Стотици хиляди души в Китай и извън Китай са репресирани и преследвани от правителството, разказаха две практикуващи Фалун Гонг пред “Експрес”. Фалун Гонг, още наричан Фалун Дафа, е известна китайска практика за подобряване на характера и за самоусъвършенстване. Макар и с история на 5000 години, през вековете тя е била предавана само лично от учители на ученици. Едва през 1992 г. е представена в Китай като обществена практика и след седем години последователите й стават между 80 и 100 милиона души, което прави между 6 и 8 % от населението на Китай по това време. Трите принципа на Фалун Гонг са: Истина, Доброта, Търпимост. Учението няма комерсиален или политически характер, няма членски внос, не е религия и не изисква спазването на някакви ритуали. То е прост комплекс от пет медитативни упражнения, които могат да се изпълняват навсякъде и по всяко време. В същността си то представлява природна мъдрост, която се е разпространила и дава на човек пълната свобода да живее в съвременния свят. Сред практикуващите има всякакви хора, някои от които много високопоставени, включително и представители на управляващата партия в Китай. Освен това Фалун Гонг е разпространен в над 80 държави по света, включително и в България, а практикуващите са над 100 милиона души.
До 1999 г. самата практика е подкрепяна от правителството и е получила много награди за подобряване на здравето и морала на хората. Учителят е канен на различни форуми и мероприятия, където да води лекции и да показва упражненията. Здравното министерство прави проучване и установява, че над 50 % от практикуващите не използват здравни услуги, което е много добър показател. Всеки практикуващ на година спестява по 1000 юана (като 500 юана е средната работна заплата), казва тогавашният здравен министър.
Заради огромната популярност и откритието на сериозния брой практикуващи през 1999 г. правителството на Китай и бившият китайски комунистически лидер Цзян Цзъмин започва преследване срещу тях и издава заповед, с която се забранява това движение. На практика това нареждане означава изтребването на 100 милиона души и техните семейства, близки и приятели. Те биват затворени в трудови лагери, където работят без пари, нямат никакви права, държат ги гладни и ги изтезават. Подлагат ги на изключително жестоки, нечовешки изтезания, като например насилствено хранене с тръба през трахеята – за което има документирани материали. И това не е всичко. Практикуващите са използвани за недоброволни донори на органи, като органите се взимат още приживе и се прави бизнес от това. Органите се използват и като суровини за производство на различни неща. Според проучвания вече 40-50 000 души са били умъртвени по този начин. Нещо повече - от 1999 г. (началото на преследването) насам броят на трансплантациите в Китай се е повишил лавинообразно, макар техният начин на мислене да отхвърля използването на донорски органи. Двама международни следователи – Дейвид Килгор и Дейвид Матас, са установили, че китайски трансплантационни болници са уведомили пациентите да “идват бързо”, за да си набавят органи за трансплантация, и че съвместими органи “ще бъдат налични в рамките на един или два дни”. Първоначалните изявления за разследването са направени от трима свидетели, в това число и военен лекар, заявил че операциите са извършвани, докато жертвите са все още живи, така че органите да са “пресни”, след което телата са кремирани на място. В доклада от разследването лекарят заявява, че доходната продажба на органи и части от телата на задържаните е движеща сила за лагерите. “Практикуващите Фалун Гонг ... вече не са считани за човешки същества, а за суровина за търговски продукти... Китайската комунистическа партия реши да ги третира като “класови врагове” и престъпници, и да се справи с тях, използвайки всички икономически изгодни средства.” Независимият доклад потвърждава отнемането на органи от живи практикуващи, разобличава неговата жестокост и предоставя 17 препоръки за прекратяването му. “Позовавайки се на това, което знаем, ние достигнахме до прискърбното заключение, че твърденията са верни. Вярваме, че се е извършвало широкомащабно насилствено изземване на органи от практикуващи фалун Гонг, и че това продължава и до днес” , заключават авторите на доклада – бившият канадски държавен секретар Дейвид Килгор и адвокатът по човешките права Дейвид Матас.
Съвсем наскоро излиза наяве фактът, че в Китай има лагери – добре известен и въпреки всичко упорито премълчаван до момента. По този повод немският парламент излиза с резолюция, която гласи: затворете лагерите! Това води и до натиск от световната общност, която поставя ултиматум на Китай - ако иска Олимпийските игри през 2008 г. да се проведат там, трябва да спрат репресиите и да се подобрят човешките права. В отговор държавният глава обещава да постави в приоритетите на политиката си въпроса за човешките права. Въпреки това преследването срещу практикуващите Фалун Гонг продължава и до момента.
Екипът на “Експрес” се свърза лично с Джейн Даи, която също е практикуваща и чийто съпруг е убит от китакйските власти. Ето какво каза тя:
Името ми е Джейн Даи и съм на 43 години, по образование съм икономист. Имам 6-годишна дъщеря на име Фаду Чен. И аз, и дъщеря ми сме австралийски граждани и живеем в Канбера.
Съпругът ми беше китайски гражданин. През 2001 г. тялото му беше намерено в изоставена колиба. От 1999 г. семейството ми беше преследвано от китайското правителство, само поради факта, че сме практикуващи Фалун Гонг и вярваме в истината, състраданието и толерантността. Разбрах за смъртта на съпруга ми от новинарски доклад на практикуващи, който се появи в сайта на Фалун Гонг. След като го прочетох, останах втрещена.
Той беше електротехник и поради това, че е практикуващ, загуби работата си. Накрая нямаше избор и се принуди да напусне къщата ни и да заживее отделно от нас.
Сестра му идентифицира тялото и откри, че вече е твърде разложено, което означава, че е бил мъртъв няколко дни преди полицията да съобщи за това.
През януари 2000 г. съпругът ми беше задържан за 15 дни заради Фалун Гонг. През юли същата година полицията го отведе за три семици. Докато е бил под арест, е бил пребиван многократно. След 10 януари 2001 г. загубих контакт с него.
Сестра му, също практикуваща, беше осъдена да излежи 2 години в трудов лагер. Не й позволиха да посети погребението на баща си и да види 9-годишната си дъщеря, която беше много болна. След като разказах публично историята й, отново започнаха да я преследват.
Когато свекърът ми чу новините за смъртта на сина си и присъдата на дъщеря си, изживя огромен шок. Това му докара болести и, след като лежа дълго време в болница, наскоро си отиде.
Откакто започнаха преследванията срещу практикуващите Фалун Гонг, полицията многократно претърсваше къщата на брат ми без заповед за обиск и го заплашваше, че ще загуби работата си. В крайна сметка го принудиха да се откаже, макар че все още го следят.
Благодарение на австралийското правителство успяхме да получим прахта на съпурга ми осем месеца след смъртта му. Горда съм, че му бях съпруга. Цялата истина за смъртта му е, че отиде до Бейджинг, за да предаде едно писмо, в което се казваше: Фалун Дафа е добро, не лошо.
Имам нужда от помощта ви, за да престане това преследване на практикуващите Фалун Гонг. Не искам да виждам други семейства и деца като моето, които нямат нормален живот, завършва изповедта си Джейн Даи.
В. "Експрес", брой 152, 28 август 2007 г.
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.