Нов свидетел на изнасилването на двете практикуващи от полицаи

Името ми е Цу Уентин, на 52 години съм. Живея в селище Ситуан, към град Дончънфан, област Джуоджоу, провинция Хъбей. Преди няколко години почти всички части на тялото ми бяха инвалидизирани. Бях парализирана и прикована на легло. Така прекарах шест месеца. Съпругът ми трябваше да ме обръща в леглото. Семейният ни живот беше много труден. След като започнах да практикувам Фалун Дафа обаче оздравях и можех да върша почти всякаква работа. Имах лош характер, но след като започнах да изучавам Дафа, започнах да се държа съобразно изискванията на Дафа. Характерът ми се подобри и семейният ми живот стана хармоничен.

Около 8 часа вечерта на 24 ноември 2005 г. четирима мъже с полицейски униформи, носещи електрошокови палки, нахлуха в дома ми. Попитах ги: „Защо сте тук?” един висок полицай отвърна: „Не е твоя работа!” Аз им казах: „Влизате незаконно в частен дом!” Помолих ги да покажат картите си за самоличност. Високият каза: „Не знаеш ли защо сме тук, след като вече сме дошли? Не са ни нужни карти за самоличност, за да се справим с хора като теб!”

Претърсиха вещите в дома ми и аз не можех да ги спра. Намериха записващо устройство, две копия на книгата „Джуан Фалун”, две касети с музика за упражненията на Фалун Дафа и няколко копия на лекциите на Учителя Ли. Полицаите ме попитаха: „Практикуваш ли Фалун Гонг?” Отговорих: „Да, практикувам, защото бях болна”. Те казаха: „Не го обяснявай на нас, а на началниците ни”. Започнаха да ме дърпат да тръгна с тях. Отказах. Полицаят Хъ Суцзян ме срита с ботушите си, а другият полицай ме натика в един минибус. Оставиха вратата на дома ми отворена. Отведоха ме облечена в тънки дрехи и по чехли.

Опитах се да сляза от минибуса пред полицейския участък, но те ме набутаха обратно вътре. Шестима арестувани от моето селище пътуваха заедно с мен. Отведоха ни в полицейския участък в Дончънфан и ни заключиха в един кабинет. Разпитваха ни незаконно през нощта. Хъ Суецзян и Уан Зънджун разпитваха мен. Хъ каза: „По-добре се дръж прилично, да не те ударя с електрошоковите палки!” Той размаха една палка пред мен и ме удари по долната част на гърба и по краката два пъти с нея. Не издържах и се свих на земята. Той ме изправи и ме зашлеви два пъти по лицето. Ударът ме замая и главата ми стана безчувствена. От устата ми започна да тече кръв.

Докато Хъ Суецзян ме удряше, Уан Зънджун каза: „Пребий я здраво! Никой няма да го е грижа за живота й, ако я пребием до смърт!” После последният се обърна към мен: „Кой друг практикува Фалун Гонг в твоето село?” „Никой”, отвърнах аз. Хъ пак ме зашлеви два пъти по лицето. Продължи да ме удря по лицето и да ме рита с ботуши в бъбреците. След разпита ме накараха да подпиша документ. Аз съм неграмотна, така че не знам какво се казва в този документ. По-късно научих, че това е фабрикувана декларация, където уж съм казала, че повече от 30 души практикуват Фалун Гонг в моето селище. След като се разчу, много хора вече не ми се доверяваха. Беше след полунощ, когато се върнах в кабинета. Практикуващата Лиу Цзиджъ не беше там. Когато тя се върна, ми каза: „Тези хора са зверове. Хъ Суецзян е извратен”. Помислих си: „Това е невъзможно”. Веднага й казах: „Не говори така произволно. Ние сме стари, а този човек на възрастта на нашите деца. Ние сме Дафа практикуващи. Не бива да ги оставяме да разпространяваме слухове за нашите думи”. Останалите практикуващи се върнаха около 3 часа през нощта. Изпращах праведни мисли цялата нощ, за да елиминирам злото.

В 9 часа сутринта на 25 ноември семейството ми донесоха закуска. Преди да свърша с нея, ни накараха да почистим стаята, да избършем пода, да изметем двора и да изчистим прозорците, докато дойде време за обяд. Преди да свършим с обяда, отново ни накарах да почистим стаята и един автомобил. Хъ Суецзян знаеше, че съм неграмотна. Той ми каза: „Значи не можеш да ставаш? Това е добре, защото ще те накарам да свършиш една работа, която не изисква да ставаш”. Нареди ми да обера угарките от цигари от целия двор и ме заплаши с побой, ако откажа. „Не смей да ми отговаряш. Прави, каквото ти казвам. Преброй ги, като свършиш. Ако объркаш и с една угарка, ще те зашлевя”. Докато пушеше, той нарочно хвърли угарки от цигари далеч от мястото, където стояхме и ми нареди да ги взема, направи купчина от тях и ги преброи. „Ако сбъркаш, ще те ударя с електрошоковата палка!”

Една жена, която беше готвачка в стола на участъка, не можа да издържи. Тя се опълчи на Хъ Суецзян. Той й каза: „Трябва да правят точно това, което им казвам! Само да смеят да не се подчинят! Ще ги пребия, ако не ме слушат!” Седна на един стол, кръстоса крака и се разсмя от все сърце. Видях, че той е наистина порочен, ето защо помолих за помощта на Учителя да му даде възмездие. Изведнъж той полетя напред и падна между стълбите. Изправи се и беше изплашен, но се опита да се окопити, казвайки: „Не се страхувам”. После ни подкани да работим.

Докато работех наведена, Хъ Суецзян извика Лиу Цзиджъ в стаята си. След около тридесет минути жената излезе. Падна в ръцете ми, плачейки и пишейки: „Лельо (така се обръщат към по-възрастните жени в Китай), не искам да живея!” Попитах я какво се е случило. Тя каза: „Хъ ме изнасили”. Не можех да повярвам на ушите си. „Наистина ли? Направил ли го е?” тя потвърди. Отново ме прегърна и плачеше. „Ако Учителят не беше казал, че самоубийството е неправилно, щях да се самоубия още сега”. Бях толкова тъжна и също се разплаках. Лиу добави: „Трябва да внимаваш!”

След това Хъ отведе Хан Юджъ. Бях много разтревожена и молех Уей Баолян и Уан Хълин да го спрат. Казах им: „Спрете го! Той направи това с Лиу. Хан Юджъ е по-млада от Лиу; не е хубаво!” Те се поколебаха, но после продължиха да работят. След дълго време Хан се върна. Лицето й беше червено и не каза нищо. Само плачеше. Хъ отново я привика. Бях отчаяна. Погледнах през прозореца и видях Хан да работи.

Около 5 часа следобед съпругът на Хан я отведе. Уей Баолян беше освободен срещу гаранция, а Цзя Янджъ избяга. Цзя беше арестуван, докато бил в дома на практикуващ Фалун Дафа. Лиу Цзиджъ, Уан Хълин и аз останахме в малкия кабинет. Вечерта беше студено. В 10 часа Уан Зънджун извика мен и Лиу в стаята на Хъ. Хъ лежеше на леглото. Казаха ни да стоим близо до масата. Лиу и аз видяхме, че имат лоши намерения, затова избягахме обратно в кабинета. Хъ се опита да ме сграбчи, но не успя и взе да ругае: „Искаме да останеш тук, а ти не искаш, глупава жена!” От началото на ареста носеха тънки дрехи. Бях се смръзнала и вкочанила от студ. Беше толкова студено!

Сутринта на 26 ноември моят свекър, който е на повече от 70 години и 18-годишната ми дъщеря взели назаем 1000 юана, след като цяла нощ обикаляли по различни хора. Те се надявали, че ще ме пуснат срещу гаранция. Политическият началник Син казал, че 1000 юана не са достатъчно! Синът ми се разплакал. Аз попитах Чаи Юциао колко иска. Той каза, че иска 3000 юана. Седнах на леглото и не можех да помръдна. В 11 часа вечерта синът ми и свекърът ми, заедно със семейството на практикуващия Уан Хълин и свекърът на Лиу бяха събрали 3000 юана и ме откупиха.

След като се върнах у дома, разбрах, че им е било изключително трудно да съберат парите. Чудех се как ще върна тези пари сега, когато съм свободна. Семейството ми е бедно и сме почти банкрутирали след толкова много години преследване, през които арестите и „глобите” бяха ежедневие.

Сега Сон Сиаобин, членове на Политическата и юридическа комисия, секретарят Чаи Юциао, началникът на Главната политическа служба Уан Хуицъ и други, са пристигнали в селището Ситуан. В селото са дошли и полицейски патрули. Те твърдят, че ще арестуват двете жертви, които са напуснали домовете си, за да избегнат преследване, и двамата свидетели – Уан Хълин и мен. Всеки, който даде информация за нас четирмата, ще получи награда 100 000 юана.

Напуснах дома си, за да избегна по-нататъшни репресии. Неотдавна извършителите на тези престъпления заплашиха Уан Хълин, че ще го изпратят в затвора Нанма и после щели да го освободят, само, за да задоволят своите началници.