Група изследователи тяърдят, че сблъсък с обект от извънземен произход е причина за унищожението по време на ледниковата епоха

Цветно сканиране с електронен микроскоп на стъклена въглеродна сфера. Сферата е с размер 0.3 мм. (SEM imaging by Jim Wittke)

Какво става причина за изчезването на мамута и намаляването на броя на хората от каменната ера преди около 13 000 години, все още си остава горещо дискутирана тема. Прекомерното ловуване от палеоиндийците, промяна на климата и болести ни отвеждат към списъка с вероятните причини. Но една идея, която преди се смяташе за малко вероятна, напоследък придобива повече смисъл.

Група международни изследователи, сред които двама геолози от Северния университет на Аризона (СУА), съобщиха за доказателства, че комета или обект с ниска плътност, устремен към Земята, е избухнал в горните слоеве на атмосферата и предизвикал опустошително вълна на разрушение, която помела повечето от големите млекопитаещи, тяхната жизнена среда и хората от този период.

„Експлозията или ги е изпържила или притиснала поради ударната вълна”, твърди Тед Бънч, професор-асистент по геология от СУА и бивш изследовател от НАСА, който се специализира в кратери, вследствие на сблъсък. „Това е била малка ядрена зима”.

Бънч и Джим Уитке, лаборант по геологически науки към СУА, са съавтори на доклад, който посочва, че сблъсък с извънземен обект преди 12 900 години е довел до масовото унищожение в края на ледниковия период. Докладът е разпространен само в Интернет в протоколите на националната академия на науките. Изследователският екип включва няколко членове на Американската национална академия на науките и изследователи от Унгария и Холандия.

Никой не е открил огромен кратер на Земята, които може да удостовери за наличието на такъв катастрофален сблъсък преди 13 000 години, но изследователският екип предоставя доказателства за комета с диаметър от 1.6 до 1.8 км., която се е взривила от 17 до 37 км над земната повърхност, предизвиквайки масивна ударна вълна и последваш драстичен охлаждащ ефект в по-голямата част на Северна Америка и северна Европа.

„Кометата може би се е разчупила на малки парчета с приближаването си към Земята и след това тези парчета са се взривили на различни места над двата континента”, казва Бънч.

Доказателствата за многократни експлозии произлизат от черен слой с дебелина 10 см. От богат на въглерод материал, който се появява в северна Канада, Гренландия и Европа, на юг чак до Каналените острови отвъд брега на Калифорния, и на изток до Каролините. Две места съществуват в Аризона в Мъри Спрингс и Ленер Ранч, близо до Сиера Виста.

Доказателства за мамути и друга мегафауна и примитивни хора-ловци, познати като културата на Кловос, са открити под черния слой но въобще не могат да бъдат открити в самия слой или над него. Това доведе колектива от изследователи до заключението, че именно сблъсък с извънземен обект е изличил много от населяващите земята по време на късния плейстоцен. Бънк отбелязва, че някои животни вероятно са оцелели в отделни защитени ниши.