„Обичайте партията си или …”

Асоциацията на китайските студенти към Университета на Сидни (Австралия) твърди, че е най-големият клуб за китайски студенти, но има изненадващо стриктни критерии за участие – да не се поощрява суеверието, да не се напада единството на отечеството, да не се нанася вреда на етническото единство и репутацията или придобивките на Китай.

Асоциацията на китайските студенти към Университета в Сидни „приема лидерството на Генералното консулство”. Докато нейните американски двойници разбиват „вражеските сили” в чужбина. (David Hancock/AFP/Getty Images)

Тези и други „забранени действия”, публикувани на китайски, но не и на английски език на сайта на Асоциацията на китайските студенти към Университета в Сидни предоставят един поглед към вътрешните дела на глобалната мрежа от студентски социални клубове, разглеждани от китайски дисиденти и експерти като организации-паравани на китайската комунистическа партия.

По думите на координатора за програмата по международно право към Университета в Сидни, тяхното поведение би могло да бъде нелегално според австралийските закони. А членовете на организацията се страхуват да говорят поради опасения от последствия за близките им в Китай.

Английският уебсайт на асоциацията не споменава нищо за важната роля на мрежата в „потискане зоната за действие на вражески сили”. Това е била и една от темите за дискусия на срещата, проведена между председатели на клубове на американските клонове на Образователния отдел на китайското Генерално консулство в Хюстън, според репортаж на китайска държавна медия.

Но китайският уебсайт на асоциацията говори за подобна среща от февруари 2004 г. в Образователния отдел на китайското Генерално консулство в Сидни, състояла се между дългогодишни членове на съвета за китайски студентски клубове към 11 университета в щата Ню Саут Уейлс. Сред заявените цели на срещата са били разширяване на влиянието на мрежата и „приемане на ръководната роля на китайското Генерално консулство”.

Известни под името "Асоциация на китайските студенти и учени" (CSSA), с минимални разлики в названието, над 109 от тези клубове в по-големите университети по цял свят формират международна мрежа от тясно сътрудничещи си отделни единици. Те могат да бъдат намерени в повечето по-големи австралийски университети, като клонът към Университета в Сидни е част от студентския съюз на Университета и има формата на легитимен етнокултурен клуб.

Асоциациите на китайските студенти и учени са финансирани и подкрепяни от китайските дипломатически мисии – това е обичайният сценарий за един университетски етнокултурен клуб. Понякога наред с различните социални събития англоезичните уебсайтове и брошури споменават и за тясната връзка с китайския режим.

Но връзките на CSSA с управлението на родината им са далеч по-дълбоки от това. Съществуват доказателства в полза на твърдението, че те са всъщност най-ниския ешелон в йерархията, която се разпростира от централното управление на Китай до посолствата и генералните консулства зад граница, до „Образователната група” във всяка една мисия, и до съвета на всеки университетски клуб на CSSA.

Съветът (на клуба) предоставя за китайските студенти зад граница една социална среда, освободена от алтернативни гледни точки – относно демокрацията, независимостта на Тайван или групи като Фалун Гонг. Той предлага стимули, за да ги задържа там – като срещи с китайските лидери по време на посещенията им в Австралия и перспективи за бъдеща работа с тях. А на особено благонадеждните студенти той предава нарежданията на китайското посолство за наблюдение и събиране на информация относно „вражески” групи в университета – най-забележимо е това относно преследваната от китайското правителство медитативна практика Фалун Гонг, срещу която има понякога и нареждания за действия.

Изтекла информация за поверителни документи от консулството

„Това е вид систематичен контрол от страна на Китай”, казва Чен Йонглин, бивш първи секретар от Генералното консулство на Китай в Сидни. „Китайската комунистическа партия обръща особено внимание на идното поколение, на влиянието върху идното поколение, така че да й е по-лесно да си върши работата в бъдеще”.

Чен се оттегли от поста си през май 2005 г. с поверителни документи в ръка, в някои от които се упоменава за CSSA. Докато документите не могат да бъдат удостоверени независимо, съдържащата се в тях информация е във връзка със съобщени случаи на тормоз от страна на китайски студентски асоциации в чужбина, както и за репортажи на сайта на асоциацията.

В документ от три страници говори за „Образователната група” към Генералното консулство в Сидни, инструктираща китайските студенти да наблюдават и докладват за мероприятия на Фалун Гонг в Университета в Сидни и Университета на Ню Саут Уейлс от 2001 г. насам.

„Университетът в Сидни и Университетът на Ню Саут Уейлс провеждат своята церемония по ориентация [въвеждане на първокурсниците в порядките и традициите на ВУЗ-овете, бел. ред.]”, гласи документът, датиращ от февруари 2001 г. „Образователната група е разпратила хора да държат положението "под око". Все още не сме чули за мероприятия на Фалун Гонг в Уейлския университет, но в Университета в Сидни има няколко Фалун Гонг елемента, поддържащи щанд с материали. Вече сме уведомили [китайски студенти в чужбина] да разучат подробности за персонала, въвлечен в това мероприятие”, се казва в документите.

След това се говори за събрания на асоциацията в Генералното консулство. „Свикайте представители [на китайски студенти в чужбина], предайте нашето насърчение да свършат добре гореспоменатата задача”, гласи нареждането

Друг документ, от 7 февруари 2001 г., набляга по-специфично на работата на китайската мисия в австралийските университети. Раздел, озаглавен „Образование”, изброява задачи като предоставяне на студентските асоциации на литература и видеоматериали, насочени срещу Фалун Гонг. „Помолете студенти да търсят възможности да вършат Фалун Гонг работа в университета”, „намерете особено благонадеждни студенти зад граница, които да ни помогнат да се разбере ситуацията” и „мобилизирайте студенти в чужбина да се борят и неутрализират мероприятията на Фалун Гонг, [и] да се предотвратят противоположните възгледи”, се казва в документа.

Бившият китайски дипломат Чен Йонглин говори по време на митинг в подкрепа на милионите китайци, оттеглили се от китайската комунистическа партия. До момента над 30 милиона китайци са декларирали оттеглянето си от партията на страниците на www.tuidang.com. (The Epoch Times)

„Работейки” по въпроса за Фалун Гонг

Канадският адвокат по човешки права Дейвид Матас изпита лично „дейността” на асоциацията в Колумбийския университет в САЩ. Матас бе един от изказалите се по време на проведения в Колумбийския университет форум за доказателствата за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай, извършвано с одобрението на държавата. Правозащитният адвокат говори за доклад по темата, на който се е съавтор.

Преди събитието, Асоциацията на китайските студенти и учени към Колумбийския университет разпространила имейл до членовете си с разпоредби за осуетяване на мероприятието. В писмото се казвало: „Ние ще използваме морето от [китайски] знамена, оцветени с кръв, за да нанесем силен удар върху арогантната разпаленост [на Фалун Гонг] и да защитим решително честта и достойнството на Родината”.

Изглежда имейлът е свършил работа. Появили се около 20-30 члена на асоциацията, развяващи плакати, очернящи Фалун Гонг на китайски и английски език. Друга група застанала на входа и раздавала брошури. Но когато в речта си Матас започнал да говори директно за имейла на асоциацията, който имал и той, групата станала и напуснала демонстративно.

„Един от тях стана и каза на всички да напуснат, и те го сториха”, разказа Матас. „Имаше много хора от университетската охрана, които очевидно възпираха действията им. В един момент един от тях се опита да [ме прекъсне] и от охраната не му позволиха да го направи. Организацията имаше някакво студентско наименование, но очевидно бе параван за китайското посолство”, допълни той. Според него, „няма логично основание за намеса във Фалун Гонг, освен ако не сте свързани с китайското правителство, инициирало тази политика срещу Фалун Гонг”.

Същото се случило и на форумите, проведени в университетите на Принстън и Чикаго. Това се случило и в Израел, където Матас държал реч, но този път намесата възникнала директно от китайското консулство, отново чрез брошури, раздавани на входа. „Винаги е едно и също – нападайте Фалун Гонг, игнорирайте съдържанието на доклада”, коментира Матас.

През юни 2005 г. програмата „Lateline” на ABC съобщи за китайски информатори, наблюдаващи австралийските практикуващи Фалун Гонг, в това число и студенти в университетите. Програмата получила документи от друг отказал се от служебните си задължения служител – бившият китайски полицай Хао Фенгджун, който преди това работел за Управление "6-10” – създадената от китайския режим официална държавна агенция за борба с Фалун Гонг.

В документите се посочвало името на китайско-австралийската студентка Янян Че като ключов организатор на Фалун Гонг сред китайските студенти в университетите в Ню Саут Уейлс, описвайки я като „учащ в чужбина китайски студент, пол женски, 22-годишна, от провинция Шандонг, студентка втора година в Университета на Ню Саут Уейлс”.

„Това е неочаквано, това е просто отвратително, това е страшно”, каза студентката пред програмата. „То изважда на показ името ми, откъде съм, откъде са предшествениците ми, възрастта ми, къде уча. Не съм знаела, че съм била наблюдавана от "6-10”.

Членове на съвета на Фалун Гонг клубове в два големи университета в Ню Саут Уейлс – Университета Уулунгонг и Университета на Ню Саут – твърдят, че членове на местните асоциации са звънели на университетските власти, за да се оплакват от мероприятията им в университета. Позвънилите се опитали да накарат университетските управи да премахнат плакатите, уличаващи нарушенията на човешките права в Китай от местата им в университетите, както и да свалят снимките на свързани с Фалун Гонг културни събития от университетските сайтове. В Университета Уулунгонг тези оплаквания успели и плакатите били свалени.

Лобиране пред обществеността

Това е ловко използване на организации-паравани от китайското посолство, казва Чен Йонглин и добавя, че това е ефективен лобистки похват за въздействие над общественото мнение зад граница.

„Те могат да се оплакват на учебното заведение от Фалун Гонг, но всъщност мненията им не представляват тези на китайските студенти, добавя Чен, те всъщност идват от китайското консулство”.

Същият похват може би е изпробван в Австралия в опита да бъдат повлияни членове на парламента. Поне един такъв опит е бил извършен и в САЩ, с получено писмо, призоваващо членовете на асоциацията да пишат до американските конгресмени за противопоставяне на „отбранителния референдум”, свикан от тайванския президент Чен Шуибиан през 2004 година.

„Скъпи председатели на CSSA - гласи писмото, подписано от консул Джанг Джиганг - Генералното консулство ви е възложило следните важни задачи...” Писмото не само дава информация по темата, но и моли участниците да модифицират писмо-образец и да го изпратят до членовете на Конгреса.

„Трябва да изпълните задачата до 20 март, като на 16 март ме уведомите по имейл за своя статус”, продължава консула в писмото и добавя, че „в частност, трябва да ме информирате колко души са участвали”. „Надяваме се, че всички ще проявите своя патриотизъм и въжделения като китайци, жадуващи мирното обединение на отечеството ни!”, завършва консулът.

Писмото разкрива упражняваната от служителите на консулството власт над асоциацията, изкарвайки наяве един похват, оставящ впечатлението за огромен брой самостоятелни умове, единни в подкрепата си за китайската комунистическа партия. Това е заблуда, казва Чен.

„Политиците често са объркани, те не знаят за ситуацията на студентите и смятат, че пишат самостоятелно. [Китайското посолство] използва това като политически инструмент, за да убеди политиците, че [тези мнения] са отражение на общото мнение на хората”, смята Чен. Според него, "в действителност китайската комунистическа партия разполага с много ограничен брой членове, с много малка група, която сътрудничи и съдейства на китайското правителство”.

Членовете на асоциацията се страхуват да говорят открито

Разбира се, китайските студенти се досещат какво представлява CSSA. Ето защо мнозина избират да не се присъединяват, като да речем членовете на многобройни други китайски социални клубове.

„CSSA няма да бъде ничий пръв избор, освен за тези, които се увличат по политиката или подкрепят китайското правителство”, каза член на съвет на един китайски социален клуб, пожелал да остане анонимен. Член на съвета на друг китайски социален клуб бе чувал за CSSA, но не знаеше почти нищо за нея, не бе видял или чул за някаква нейна обществена дейност.

Но членовете на CSSA, с които се свързахме за интервю, не пожелаха да коментират. Тези, с които се свързахме по телефона или по имейл отказваха директно, или казваха чрез други хора, че са прекалено заети с предстоящите изпити. Предложенията за интервю след изпитната сесия останаха глас в пустиня.

След като отказа интервю обаче, един бивш китайски студент, инструктиран да наблюдава други студенти, заяви за ноемврийския брой на мелбърнското издание „The Age”: „Аз съм все още китайски гражданин и родителите ми още живеят в Китай… много е трудно. За да говориш открито се изисква много кураж. Не е така просто. Най-важното в живота ми – моите родители – са в Китай. Ако стана австралийски гражданин, нещата ще бъдат различни. Но засега за мен е по-добре да не казвам нищо.”

По думите на Чен, китайското посолство разполага и с други методи за наказание. То, например, би могло да откаже да признае австралийската диплома на даден студент с официален печат, като по този начин я направи напълно безполезна в Китай.

CSSA може да е в нарушение на закона и на университетския правилник

Според д-р Бен Саул, директор на Центъра по международно и световно право в Сидни, действията на CSSA в сътрудничество с длъжностни лица от китайското посолство биха могли да бъдат нелегални в много отношения.

Служителите в консулствата са длъжни да зачитат австралийските закони и да не се намесват във вътрешните дела на Австралия. „Може да се каже, че някои от дейностите на консулството по отношение на Фалун Гонг се считат за намеса във вътрешните работи на Австралия”, казва д-р Саул в изявление.

Съгласно законите на други австралийски щатове като Виктория, Куинсленд и Тасмания, са възможни правни последици в ситуации като тази в щата Ню Саут Уейлс. Освен това, австралийското правителство има право да се намесва и да екстрадира длъжностни лица от консулството като „персона нон грата”. За това не е необходимо да се дават доводи, а имунитетът, на който се радват чиновниците от консулството, няма да важи, казва д-р Саул. Но с амбициите на Китай да надмине САЩ, който е най-големият търговски партньор на Австралия, австралийските власти може да не са склонни да се въвлекат в един такъв дипломатически скандал.

Студентският съюз на Университета в Сидни, приел китайската студентска асоциация (SUCSA), също има правила, за да подсигури мирното съвместно съжителство на университетските клубове и общества в университета.

Дейвид Матас говори в Колумбийския университет на 20 април 2007 г. (The Epoch Times)

Президентът на Съюза, Роуз Калилизаде не знаеше за „забранените дейности” на SUCSA, както и за съобщенията на сайта на асоциацията, призоваващи студентите да „следват ръководната линия на Генералното китайско консулство”.

„Ако случаят е такъв и следването на тази инструкция се окаже в разрез с нашия правилник, и ако това например се окаже дискриминация към други студенти или нанася вреда, или води до известен вид забранена дейност в университета, то ние ще трябва да се намесим”, каза тя и допълни, че „това не е средата, която се опитваме да създадем в този университет.”

Но финансирането от външни източници, като китайското посолство, и дори тесните политически връзки, не са проблем, смята Калилизадех, стига да няма посегателство върху правата на членовете на клуба, или по отношение на условията, които клубът е договорил със съюза.

Що се отнася до това, до каква степен съюзът подкрепя дейността на SUCSA, авторът на статията не може да направи коментар, тъй като не успя да получи условията, на които са се договорили SUCSA и Студентския съюз на Университета в Сидни.

По: http://epochtimes-bg.com/2008-01/2008-01-03_07.html