Мъчението, на което бях подложен в трудовия лагер Суйхуа в провинция Хейлонгджянг

Името ми е Шу Юшан. Аз съм Фалун Дафа практикуващ от град Шуангченг, провинция Хейлонгджянг.

На 27 юни 2006 г., докато пътувах с влак от град Джямусъ до Шуангченг, полицаи ме арестуваха на един контролно-пропусквателен пункт, защото откриха книга на Фалун Гонг и статии в багажа ми. Изпратиха ме в ареста на ЖП-гарата в Джямусъ и ме държаха там в продължение на месец. На 27 юли бях осъден на година и половина принудителен труд и веднага ме изпратиха в трудовия лагер в Джямусъ. На 10 октомври 2006 г. ме преместиха в центъра за „ реформиране” (1) в провинция Хейлонгджянг, което всъщност се оказа трудовия лагер Суйхуа. Бях освободен на 9 ноември 2007 г.

Изгубих два предни зъба, докато надзиратели стягаха ивици от дреха около устата ми	Изгорен нокът от цигарата на надзирател

Китайската комунистическа партия (ККП) винаги е заблуждавала хората с лъжи, че „в затворите се употребява човечно отношение; там няма побои и караници, и арестуваните Фалун Гонг практикуващи не са преследвани и измъчвани”. Тук аз ще разкрия какво преживях през периода на принудителен труд и ще разоблича злите действия зад така нареченото „човечно отношение”.

По време на закуската на 20 ноември 2006г. извиках: „Надзиратели и членове на персонала, моля не бъдете в заблуда. Фалун Дафа е праведен. Има практикуващи в повече от 80 страни по света. Хиляди практикуват свободно в Тайван и Хонгконг. Фалун Дафа е добро!”

Надзирателите се нахвърлиха върху мен. Веднага започнаха да ме ритат и удрят, а по-късно отново ме биха в офиса на отделението. Когато се опитаваха да ме провесят от горното легло в килията, аз отказвах да им сътруднича и се борих с всички сили. Главният надзирател Дяо Шуесонг ме ритна толкова жестоко в долната коремна област, че аз веднага паднах на пода. Не помня колко време мина преди да се възстановя от това. Провесиха ме между две легла. По-късно Дяо Шуесонг изфабрикува твърдение, че съм опитал да правя упражненията на Фалун Гонг и тогава ме затвориха в отделна затворническа килия за седем дни.

Килията представляваше тъмна стая с размер по-малък от 4 квадратни метра с метален стол в средата, а под стола имаше метална плоскост с дебелина около 3 инча. Бях принуден да седна на стола, закопчаха ме с белезници и ме оковаха. Колан прекаран около гръдния ми кош не ми позволяваше да правя никакви движения, нито дори да наведа главата си. Касетофон с функция за автоматично превиване на касетата работеше по 24 часа на ден. Поставиха слушалки в ушите ми и бях принуден да слушам касетата без прекъсване. Съдържанието на касетата, целящо промиване на мозъка, беше възпроизвеждано изключително силно. След многобройни опити, най-накрая успях да отстраня една от слушалките, но когато пазачите откриха това, те завързаха ръцете ми толкова стегнато, че те силно отекоха. Освен това пристегнаха горната част на гърдите ми с ивици от дреха толкова силно, че не можех да помръдна. Краката ми се подуха ужасно. Два дни след това краката и ръцете ми започнаха да кървят, но пазачите продължаваха да стягат ивиците плат. Металният стол беше толкова студен, че не можеше да се седне, а ръцете ми, които бяха завързани за него, се бяха вкочанили от студ. Чувствах изключителна болка и неудобство. След три дни, тъй като все още отказвах да се поддам, надзирателите принудиха затворниците Чен Хх и Гуан Чангфу да ме изтезават. Те натъпкаха цяла чанта с коса, отрязана от останалите затворници, в бельото ми и поставиха на главата ми специална памучна шапка, която покриваше очите ми. Стана ми толкова горещо, че започнах да се потя. От косата ме сърбеше непоносимо. Исках да се почеша или потъркам, но не можех да помръдна нито ръцете си, нито краката или гръдния си кош.

Когато трябваше да отида до тоалетна на втория ден, затворниците казаха, че нямат ключ, за да ме освободят от стола, но могат да донесат плювалник, за да уринирам в него. Почувствах се малко смутен и казах, че не ми се ходи до тоалетната. Въпреки това те започнаха да разкопчават панталоните ми. Те извадиха половия ми орган и втриха нещо в него. Не ми позволиха да уринирам, а само закопчаха панталоните ми и си тръгнаха. След около 10 минути почувствах остра болка в гениталиите и почти изгубих съзнание. Прекарах цялата нощ в болезнени спазми. На следващия ден, те продължиха да правят същото и тогава видях какво сложиха на половия ми орган. Това беше тютюнев прах, използван за дългите китайски лули.

Когато седемдневният срок свърши, аз все още не им се поддавах. Представителя на отделението Лиу Уей каза, че било време да ме третират със стъклопласт. Стъклопластът се използва за покриване на електрически жици и за направата на азбестови керемиди. Същата нощ, затворникът Сонг Шяоджун уви цялото ми тяло със стъклопласт. Ръцете, краката и гърдите ми бяха завързани. Не можех да седна, защото ако го направех, имах чувството че сядам върху игли. Чувствах несравнима болка и сърбеж, които бяха толкова нетърпими, че дори смъртта изглеждаше нищо в сравнение с тях.

Бях изтощен и приличах на скелет след гладна стачка. Даваха ми лекарство и мляко на прах, за да се възстановя по-бързо, което всъщност се оказа запланувано. На 24 юли 2007 г., когато моето състояние тъкмо се подобри малко, те не можеха повече да чакат, за да ме измъчват отново. Ръководителят на отделението Бай Джиуи доведе четирима човека от Второ отделение, за да ме изтезават. Това бяха политическия ръководител на отделението Гао Джонгхай, Лиу Уей, Дяо Шуесонг и главния надзирател Ли Ченгкун. Сутринта дойдоха до леглото ми и след като разбраха позицията ми спрямо Фалун Гонг, те казаха: „ Изглежда не се страхуваш от смъртта. Ние няма да ти позволим да умреш, но ще направим така, че ще живееш в състояние по-лошо от смъртта. Ние просто искаме да си поиграем с теб. Когато се уморим да играем, ти ще бъдеш напълно осакатен. Тогава ще ти позволим да се прибереш у дома и ти ще умреш няколко дни по-късно. Високопоставените служители в бюрото на трудовия лагер ни разрешиха да си поиграем с теб. Те ще поемат отговорността. Тъй като някой друг поема отговорността, нека поиграем. Хранихме те добре, за да ти помогнем да се възстановиш, точно защото искахме да се позабавляваме с теб!”

Те наредиха на затворника да ме завлече в друга килия. Четирима мъже със съблечени ризи ме очакваха, готови да ме изтезават. Те завързаха устата ми с парче от дреха, за да ми попречат да викам, което стана причината да изгубя два предни зъба. Закрепиха уокмен за тялото ми, който възпроизвеждаше с много силен звук промиваща мозъка пропаганда и поставиха в ушите ми слушалки. Тогава закопчаха ръцете ми с белезници зад гърба и ме провесиха от рамката на най-горното легло. Краката ми едвам докосваха пода. Началникът на администрацията дойде, за да провери, но не беше удовлетворен и каза: „ Ако пъхнете нещо под рамката на леглото, краката му няма да докосват пода” и постоянно повтаряше: „Това не му е достатъчно!”

Те непрекъснато ми крещяха. Понякога ме дърпаха за косата, ритаха ме в слабините и извиваха ръцете ми. Слагаха запалени цигари в носа ми, които изгаряха външната част на ноздрите, оставяйки белези. Още усещам болка в носа си. Цигареният дим влизаше в дробовете ми, а те казваха, че го правят, за да станат дробовете ми черни, да получа белодробна туберкулоза или дори рак на дробовете. Дори и сега продължавам да кашлям много. Мажеха очите, ушите, ануса и гениталиите ми с най-лютия чили сос, като не спряха дори когато видяха гениталиите ми окървавени. Когато аз загубвах съзнание по време на мъченията, плисваха студена вода върху мен, за да ме свестят. Използваха цигари, за да горят ноктите на ръцете и краката ми. Малкият пръст на дясната ми ръка все още ме боли.

Освен това покриваха главата ми с два пласта найлонови торби и ги пълнеха с дим. Когато въздухът и дима биваха абсорбирани, аз бях потънал в пот. Те махаха торбите едва, когато видеха, че не мога да издържа повече и ми позволяваха глътка въздух. След това повтаряха същата процедура.

По такъв начин бях изтезаван по шест часа на ден. През нощта бивах оковаван за легло с оголени дъски без завивка. Краката ми също бяха връзвани, което ме правеше неподвижен. Аз бях като скелет, а твърдото легло ми причиняваше огромна болка.

Това е така нареченото човечно отношение в лагерите за принудителен труд. Подобни изтезания се случват открито и безскрупулно в трудовия лагер Суйхуа. Всички затворници и надзиратели знаят за това. Тези факти са неопровержими. Аз се надявам, чрез разобличаване на тези престъпни деяния, че ще помогна на хората да осъзнаят, че преследването на Фалун Гонг практикуващите е истина.

Бележка:

(1) „Реформиране” или „трансформиране” е промиване на мозъка и изтезания, с цел да принудят практикуващ да се отрече от Фалун Гонг.

Версия на китайски език: http://minghui.org/mh/articles/2007/12/25/169028.html