Как ще се върнем на Луната

Цветна луна (antwrp.gsfc.nasa.gov)

Преди края на следващото десетилетие астронавтите на NASA отново ще изследват повърхността на Луната. Този път те ще останат там дълго, за да построят контролни постове и да положат основа за следващи пътувания до Марс и други по-далечни дестинации в космоса. Тези очаквания напомнят на традиционните виждания от миналото, но всъщност това няма да е Луната от преди няколко поколения.

Това пътешествие ще започне скоро, с разработването на нов космически кораб. Използвайки най-доброто от "Аполо" и технологиите за совалки, NASA създава изследователска система, която ще бъде достъпна, надеждна, бързоподвижна и безопасна.

Сърцевината на системата представлява нов космически кораб приспособен да носи четирима астронавти към и от Луната; да поддържа шест-членен екипаж за бъдещи мисии до Марс и да пренася хора и провизии до Международната космическа станция.

Новото превозно средство ще изглежда като капсулата на "Аполо", но ще е три пъти по-голямо, позволявайки четиримата астронавти да пътуват едновременно до Луната.

Новият космически кораб има слънчеви панели като енергиен източник; капсулата и устройството за кацане използват течен метан като гориво. Защо метан? NASA мисли в перспектива, отчитайки факта, че бъдещите астронавти ще могат да превръщат атмосферните ресурси в метаново гориво.

Станцията може да бъде използвана до 10 пъти. След като се приземи на сушата (с кацане във вода като втора опция) NASA лесно може да го възстанови, като смени топлинния щит и го пусне отново.

В комбинация с новото устройство за кацане на Луната, системата може да изпраща два пъти повече астронавти от "Аполо"; те могат да останат и по-дълго време, докато при "Аполо" мисията им продължаваше от 4 до 7 дни. И докато "Аполо" се ограничаваше с кацане на лунния екватор, новият кораб носи достатъчно гориво, за да се приземи навсякъде по лунната повърхност.

След като бъде построен контролен пост, хората могат да остават на Луната до шест месеца. Новият космически кораб може също да оперира в орбита без екипаж на борда, като по този начин отпада нуждата един от астронавтите да лети, докато другите изследват лунната повърхност.

Безопасен и надежден

Системата, която ще изстреля екипажа от земята, е изградена от мощни, надеждни совалкови двигателни елементи. Астронавтите ще излетят с ракета, която включва стабилен ракетен усилвател (бустер) с втора степен, подсилен от основния совалков двигател. Втора, тежкотоварна система използва двойка по-дълги ракетни усилватели и пет главни совалкови двигателя, за да отведе 125 метрични тона в орбита – близо един път и половина пъти товара на орбиталната станция. Системата ще бъде използвана за превоз на товари и на компоненти, нужни за отвеждане в орбитите на Луната и на Марс. Ракетата с мощна система за повдигане може да бъде модифицирана за пренос на хора.

Най-хубавото от всичко е, че подобни системи са 10 пъти по-безопасни от совалките заради ракетата за аварийни случаи на върха на капсулата, която може бързо да изведе екипажа на разстояние, ако възникнат проблеми по време на излитането. Има малък шанс за повреди, причинени от отломки от съоръжението, тъй като капсулата е разположена върху ракетата.

Полетният план

Само след 5 години новият кораб ще започне да превозва хора и провизии до Международната космическа станция. Плановете предвиждат до шест пътувания към контролния пост всяка година. Междувременно, роботите изпратени на мисия на Луната, ще полагат основа за изследвания на нейната повърхност. През 2018 година хората ще се върнат на Луната. Ето как ще протече една мисия: тежкотоварната ракета излита, носейки система за кацане на Луната и „степен за отделяне”, чрез която ще напусне земната орбита. Екипажът излита отделно, след това неговата капсула се скачва със системата за кацане и степента за отделяне. После се отправя към Луната.

Три дни по-късно екипажът навлиза в орбитата на Луната. Четиримата астронавти се изкачват в системата за кацане, като напускат капсулата, която ги чака в орбита. След като каца и изследва повърхността в продължение на 7 дни, екипажът изстрелва част от системата за кацане, скачва се с капсулата и се връща на Земята. След де-орбитално изгаряне обслужващият модул се изхвърля, разкривайки за пръв път по време на мисията топлинния щит. Екипажът скача с парашути, топлинният щит се спуска и капсулата се приземява на сушата.

В космоса

С минимум две лунни мисии на година, бързо ще се стигне до изграждането на постоянен контролен пост. Екипажите ще остават за по-дълго време и ще се научат да използват лунните ресурси, докато системите за кацане ще правят еднопосочни пътувания за доставка на товари. Накрая новата система ще може да превозва хора към и от лунния пост на всеки 6 месеца.

Разработващите плана вече са устремили взор към южния полюс на Луната като кандидат за контролен пост, защото се предполага, че там водородът е под формата на воден лед и има достатъчно слънчева светлина, която да се използва за енергиен източник.

Тези планове дават силна надежда на NASA за пътуване до Марс. По това време ще имаме тежкотоварната система, нужна да се стигне до там, универсалната капсула за екипаж, както и двигателни системи, които могат да използват ресурсите на Марс. Един контролен пост на разстояние само 3 дни от земята ще ни помогне да придобием опит за „живот извън планетата”, преди предприемане на сравнително по-дългото пътуване до Марс.

По www.PureInsight.org