Някои мисли за откритието на стар ядрен реактор, на около 2 билиона години възраст

Град Окло - старинен ядрен реактор (Robert D. Loss, WAISRC, antwrp.gsfc.nasa.gov)

През 1970 година в Африка бяха открити останки от ядрен реактор на възраст около 2 билиона години. Вярва се, че такива реактори са били създадени по естествен път. Никакви естествени реакции не протичат днес, тъй като относителната плътност на делящ се уран се е разложила под границата, необходима за протичането на продължителна реакция. Урановият оксид си остава видим като жълта скала. Остатъчни продукти от реактора се използват днес за изучаване стабилността на фундаментални константи за изучаване на вселенски времеви таблици и за развиването на по-ефективни способи за оползотворяването на ядрени отпадъци вследствие на човешки дейности.

През 1972 година френска компания внася уранова руда от Окло, Република Габон в Африка. Изненадващо концентрацията на уран в рудата е било толкова, колкото в изразходвано ураново гориво от ядрен реактор. Откритието навело учените на мисълта, че уранът вече е бил използван за производството на енергия.

Това откритие шокира света и кара много учени да отидат в Окло за по-нататъшно разследване. Изследванията показват, че урановата мина представлява древен ядрен реактор. Древният реактор се състоял от 500 тона използвана уранова руда в 6 различни области. Неговата производствена мощ се оценява на приблизително 1000 kw/h. Учените определят, че реакторът е действал в продължение на 500 000 години. Нещо повече, ядрените отпадъци, произведени от този реактор, не са се разпространили над околните области. Вместо това те били затворени в отделна част. От гледна точка на съвременната ядрена технология този древен реактор е използвал много напреднали технологии.

Според геоложкото датиране, урановата мина от Окло е била формирана преди около 2 билиона години. Скоро след формирането си реакторът започва да работи. Резултатите от изследванията карат учените сериозно да се замислят над възможността за съществуването на предисторическа цивилизация. Такъв ядрен реактор може да е продукт на цивилизация от отдалечен период, въпреки че учените предполагат, че верижната реакция може би е протичала посредством напълно естествени механизми.

Хората използват ядрена енергия само от няколко десетилетия. Този въпрос повдига интригуващата възможност много по-напреднала технологически цивилизация да е съществувала преди около два билиона години и да е имала напреднало познание за ядреното делене. Но ако тези предположения са верни някой може да попита, защо една такава напреднала цивилизация не е продължила съществуването си, а е изчезнала при неизвестни причини, оставяйки само останки. Как да гледаме на едно такова откритие? Съществува огромна, необяснена пролука от време отпреди два билиона години до днешната цивилизация. Какво може да се е случило през това време?

Ако пренебрегнем останките от предисторически цивилизации, няма начин, по който да разширим нашето сегашно познание. Ние нито ще знаем какво е причинило унищожението на предисторическата цивилизация, нито как се е случило така, че напълно е изчезнала. Нещо повече, трябва внимателно да проучим дали сегашният ни научен подход на развитие не следва същия катастрофален път. Това със сигурност е тема за сериозно разглеждане!