Когато става въпрос за отношения между хората, когато хората ни гледат отвисоко, говорейки зад гърба ни или отбранявайки се – това очевидно е признак, че ние сме длъжни да сме усърдни в самоусъвършенстването. Това изважда нашата човешка представа и ни дава възможност за повишение.
Но това не е така очевидно при взаимоотношенията със съучениците. Например, разбирате изведнъж, че практикуваща, на която сте се доверявали винаги и сте имали добро мнение за нея, ви е критикувала зад гърба. Откривате, че практикуващата, която виждате всеки ден, с която винаги сте много открити и честни, с която споделяте своите възгледи и мисли, често ви е лъгала. Тя е крила от вас дори незначителни неща. Когато с милосърдие и казвате недостатъците, тя не възприема това сериозно и дори изказва недоволство. Възможно е да сте имали предложение, което по ваше мнение е добро за Фа-коригирането, но някои практикуващи мислят друго. Възможно е…
Какво е необходимо да се направи, когато се сблъскваме с подобни инциденти? Фактически, много практикуващи разбират, че при други обстоятелства те са търпеливи към обикновените хора, но по-малко великодушни към съучениците. Защо е така? Според мен, това се случва, защото ние мислим по следния начин: „Ти също си практикуващ. Как може да постъпиш по такъв начин? Трябва да си строг със себе си. Дори, ако нещо не е така, трябва да си великодушен към мен”. С други думи, имаме по-високо изискване към съучениците и забравяме, че те също живеят в средата на обикновените хора. Въпреки че са се усъвършенствали добре в определени области, те все още имат неща, които не са усъвършенствали добре и могат да се проявят.
Някои практикуващи не могат да решат междуличностните си конфликти много дълго време. Понякога самите координатори изпитват недостатък между себе си по отношение на търпимостта. По този начин конфликтите се разрастват. Пукнатините стават по-големи, затова злото може да се възползва от тях, всичко това води до загуба за Дафа и болезнени уроци за практикуващите.
Защо така се възмущаваме? Защо изпитваме недоволство? Защо в нашите сърца има ненавист? Защо изпитваме страх? Защо не можем да сме по-великудешни? Защо изказваме недоволство? Защо за нас е толкова трудно да забравим конфликтите? Защо...?
Ако направим крачка назад и погледнем ще видим, че именно нашите «представи» са били докоснати. Всички понятия в човешкото съзнание са основани на «сантименталността» и именно това е било докоснато. Сантименталността може лесно да доведе до това да сте дълбоко засегнат, докато милосърдието никога няма да доведе до този резултат. Сантименталността е проявление на ниското ниво в Трите сфери и ние сме длъжни постепенно да я отстраним. Ние сме практикуващи Дафа, които в крайна сметка ще достигнат Пълно Съвършенство на високо ниво на Вселената. Ние сме тези, които ще станат владики на Вселената. Затова може да се каже, че нещата, които са били засегнати, не са наши, те са това, което сме длъжни да отстраним. Доколкото това е така, защо ние все още изразяваме недоволство?
Ако нашите сърца са засегнати, това е заради сантименталността. Как тогава ще трябва да постъпваме в бъдеще, ако сърцата ни не са спокойни и се чувстваме оскърбени? Нима това не е възможност да повишим нивото на Шиншинга си? Трябва да имаме леко и спокойно състояние. В такова спокойно състояние съзнанието може по-добре да спасява съзнателни същества. А сега това е най-важната задача!
Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2007/9/26/163287.html
По http://ru-enlightenment.org/docs/2007/1102/238231531.htm
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.