Олимпийските игри в Пекин, Огънят за човешки права и демокрацията

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

… когато тогавашният вицепремиер Уен Джиабао отивал да инспектира типичен завод за бои близо до езерото Тай, както обикновено новината за неговото посещение се разпространила предварително. Каналът до фабриката бил отводнен бързо, почистен и напълнен с чиста вода. Малко преди да пристигне Уен със своя ескорт в канала били хвърлени хиляди шарани и селяни с въдици били поставени по бреговете.

Дейвид Килгор говори на пресконференция преди церемонията по запалване на Огъня за човешки права в Атина, 9 август 2007 г. До него е бронзовият медалист от зимните Олимпийски игри през 2006 г. Мартинс Рубенис
Щафетният огън за човешки права вече оказва ефект върху правителство на Китай с оглед на загрижеността му за Олимпийските игри в Пекин следващото лято.

Всички ние, участниците в Щафетата, молим партията-държава:

• Незабавно да спре преследването на Фалун Гонг и да освободи всички практикуващи;
• Да спре тормоза над всички приятели, поддръжници и адвокати, подкрепящи практикуващите Фалун Гонг, станали жертви на преследването, като Гао Джишенг, Ли Хонг и Ли Хепинг;
• Да проведе дискусии за отваряне на трудовите лагери, затвори, болници и други места, за разследване от независими експерти;
• Дейвид Матас и аз, граждани на Канада, подготвихме независим доклад относно твърденията за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг. Ние разгледахме 33 вида доказателства и опровержения.

Така например ние интервюирахме бивша съпруга на хирург, който, според нея, е отстранил без упойка очната роговица на близо 2000 практикуващи Фалун Гонг, затворници в град Шенянг, за период от две години преди октомври 2003 г. Нейните показанията са правдоподобни според нас.

Лесно е да се вземе някое от доказателствата и да се каже, че то не доказва убедително случая, но комбинацията от всички, сочещи в една посока доказателства, е това, което ни доведе до смразяващия извод, че в продължение на повече от шест години правителството на Китай и негови агенти са избили огромен брой затворени заради убежденията им - практикуващи Фалун Гонг, и са продавали техните органи на високи цени, често на туристи, пътуващи до Китай за транплантация на органи.

На практика сред читателите на нашия доклад, за които сме уведомени, няма независим, който да не е убеден във верността на нашето заключение, което може да бъде прочетено на 18 езика на www.organharvestinvestigation.net.

Това ново престъпление срещу човечеството е несъвместимо с Олимпийската харта и Олимпийското движение. То нарушава и Универсалната декларация за човешки права на ООН, както и много други международни спогодби, касаещи човешкото достойнство.

Ако на Международния Олимпийски комитет е била известна ролята на правителството в отнемането на органи, когато присъди на Пекин домакинството на Игрите през 2008 г., вярвам, че нямаше да направи този избор. На тази логика действията на същото това правителство у дома и в чужбина, особено в Судан/Дарфур, Бурма и Зимбабве, както и неговите продължаващи злоупотреби с околната среда в Китай, трябва да дисквалифицират Китай.

Ако има някои, които смятат, че усилията на много хора по света по засегнатия въпрос не водят до резултати, могат да прегледат някои неотдавнашни публикации в медиите. Една от тях е на Сидни Морнинг Хералд от 10 октомври със заглавие „Олимпийска паника зад обещанията на Китай за органите”. В първата част на статията се казва: „Китай призна, че международният натиск преди Олимпийските игри през 2008 г. е довел до неотдавнашните обещания за спиране на незаконните трансплантации на органи”.

Вицепрезидентът на Китайската медицинска асоциация Чън Джонхуа е цитиран да казва, че огромен международен натиск ”е довел до последните обещания". Той добавил пред "Саут Чайна Морнинг Поуст", че „Китай е разтревожен, че ако не заеме позиция по въпроса, някои държави могат да използват това като претекст за бойкот на Игрите”. Или накратко - Щафетата насочва китайското правителство в посоката за спазване на човешките права.

Изявленията на Китайската медицинска асоциация сега трябва да бъдат последвани от действия, защото подобни обещания е имало и в миналото. Кога ще бъдат изпълнени? Дали те се отнасят и за военните хирурзи, които понастоящем извършват голяма част от трансплантационните операции както в цивилните, така и във военните болници? На нас, с Матас, ни бе казано, че те [изявленията] не се отнасят за тях.

Нужда от реформи в управлението

Позволете ми да добавя някои свои мисли, свързани с въпроси по отношение на управлението в Китай. Защо режимът Ху-Уен не позволява открита политическа конкуренция? Защо не зачита основните свободи на всички в Китай? Защо все още хвърля в затвора повече журналисти, отколкото всяко друго правителство по света? И защо пропастта между бедни и богати продължава да расте в цялата страна?

Що за „хармонично общество” е това, което има Наказателен кодекс, предвиждащ смъртно наказание за 65 вида престъпления, включително „подкопаване на националното единство”? Защо съдебната система редовно използва изтезания за изтръгване на признания? Защо в Китай няма понятие като независими съдии и управление на закона?

Тибетски будисти, мюсюлмани и християни биват подлагани на системен тормоз, а понякога и на още по-лоши неща. Хиляди успели да влязат в Китай бежанци от Северна Корея биват изпращани обратно в родината им, където ги чакат арест, мъчения и понякога смърт.

Неотдавна бе обявена новата стойност на търговския дефицит на ЕС към Китай - 185 милиарда щатски долара само за първите девет месеца на 2007 г. Ако тази тенденция продължи, дали след 20 години някой европеец ще има хубава работа с добра заплата? Същото предизвикателство, разбира се, стои и пред Канада.

Например в Монреал компанията за производство на автомобилни гуми "Гудиър" уволни в рамките на пет месеца 850 работника, за да премести производството си в Китай. Оттогава сме свидетели как нашата съседка връща огромен брой произведени там гуми, които не отговарят на стандартите за сигурност.

Околната среда

Нобеловата награда за мир отиде при бившия вицепрезидент на САЩ Ал Гор и междуправителствената програма на ООН за промените в климата. Има ли някой в правителството Ху-Уен, който сериозно да се замисля какво причинява вече три десетилетия този капитализъм от типа „всичко е позволено” на хората в Китай, на техните съседи и на света като цяло?

Трябва да се има предвид следното - близо половин милиард китайски граждани нямат достъп до безвредна питейна вода, при все това много фабрики продължават да изхвърлят безнаказано своите отпадъци в открити водни източници.

Миналата пролет Световната банка направи изследване заедно с Китайската агенция за околната среда и заключи, че всяка година замърсяването на природата причинява между 350 000 и 400 000 предотвратими смъртни случаи в страната. Като замърсяването в затворени помещения допринася за допълнителни 350 000 смъртни случаи, или общо около 750 000 годишно.

В момента, въглищата осигуряват около две-трети от енергията на Китай и страната изгаря повече въглища от Европа, Япония и САЩ взети заедно. Серният двуокис и азотните окиси от използващите въглища в Китай предприятия стигат до Южна Корея.

Някои мултинационални компании от Европа, Северна Америка и други краища на света са пълноправни партньори във влошаването състоянието на околната среда в Китай, с изхвърляните в реките отпадъци и отделяните във въздуха газове. Не са ли чували тези компании за корпоративна отговорност към обществото?

Управляващото от 2003 г. насам правителство Ху-Уен не успя да постигне нищо съществено по отношение на водата, въздуха и почвата. Много експерти заключиха, че без политическа промяна Китай не може да се справи със своите проблеми на околната среда.

Защо правителството не наложи допълнителни такси върху въглищата и електричеството, за да съответстват те на щетите, нанесени на околната среда? Защо намалява разходите за използване на автомобили като субсидира петрола? Защо режимът гледа на застъпниците за чисти вода и въздух като на заплаха, по-голяма от тази на щетите, които карат такива патриоти да надигат глас?

Езерото Тай

Нека илюстрирам този ключов въпрос със случая с езерото Тай, който в последно време се споменава доста в новините за Китай. Голямото езеро, намиращо се във вътрешността на страната, близо до Шанхай, бе едно от най-красивите природни забележителности в Централното царство в продължение на векове.

Ето какво пише "Интернешънъл Хералд Трибюн" на първа страница от 15 октомври със заглавие „В Китай най-хубавото езеро е заплаха за себе си”. Авторът Джоузеф Кан повдига няколко въпроса. Първо, че тази година езерото стана жертва на индустриално и земеделско замърсяване, сменяйки цвета си на "флуоресцентно зелен". Най-малко два милиона души, които живеят по бреговете му между оризищата и химическите заводи, трябва да спрат да пият или готвят от основния си водоизточник. Местният фермер У Лихонг протестира повече от десет години срещу химическата индустрия и нейните приятели от местната управа, които унищожават едно от екологичните съкровища на Китай.

През 2001 г. например, когато тогавашният вицепремиер (сега премиер) Уен Джиабао отишъл да инспектира един типичен завод за бои близо до езерото Тай, както обикновено новината за неговото посещение се разпространила предварително. Каналът до фабриката бил бързо отводнен, почистен и напълнен с чиста вода. Непосредствено преди Уен да пристигне с ескорта си в канала били хвърлени хиляди шарани и селяни с въдици били поставени по бреговете. У писал безстрашно на Уен, че е бил „измамен”.

Малко преди петното мръсотия да изплува тази година в езерото Тай, У е бил осъден на три години затвор, което Кан описва като „алхимия от обвинения с привкус на възмездие от държавен служител.”

По време на съдебния процес У заявил, че признанието му е било изтръгнато насила от полицията чрез лишаване от храна и сън в продължение на пет дни и нощи. Съдиите, обаче, отсъдили, че след като У не е в състояние да докаже, че е бил измъчван, признанието му остава валидно.

В контраст на това могат да се разглеждат изводите на партийно-държавния англоезичен вестник "Чайна Дейли", направени в материал от 16 октомври, отново по случая с езерото Тай.
„За да се реши проблемът, около 3000 малки и средни химически заводи, много от които се намират по бреговете на езерото, ще бъдат затворени до края на 2009 г. 1700 от заводите … са вече затворени”. „Провинция Джянсу ще изиска от следващата година всички компании да плащат авансово за изхвърляните в езерото отпадъци и канални води.”

Ли Юанчао, партиен секретар на провинцията, е цитиран за казва: „…с тази серия мерки сме убедени, че за 20 години ще можем да върнем езерото Тай до красивото му естествено състояние”.

Коя версия на миналото, настоящето и бъдещето на езерото ви се струва по-реалистична? По-голямата трагедия, разбира се, е че езерото Тай е само един пример за това какво прави неконтролираният капитализъм с китайските вода, въздух и почва от 1978 г. насам. Партията-държава наказва герои като У и поощрява такива като Ли. Всички на тази планета сме жертви на злоупотребите с околната среда, които се извършват в Китай и на много други места.

Заключение

В заключение, моля ви, идете до компютрите си и изпратете писма на депутати, редактори, приятели и блогове. В този пред-Олимпийски период „мъмренето” на китайското правителство върши работа. Всички ние трябва да правим повече, за да подкрепим Глобалната щафета на Огъня за човешки права. Очаква се Огънят да посети 100 града в 35 държави в името на човешкото достойнство на всеки и в името на Олимпийското движение.

Благодаря ви.

*Дейвид Килгор е съавтор с Дейвид Матас на Доклада „Кървава реколта: обновен доклад за отнемането на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай”. Тази му реч е изнесена на 17 октомври 2007 г. в Дъблин по време на церемонията по посрещане на Огъня за човешки права.

http://en.epochtimes.com/news/7-10-23/61103.html

* * *

Facebook Logo LinkedIn Logo Twitter Logo Email Logo Pinterest Logo

Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.