Споделен опит по време на първата Българска Фалун Дафа Конференция в София

Здравейте! Радвам се, че сме днес тук заедно, на първата Дафа Конференция в България. Мислих доста преди да напиша тези редове. Аз съм журналист по професия и писането за мен винаги е било лесно. Чувствала съм се силна в това и винаги съм го правила с лекота. Но когато дойде моментът да напиша нещо за мен, открих, че всъщност ми е по-лесно да пиша за другите, отколкото за себе си. Беше по-лесно и да критикувам другите, отколкото себе си. Да търся грешките на другите, вместо моите, както и да търся причината за проблемите в тях, а не в себе си. Критиката сякаш беше втората ми природа. Повече от 10 години бях учена, възпитавана и образована да критикувам. Да критикувам правителството, държавата, „лошите” хора, обществото, да критикувам всичко, което можеше да се види - от хората на улицата и в автобуса, до най-висшите етажи на властта - това бяха медиите. И тази основна черта на журналистиката, изисквана и втълпявана ми години наред, се бе превърнала в моето второ АЗ, бе станала част от мен дотолкова, че няколко години след като излязох от тази среда аз все още живеех с това в сърцето си.

Мислех, че след многото пъти, когато практикуващи ми показваха грешки и пропуски, успявах да открия недостатъците и да ги елиминирам. Дори вярвах, че манталитетът за самоизтъкване и себедоказване, нещо, без което в миналото бе немислимо да оцелея, го бях надмогнала, загърбила и захвърлила далеч назад по пътя си в Дафа. Вече ми беше много по-лесно да запазя спокойствие, когато практикуващи ме критикуваха, настояваха на своето, или, когато не възприемеха мои идеи. Но въпреки това, огорчението някъде дълбоко в сърцето ми оставаше… как така, та аз съм професионалист, аз мога по-добре и знам как да стане?! Но тези мисли оставаха дълбоко скрити зад привидното спокойствие, което се опитваше да създаде съзнанието ми. И то беше само на повърхността.

Учителят казва: „Много привързаности вече са станали втора природа и самите хора не могат да ги установят. Манталитетът за самоизтъкване може да се появи във всяка ситуация, също може да излезе на повърхността, когато вършите добро дело.” (шеста лекция, „Джуан Фалун”)

Открих, че всъщност собственият ми манталитет за самоизтъкване изобщо не си беше отишъл. Егото понякога се проявяваше толкова силно, че ако можех да се погледна отстрани щях да се засрамя… Какво очаквах да получа правейки нещата за Дафа? Оценка, благодарност, отбелязване на заслуги? Какво всъщност правех аз и какво утвърждавах? Не съм ли практикуваща, която трябва да утвърждава Закона, а не себе си? За кого правех тези неща, за себе си ли? Докога можеше да продължава така? Докога щях да стискам с две ръце привързаностите, които ми пречеха да се повиша и да напредна в Дафа? Доколко добре разбирах Закона и доколко осъзнавах това, което очакваха от мен Учителят и съзнателните същества?

Учителят казва: „В култивацията най-забележимият знак, че човек все още таи човешки привързаности, е когато той прави неща не за да утвърждава Дафа, а за да утвърждава себе си! Това играе пагубна роля.” (от лекцията „Преподаване на Фа на Конференцията в Ню Йорк”, въпроси и отговори първа част)

Затворих очи и си казах, както много други пъти дотогава: „Учителю, моля те, помогни ми. Посочи ми пътя към мъдростта. Искам да съм достоен Дафа ученик. Искам да оправдая надеждите, които са ми гласувани. Искам да изпълня всичко, заради което съм тук и за което съм поела отговорност”. Тогава съзнанието ми малко се успокои…

Помислих си - как се отнасях аз към другите практикуващи? Не бяха ли прекалено високи изискванията ми към тях, докато в същото време не изисквах толкова от себе си. С обикновените хора беше толкова лесно да отстъпя, да замълча или да не обърна внимание. Но с практикуващите не беше така. Ядосвах се често пъти за дребни неща, понякога бях намусена, изглеждах сърдито или надменно. Често пъти тонът ми звучеше като на засегната, или засягаше другите. Думите ми понякога бяха остри и предизвикваха отсрещната страна, макар да не го исках. Често пъти си мислех, че съм недоразбрана, защото вярвах, че това, което казвам е вярното. Не мислех какво да подобря в себе си, виждайки недостатъците в другите, а ги упреквах в съзнанието си. Учителят обаче ни казва: „Отношението, което всеки култивиращ се има към другите, е отражение на неговата култивация и всички трябва да сте наясно с това.” (от лекцията „Преподаване на Фа на Конференцията в Ню Йорк”, въпроси и отговори първа част)

Осъзнах, че другите практикуващи са моето огледало. Всичко, което виждах в тях, бяха моите привързаности. Всичко, което изпитвах, бяха моите емоции. Всичко, което се случваше, бяха нещата, чрез които трябваше да се извися, които да използвам като трамплин за по-нататъшното ми придвижване по пътя на Дафа. Ако виждах нещо, което разпознавах, означаваше, че го имам и аз. Иначе как щях да го разпозная?

И въпреки че разпознавах тези привързаности, отразени в това огледало, продължавах да не търся причините в себе си. Казвах си - на най-фундаментално ниво, всичко е его. Всичко е свързано с него и е заради него. По този въпрос трябва да работя, той е най-големият. Но всички останали чувства, желания и емоции оставаха в съзнанието и сърцето, и излизаха веднага щом си помислех, че съм ги надмогнала.

Понякога се ядосвах сама, тъжейки и чувствайки се наранена. Опитвах се да анализирам, но стигах само до момента, в който чувствата ми бяха наранени, а егото - засегнато. Учителят казва: „Всъщност, когато агонизирате заради посегателство върху репутацията ви, личния интерес и чувствата ви сред обикновените хора, това вече показва, че вие не можете да изоставите обикновените човешки привързаности. Запомнете това: култивацията сама по себе си не е болезнена – ключът е в неспособността ви да изоставите обикновените човешки привързаности. Болезнеността идва само тогава, когато трябва да изоставите своята репутация, интерес и чувства.” („Есенции за по-нататъшно усъвършенстване, 1 част)

Нещата не биваше да продължават ло този начин. Всичко това пречеше на култивацията ми, на култивацията на единното тяло, на разясняването на истината и спасяването на съзнателни същества. Нещата се случваха толкова бързо, а аз чувствах, че по някои въпроси съм изостанала стотици години назад. Учителят говори често пъти за това, че наближава моментът на Фа-коригирането (на човешкият свят) и след това вече няма да имаме шансове – докъдето сме стигнали – дотам ще се просветлим.

Трябва да подобря отношението си към другите практикуващи. Да елиминирам напълно манталитета за самоизтъкване. Да изоставя лошите неща, които ми пречат да се асимилирам напълно със Закона.

Нашата мисия тук и сега е да спасяваме съзнателните същества, да разобличаваме злото и да помагаме на милосърдния Учител, който е склонен да прости всяка наша грешка и да ни даде още и още шансове, за да се подобрим. Учителят ни води по пътя към Божественото с цялата мъдрост на новата Вселена. И това, с което трябва да се преборим, за да извървим до края пътя си, е човешкото. Един от принципите на нашата нова Вселена е „Който губи, печели”. Учителят ни учи: „Жертвата е проява на това човек да се освободи от обикновените човешки привързаности. Ако човек наистина спокойно изостави всичко с незасегнато сърце, той в действителност вече е на това ниво. При все това, култивационната практика е за да подобрите себе си: Вие вече сте в състояние да изоставите привързаността, тогава защо не изоставите и самия страх от привързаност? Не е ли изоставянето без пропуск висша жертва?”(„Есенции за по-нататъшно усъвършенстване, 1 част)

Ако всеки от нас търси в себе си и намира пропуските си, и се подобрява, злото ще е безсилно да ни повлияе. Ако всеки се подобрява, ще се подобрява и единното тяло на Дафа практикуващите. А не е ли именно това, което се очаква. Нека заедно, помагайки си, да се повишаваме. Нека в оставащото до края време да успеем да елиминираме привързаностите си и да постигнем праведното съзнание, с което да спасим колкото може повече съзнателни същества. Нека оправдаем тяхното доверие и доверието на Учителя.

Надявам се, след като споделих днес с вас тези мои мисли, да мога по-лесно да елиминирам остатъците от различните човешки чувства и привързаности. Надявам се, че ще ми посочвате с милосърдие грешките, които да коригирам.

Благодаря ви за вниманието.