Какво се крие зад свещената мантра на МОК за разделяне на „политиката” от спорта?

Коалиция, работеща за прекратяване на деветгодишното преследване на Фалун Гонг в Китай призова Канадския олимпийски комитет (КOК) да позволи на атлетите си да носят жълти ленти по време на церемониите по откриване и закриване на пекинската Олимпиада. Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг (КРПФГ) твърди, че лентите ще символизират свободата на вярата и словото в комунистически Китай.

Клайв Eйнсли, председател на Коалицията за разследване преследването на Фалун Гонг, говори по време на форум за човешките права във Вашингтон на 9 април 2008. (The Epoch Times)

„Този малък морален принос от страна на канадските атлети би изпратил послание на надежда, както и напомняне на домакина на Олимпиадата, че той наруши обещанието си от 2001 г. за подобряване на човешките права, и че ние все още се надяваме на положителна промяна”, заяви Клайв Eйнсли , председател на КРПФГ.

Според КРПФГ преследването на Фалун Гонг е ескалирало в навечерието на Игрите, довеждайки до арестите на почти 2000 последователи на практиката от януари насам. В писмото си до КОК коалицията заявява, че има „сериозни опасения” по отношение на репресиите от страна на Китай – не само срещу Фалун Гонг, но и срещу тибетците и религиозните групи.

„Ние вярваме, че тези нарушения на човешките права са в пряк разрез с Олимпийската харта и че има спешна необходимост от разглеждане на този въпрос преди месец август 2008 г.”, каза Eйнсли. Според него, „става все по-ясно, че Пекин е пренебрегнал най-фундаменталната основа на Олимпийската харта – да скрепи международната дружба”.

Но според репортаж на „Ванкувър Сън” („Vancouver Sun”) от 11 април т.г., Ричард Паунд, старши представител на Канада в МОК, е заявил, че атлетите, които биха се почувствали изкушени да се изкажат по въпроса за човешките права по време на Игрите, ще трябва просто да си останат у дома.

„Ще разрешавате моралната дилема преди да се качите в самолета. Ако ви е толкова трудно, че не можете да не кажете нещо, останете си у дома”, каза Паунд по време на съвещание на КОК в Калгари.

Жак Рох, председател на Международния олимпийски комитет, спомена за пръв път за досието на Китай с човешките права на 10 април. Рох напомни на китайския режим, че когато на Китай първоначално му бе присъдено домакинството на Олимпиадата, той обеща да позволи по-голям достъп на чуждестранните медии, както и подобрение на човешките права. „Ние определено призоваваме Китай да уважи този морален ангажимент”, каза той.

Рох повтори предишни изявления, че докато атлетите ще могат да говорят свободно в „смесените зони”, Олимпийската харта им забранява да правят политически, религиозни или расистки коментари на територията на олимпийските зони.

Но миналата седмица Петер Кутилек от базираната в Прага неправителствена организация „Олимпик Уоч” („Olympic Watch”), наблюдаваща състоянието на човешките права в Китай от присъждането на Олимпиадата на Пекин през 2001 г. насам, призова МОК да „потвърди ясно, че мирното насърчаване на човешките права на територията на олимпийските зони по никакъв начин не противоречи на Олимпийската харта”.

„Човешките права не са политика, те са универсално понятие, подкрепяно от Олимпийската харта”, заяви Кутилек. В интервю за радио CBC миналата седмица, пенсионираният олимпийски плувец Ники Драйдън сподели, че е важно да се вземат под внимание частите от Олимпийската харта, които насърчават мира и човешкото достойнство.

„В този ред на мисли, заемането на позиция по отношение на хуманитарната криза в Дарфур или нарушенията на човешките права, продължаващи в Тибет, са напълно съвместими с Олимпийските идеали. [Хартата] трябва да се чете цялостно”, каза той.

В миналото атлетите са използвали Олимпиадата като платформа за протести. Един от най-известните примери е поздравът със свити юмруци на американските спринтьори Джон Карлос и Томи Смит на подиума за награждаването в Мексико през 1968 г.

„Това са типът неща, които не са позволени от Олимпийската харта”, каза Драйдън за CBC. „Да си интервюиран след като си спечелил състезание и да използваш момента, за да говориш за нещо като кризата в Судан, е много по-различно от това да направиш това политическо изказване от стълбичката за награждаване.”

Драйдън, адвокат на човешките права, който живее в Ню Йорк, е член на отбора „Дарфур” – група настоящи и бивши атлети, стремящи се да повишат информираността по отношение на съучастничеството на Китай в геноцида в Дарфур и връзките му с правителството на Судан.

От „Олимпик Уоч” заявиха, че планират скоро да издадат специфични препоръки, „които ще насърчават зачитането на човешките права и на китайския народ”.
„Надяваме се, че МОК ще продължи да демонстрира способността си да популяризира олимпийския идеал за човешки права и достойнство. Един открит, честен и мирен диалог между китайци, тибетци и уйгури, и подобряване състоянието с човешките права в Китай, Бурма и Судан действително може да бъде най-голямото завещание на тазгодишните Олимпийски игри”, каза Кутилек.

В усилието си да прекрати това, което нарича престъпления срещу човечеството, случващи се в Китай, КРПФГ стартира Международната щафета на огъня за човешки права в Атина миналия август. Оттогава Огънят за човешки права е преминал през 25 държави.

*****
Писмо до Канадския олимпийски комитет от Коалицията за разследване на преследването на Фалун Гонг

Уважаеми членове на Канадския олимпийски комитет (КОК),
Докато Пекин, домакин на летните Олимпийски игри през 2008 г., понастоящем съсредоточава енергията си върху сигурността, проблемите със смога и поддържането на пламъка на факела си по време на световното му турне, той ясно пренебрегва най-фундаменталната цел на Олимпийската харта – да скрепи международната дружба.

В светлината на неотдавнашното засилване на преследването на Фалун Гонг, включително арестите на почти 2000 практикуващи от 1 януари 2008 г. насам, КРПФГ има сериозни опасения относно продължаващите репресии на Китай над тибетци и християни, както и над други групи на религиозна основа. Всички тези нарушения на човешките права са в пряко противоречие с Олимпийската харта и има спешна нужда от повдигане на въпроса за това противоречие преди август 2008 г.

Като начало ние вярваме, че за да отговори на минималния стандарт за олимпийските идеали, нацията-домакин трябва да преустанови своята деветгодишна политика на геноцид срещу Фалун Гонг, да спре нелегалното хвърляне на дисиденти в китайски ГУЛАГ, да прекрати своеволните и повсеместни екзекуции на „престъпници”, да прекрати системното преследване на всички независими религиозни групи и, преди всичко, да сложи край на масовите убийства на здрави китайски граждани с единствената цел да спомогне за кражбата на техните органи.

Уебсайтът на „Амнести Интернешънъл” гласи, че организацията се е „…надявала, че Игрите ще подействат като катализатор за реформа, но голяма част от настоящата вълна от репресии срещу активисти и журналисти се случва не въпреки, а всъщност поради Олимпиадата. (Виж доклада на „Амнести Интернешънъл”, озаглавен „Китай: Последни приготовления преди Олимпиадата – енергични мерки срещу активисти заплашват Олимпийския завет”.

Предлагаме КОК да призове канадските атлети да носят жълти ленти на церемониите по откриването и закриването на Игрите – символизиращи свободата на вяра и слово. Този малък морален принос от страна на канадските атлети ще изпрати послание на надежда и справедливост, както и ще напомни на домакина на Олимпиадата за неговото цинично отхвърляне на обещанието му от 2001 г. за подобряване на човешките права, и че светът все още се надява на положителна промяна.

В отговор на коментари, направени от МОК на 10 април, „Олимпик Уоч” заяви, че МОК би трябвало да потвърди ясно, че мирното насърчаване на човешките права на територията на олимпийските зони не противоречи по никакъв начин на Олимпийската харта.

И накрая, бихме искали да обърнем внимание на често повтаряната свещена мантра на Международния олимпийски комитет, че Игрите са „аполитични”, че Игрите са изрично за спорта и че „политиката” би трябвало да се държи напълно встрани от спорта.

Тази мантра, разбира се, не отговаря на истината, имайки предвид историческите факти, както и Параграф 1 и 2 на самата Олимпийска харта. За Пекин домакинстването на летните Игри през 2008 г. от самото начало не са нищо друго, освен политика!

Следвайки великата традиция на берлинската Олимпиада от 1936 г., Пекин използва признанието и честта от домакинстването на Игрите, за да се обсипе със слава и да убеди поданиците на Китай, че международната общност приема и одобрява репресиите на режима.

Но свещената мантра на МОК за разделяне на „политиката” от спорта трябва да бъде разгледана по-задълбочено и да бъдат признати вродената й нечестна логика и морална несъстоятелност. На общинско ниво „политически” дебат е как да се пресече една река - дали с мост или с тунел. На провинциално ниво „политически” дебат е дали религиозните училища да приемат обществено финансиране. На федерално ниво дебатите „за” и „против” споразуменията за свободна търговия са „политика”.

Опитът да се принизят извършени престъпления срещу човечеството, съпоставими с Холокоста, до същото това ниво на изложените в предишния параграф „политически” въпроси, е откровено казано сквернословие.

Поддържащите фундаменталните нравствени стандарти почтени хора със съвест по света настояват отвратителните, невежи, варварски убийци и мъчители да не бъдат награждавани за своите престъпления срещу човечеството. „Политически” ли са техните действия и изявления? Ако да, тогава цялата високоморална човешка дейност трябва да бъде отречена като „политическа”.

Да се говори открито срещу геноцид, принудително отнемане на органи и изтезания не е „политика” – това е елементарна човешка почтеност.

Ние приемаме, че от 1936 до 2008 г. Международният олимпийски комитет се е съпротивлявал решително на всички апели, базирани на почтеност или съвест. Но със сигурност МОК не може да поддържа настоящия свой довод, че да изисква от държавата-домакин да се придържа към най-основните, изложени в Параграф 1 и 2, принципи на Олимпийската харта, би било „политически” акт.

Когато през 2001 г. МОК присъди домакинството на Олимпиада 2008 на Китай, Пекин подписа гаранция, че в замяна ще подобри състоянието на човешките права в Китай и че преди 2008 г. ще се случат значителни промени. Значителни промени по отношение на човешките права наистина се случиха, но тези промени не бяха подобрения. Тъкмо обратното, всяка една от международните правозащитни организации е отбелязала системно влошаване на човешките права в Китай от 2001 г. насам.

Всъщност ироничното е, че имаше масови нарушения на човешките права, дължащи се именно на предстоящите Игри, като хилядите оставени без дом пекински граждани, на които домовете им бяха разрушени без компенсация, за да се направи място за олимпийските постройки.

Но ако разбираме позицията на МОК правилно, придържането на Пекин към дадените от него обещания, направени, за да си осигури летните Олимпийски игри през 2008 г., би било „политика”.

Олимпийската харта забранява дискриминацията срещу всеки индивид или група, въз основа на раса, убеждения или религиозни вярвания. (Строго погледнато, това вероятно би било изтълкувано като „политическо” изявление.) Но Хитлер забрани участието на всички германски евреи в нацистката Олимпиада от 1936 г.

Смелостта на МОК може би достигна връхната си точка в този критичен момент. МОК отправя молба към Хитлер да включи един евреин в германския олимпийски отбор, за да смекчи международните протести срещу инжектирания от него в Игрите нацистки расизъм. Хитлер отказва. На много историци може да се прости, ако смятат, че мекушавият, сервилен подход на МОК към Хитлер – въпреки неговата очевидна неефективност – представлява независимо от всичко един „политически” акт.

Днес Пекин е забранил участието или присъствието на Игрите на всеки последовател на духовната практика Фалун Гонг. От тази забрана също определено лъха на „политика”. И което е може би по-важно, това е крещящо нарушение на Олимпийската харта. Но МОК грижливо избягва да посочи това най-основно нарушение, очевидно поради убеждението, че това би било „политическо”.

Торстън Трей е говорител на организацията „Лекари срещу принудителното отнемане на органи”. Той е германски гражданин и е с много будна съвест по отношение нацисткото минало на страната си. Неотдавна той посочи, че ситуацията в Китай днес е по-лоша от тази в нацистка Германия през 1936 г. Той изтъкна, че моралната позиция на МОК и на всички, които поддържат Игрите през 2008 г. в Пекин, е значително по-трудно защитима от тази на техните предшественици през 1936 г. Причината е, че през 1936 г. светът не знаеше за планирания от Хитлер геноцид срещу евреите.

След като вратите на Белзен, Дахау и Аушвиц бяха отворени, целият свят каза: „Никога вече!” и „Само ако знаехме!”. 2008 г. е различна с това, че този път няма да можем да кажем „Само ако знаехме!”. Ние знаем! Докладът на Матас и Килгор, „Кървава реколта” не оставя никакво съмнение, че за последните седем години десетки хиляди практикуващи Фалун Гонг са били систематично избивани на операционните маси в китайски болници, така че техните сърца, черен дроб, бъбреци, бял дроб, роговици и дори кожата им, са могли да бъдат отнети и трансплантирани с цел печалба. Докладът на Матас и Килгор би отговорил на всеки законен доказателствен стандарт.

Комисарят по въпросите на изтезанията към ООН Манфред Новак удостовери валидността на този доклад и на реалността на кражбата на органи в Китай от практикуващи Фалун Гонг. Нещо повече - китайският режим бе доста открит в своята непоколебимост да елиминира напълно практикуващите Фалун Гонг от китайското общество.

Но МОК приравнява тези огромни морални въпроси с „политическите” дебати за фискалната политика и контрола на трафика.

Ние сме в очакване на среща с вас, за да обсъдим тези въпроси.

Искрено,
Клайв Ейнсли, председател
КРПФГ