Китайският ръководител на Олимпиадата замесен в изтезания

Азиатците възприемат западното ръкостискане с неохота. Съобразно традициите си те вярват, че жизнената енергия – чи, и съпътстващите я добри и лоши елементи, могат да се прехвърлят от един човек на друг чрез физически контакт. Те толерират контакта единствено, ако е в тяхна полза, както в случая с прехвърлянето на лечебно чи. Всъщност този начин на мислене се разпространява и на Запад. Кой би искал да бъде докосван от мръсни ръце?

От 2007-а година насам много хора стискат „мръсните” ръце на Лиу Чи, президент на Пекинския олимпийски комитет. Ръцете му стават особено „мръсни” между 1999 и 2002 г., по време на поста му като кмет на Пекин.

На Лиу Чи е връчена съдебна призовка в Сан Франциско през 2002 г., по време на визитата му в Солт Лейк Сити като ръководител на китайския олимпийски отбор, който тогава предстои да участва в зимните Игри. Обвиненията срещу него са за изтезания, нехуманно отношение, злоупотреби, престъпления срещу човечеството и други жестокости, както и престъпления срещу религиозните свободи и убеждения. Въпросните престъпления са били извършени по време на неговия мандат като кмет на Пекин.

Двама китайски граждани, двама швейцарци, един французин и един американец завеждат делото съгласно Международното право за реституция и защита на жертвите на репресии. Тези шестима души са били подложени на побои и заплахи заради мирното им апелиране срещу преследването на медитативната практика Фалун Гонг.

Някои от завелите делото са участници в апел на площад „Тянанмън” през 2001 г., където 36 души от различни националности издигат плакат в подкрепа и сядат в медитация преди да бъдат арестувани – инцидент, привлякъл вниманието на международната общественост. Участниците, седем от които германци, са арестувани в рамките на няколко минути, бити и задържани без да им е дадена възможност да уведомят своите посолства.

Съдебно решение на американския съдия Уилкин в Северна Калифорния от декември 2004 г. постановява, че Лиу Чи, в качеството си на партиен секретар на Пекин, е отговорен за престъпления срещу човечеството, изтезания и преследване на Фалун Гонг от страна на полицията в Пекин.

Въпреки огромния натиск от китайския режим, съдията взема решение съобразно доказателствата. Това изпраща важно послание към Китай – онези, които преследват Фалун Гонг, не могат да предявяват претенции за имунитет.

Съдията пояснява, че чуждестранните членове на дипломатически корпуси, изпълняващи служебните си задължения в САЩ, трябва неминуемо да спазват законите на собствените си страни. Признаването на Лиу Чи за виновен от съда изпраща ясното послание, че той е нарушил китайските закони чрез извършеното от него преследване на Фалун Гонг. Китайската конституция заявява ясно, че хората имат право на свобода на убежденията.

Както е видно от неотдавнашни, известни в света случаи на геноцид или престъпления срещу човечеството, възмездието идва рано или късно – може да е бавно, но е сигурно. Аржентина, Чили и Сърбия са три примера. Денят, в който Лиу Чи ще види себе си също в съда, е близо.

Докато този ден настъпи обаче, много официални гости на Олимпиадата ще продължават да стискат „мръсните” му ръце. А доста вероятно е никой от тези хора да не знае за неговите деяния.

По http://en.epochtimes.com/n2/opinion/dirty-hands-heading-chinese-olympic-committee-2449.html