят. Той се движеше във въздуха, а по тялото ми течеше гореща пот. Аз го приветствах с позицията на ръцете «хъ-шъ». Видът на Учителят беше спокоен и сериозен. Тялото на Закона не дойде повече.
След това, до есента, се занимавах рядко. Само понякога правех упражненията и преди сън мама ми четеше „Джуан Фалун”, но аз често си спомнях Учителя.
Лятото, по време на ваканцията, започнах по-често да практикувам и сама да чета „Джуан Фалун”. От Закона „Истина, Доброта, Търпение” разбрах как трябва да се държа с хората. Например, когато започваме да спорим с приятелка, аз прекратявам спора първа, а тя все още продължава да спори. Постепенно спорът затихва. Ако не бях практикуваща, щяхме да се скараме.
Разбрах още, че не бива да се присвоява нищо чуждо, дори ако се търкаля по улицата. Ето пример: един път намерих на пътя пръстен, който много ми хареса, но го оставих да лежи на мястото му.
Разбрах, че не бива да се обиждаме и сега се старая да не се обиждам на никого. Един път, моя приятелка разговаря с мен много грубо, а когато се опитах да й обясня, че това е лошо, тя се ядоса още повече. Когато си тръгвах от дома й, аз вървях и плачех, защото ми беше много жалко. Тя загуби много Дъ.
Имам една черта в характера, от която искам да се избавя: това е страхът, и аз работя върху това. Например, на 1 септември, след урока, приятелка уговори да отидем заедно на въртележките, но мама ми каза веднага след училище да се прибера вкъщи, тъй като имала планове. Когато дойде майката на приятелката ми, ние решихме, че тя по-добре ще уговори майка ми да ме пусне. Майката на приятелката ми позвъни вкъщи, но слушалката взе баба ми, която не знаеше за плановете на мама и ме пусна. Когато отидохме в приятелката ми да хапнем, за да отидем после на въртележките, позвъни майка ми и каза, че трябва веднага да се прибера вкъщи. Аз отначало се изплаших, че ще ми се кара. Но после разбрах, че не съм постъпила като практикуваща, тоест не казах истината на баба, а практикуващият казва само истината. Затова ще бъде правилно, ако ми се скарат и към длъжна да изтърпя. Страхът веднага изчезна.
Един път ми се присъни, че чета книгата в училище. Отзад дойде съученик и ме удари. В този момент, в мен дори не възникна мисъл да му го върна. Аз продължих да чета спокойно. Той удари още един път. Аз се събудих с мисълта: „Как се случи това?” Но веднага си спомних, че съм практикуваща и трябва да постъпвам като практикуваща.
Учителят казва, че когато практикувате, аз винаги ще бъда с вас, където и да сте. Аз чувствам това, неговата подкрепа и защита.
Приключвам с това. Искам да пожелая на себе си винаги да постъпвам според Закона, което пожелавам и на вас.
По http://ru-enlightenment.org/docs/conferenceexperience/conference1/doklad_8.htm
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...