Швеция: Пътешествието на практикуващите през последните десет години

Фалун Гонг беше представен в Швеция преди известно време и много шведски практикуващи разбраха Фалун Гонг посещавайки семинари, които се различаваха от тези в другите страни. На 6 април 1995 г. г-н Ли Хонгджъ, основателят на Фалун Гонг, пристигна в Швеция, където проведе пет публични лекции. От 14 до 20 април, г-н Ли Хонгджъ организира втория Фалун Гонг семинар зад граница в Нордгарден, Гьотенбург, който беше и последният, изнесен лично от него. Хората, които посетиха семинара, бяха най-вече от западна Европа. Сред тях имаше професори, доктори, медицински сестри, работници и мениджъри от различни градове. Броят на хората беше толкова голям, че надвиши очакванията на г-жа Уанг. През 1995 г., когато тя покани г-н Ли Хонгджъ, който провеждаше семинари от Франция до Швеция, г-жа Уанг се тревожеше, че няма да има много хора, които ще дойдат на семинара.

Тя каза: „Когато научих, че г-н Ли изнася лекции във Франция, аз веднага се свързах с Франция и попитах дали Учителят може да дойде до Швеция. Учителят се съгласи. Аз силно се развълнувах и започнах да правя приготовленията, въпреки че нямах идея какво точно да направя. Нуждаехме се от преводач, който да е запознат с Фалун Гонг. Тъй като малко хора знаеха за Фалун Гонг, Чигонг и др., аз не знаех как да се подготвя. Исках да кажа на всичките си познати и пациенти, опитах всичко, което можах, за да поканя повече хора. Въпреки това не бях сигурна в себе си. Спомних си телефонния разговор с г-н Ли, мислех си че 6000 души са присъствали на лекциите в Китай, но колко ли хора ще дойдат сега. Изобщо не бях сигурна и когато казах на Учителя какво мисля, той отговори: „Върви да спиш сега, дори само един човек да получи Фа си струва да дойда”. И аз почувствах, че от ума ми беше премахната голяма тежест. В действителност открих, че когато семинарът започна, бяха дошли повече от сто души, а това беше отвъд моите очаквания. Мястото за срещи, което бяхме наели, можеше да събере около седемдесет души. А сега бе претъпкано. Впоследствие, когато организирахме следващия семинар, сменихме мястото с друго, което събира повече от сто души.

Понеже искахме и други хора да научат за Фалун Гонг, първо държахме лекция в Гьотеборг. Броят на присъстващите се увеличаваше всеки път. Имахме повече от седемдесет човека първия път, когато бяхме наели библиотека в училището Вахенсколан. На последния семинар имахме най-много присъстващи. Освен това организирахме публични лекции в Удвала и Стокхолм. Проведохме общо пет лекции”.

Когато имахме класове в Китай, г-н Ли завърши деветте лекции в седем или осем дни, за да се намали натоварването на учениците. Той направи същото и в Швеция.

„На 6 април, в навечерието на Велик ден, когато Учителят дойде, започнахме лекцията. Той каза, че е трудно на хората отвъд океана да присъстват на деветдневен семинар, затова бе съкратен на седем дни”, разказва лекарката.

Чрез преподаване чрез даване на личен пример и зачитане на учениците в най-висока степен, когато изнася лекции, г-н Ли Хонгджъ помага на своите ученици да доловят действителния смисъл и истински да разберат значението на нещата.

„По време на лекциите бях особено притеснена за разбирането от западните ученици, но Учителят обясняваше всичко много ясно. Понякога той помагаше на учениците да разберат по-добре, рисувайки картини. Когато аз демонстрирах упражненията на подиума, Учителят стоеше при публиката и коригираше движенията на учениците, обръщайки внимание на всеки. Това отне доста дълго време. Учениците имаха желание да дойдат по-рано, за да имат възможността да подобрят движенията си. Всеки път Учителят пристигаше навреме и лекциите започваха винаги в точния час. За това той много държеше учениците да не закъсняват. Животът на Учителя бе съпътстван от трудности и лишения, силно впечатление ми направи факта, че Учителят носеше в ръка кутия със спагети за бързо приготвяне, когато слизаше от самолета”, спомня си Уанг.

Когато изнасял лекции в Китай, г-н Ли бил толкова зает, че му се налагало да се храни дълго време с макарони за бързо приготвяне, за да залъже глада си. Г-н Ли правел силно впечатление на своите учениците не само чрез устните си напътствия, но и чрез скромния си начин на живот.

Уанг каза, че поради силната си натовареност била доста нервна и нетърпелива. Когато отговаряла на въпроси, повдигнати от учениците, проявявала раздразнителност. Един ден, когато се хранили, Учителят я повикал настрана, за да поговори с нея. Той я посъветвал: „Ти трябва да се отнасяш добре с тези ученици”. Тя почувствах, че Учителят бил много скромен и любезен. Той никога не подбирал с какво се храни и нямал никакви изисквания в живота си. Той бил способен да се адаптира към различни обстоятелства. Всеки път, когато водел лекции, бил винаги спретнат. Направило й впечатление, че той винаги зачита другите и поставя високи изисквания към себе си. Учителят бил много търпелив, когато преподава. Той учел своите учениците отново и отново. След като движенията на някой ученик били поправени от Учителя, но той отново продължавал да прави същите грешки, Учителят повторно го коригирал. Понякога Учителят поправял един и същ ученик няколко пъти. Учителят бил много, много търпелив.

Медицинска сестра, която присъствала на лекциите, споделила с възхищение: „Спомням си, че когато за първи път отидох на лекциите, Учителят Ли влезе, а аз бях много щастлива да го видя. Той също изглеждаше радостен. Енергията, която той носеше със себе си, беше причината за моето щастие. Учителят ни каза много добри неща, като колко е важно да бъдеш добър човек и защо ние трябва да сме такива. Помня, че той беше много сърдечен и спокоен. Той самият излъчваше това, което ни учеше – Истинност, Доброта и Търпение. Без значение колко много въпроси повдигахме, Учителят отговаряше на всеки един от тях с огромно търпение и дори когато някои въпроси бяха повтаряни няколко пъти, той все пак отговаряше на тях”.

За шведските практикуващи, различните езици и напълно различната култура не представляваха ограничение. Учител по танци каза: „Без един и същ език, ние можем да общуваме със сърцата си. Няма значение, че не разбираме китайски език, когато слушаме със сърцата си, за нас няма препятствия”.