Българска Фалун Дафа Асоциация разкри факти за вземането на органи в Китай от практикуващи на пресконференция

На мястото за упражнения в Борсовата градина в София има подписка за спиране на репресиите

По повод изнесените през последните два месеца данни от международни медии за убийства на практикуващи Фалун Гонг в системата от трудови лагери в Китай с цел вземане на органите им, Българска Фалун Дафа Асоциация проведе пресконференция на 19 април 2006 г. За участие бяха поканени медии, лекари, между които бившият директор на Изпълнителна агенция по трансплантация д-р Янко Начков. Той не успя да присъства, но се ангажира да бъде на разположение на медиите за коментар по темата.

През последните години има множество доклади на медии и правозащитни организации за процъфтяващата търговия с органи в Китай. Историята започва още през 1995 г., когато Щатският департамент в свой доклад за човешките права отбеляза практиката за вземане на органи от екзекутирани затворници след издаването на доклада на Хюман Райтс Уоч по въпроса. През 1998 г. Европейският парламент подписа резолюция в знак на противопоставяне на смъртното наказание и вземането на органи в Китайската Народна Република.

Органите често биват вземани от екзекутирани затворници, в повечето случаи без тяхното съгласие. По-страшното обаче е, че органите биват вземани не само без съгласието им, а докато те са все още живи. През юни 2001 г. д-р Уан Гуоцъ, бивш китайски военен лекар, предостави смразяващо доказателство пред Конгреса на САЩ за това как е взел органи от над 100 екзекутирани затворници. В един от случаите трябвало да одере кожата на затворник, след като последният бил застрелян. Д-р Уан твърди, че роговицата и други тъкани на тялото били вземани за трансплантация, както и че болницата, в която работел - военната генерална бригадна болница в Тянцзин – продавала човешки органи за печалба.

През март 2006 г. бивш служител на разузнаването на китайската комунистическа партия, емигрирал в САЩ, разказа пред международната медия Епохални Времена (Епок Таймс), че в град Шенян, в китайската провинция Ляонин, в близост до известен с жестокостите си трудов лагер (Масанцзя), има тайно място, където са държани повече от 6000 практикуващи Фалун Гонг и убивани заради органите им.

В Китай убийството на практикуващи Фалун Гонг не се счита за убийство и престъпление, съгласно заповедите издадени от Цзян Цзъмин през 1999 г. за елиминиране на Фалун Гонг, ето защо практикуващите стават удобни жертви за вземане на органи за търговия на черния пазар.

След като прочела информация за първите разкрития, направени от медията Епохални Времена, с вестника се свързва друг свидетел. Тя е бивша съпруга на мозъчен хирург, който е участвал в подобни операции (отново в провинция Ляонин) и по-специално отговарял за вземането на роговица от окото. В интервюто, жената твърди, че всички, от които били вземани органи там, са практикуващи Фалун Гонг. По думите й, емоционалното състояние на съпруга й, предизвикано от живото вземане на органи и изгарянето на телата на практикуващите Фалун Гонг след операциите, довели до разпад на семейството й.

Бившият съпруг споделил още, че “за други затворници, осъдени на смърт, вземане на органи не можело да се извърши без нужните документи и процедури. Само за практикуващите Фалун Гонг, поради политиката на централното ръководство на комунистическата партия - смъртта на практикуващите “да се брои за самоубийство” - болницата може да ги задържа и да премахва органи от тях без каквито и да е процедури. Всеки хирург знаеше, че те са практикуващи Фалун Гонг. Казали им, че правенето на такива неща на практикуващите Фалун Гонг не е престъпление. Вместо това, те “прочиствали” за китайската комунистическа партия. Главните жертви за премахване на роговица били възрастни и деца.”

След направените разкрития от Епохални Времена читатели започват за звънят в редакцията на вестника. Например читател от Китай се обадил в нюйоркския офис и казал, че на известна личност в Китай била направена чернодробна трансплантация. Черният дроб принадлежал на практикуващ Фалун Гонг.

Шокирани от разкритията, световните медии масово започнаха да изнасят информация и да следят развитието на темата. Много журналисти започнаха разследвания. Например вестник Индипендънт публикува на 21 март 2006 г. статия, в която описва как 62-годишен японски бизнесмен се сдобил с нов бъбрек само за около 90 000 лв., десетина дни, след като се свързал с човек, предлагащ такива услуги в Китай. Бизнесменът се заинтересувал чий е бъбрекът – казали му, че донорът е млад екзекутиран затворник. Според публикацията на Индипендънт, само един брокер е помогнал на над сто японци да отидат в Китай за трансплантация от 2004 г. насам; и търговията се разраства.

Световната организация за разследване на репресиите срещу Фалун Гонг също започна свое разследване на твърденията за съществуването на места в Китай, където практикуващи Фалун Гонг са убивани заради органите им. Според доклада, в болница в района Суцзиатун, провинция Ляонин, има крематориум, в който са изгаряни телата на жертвите, след като са им взети органите.

От организацията добавят още, че: “близо десет болници в град Шенян са извършили трансплантация на човешки органи. Поради характеристиките на хирургията при трансплантациите, подобно широкомащабно развитие на тези операции може да бъде възможно само в район, където има обилни доставки.”

Освен това според Епохални Времена, броят на чернодробните трансплантации в Китай е нараствал от 78 за периода 1991-98 г., на 118 през 1999 г., на 254 през 2000 г., на 486 през 2001 г., на 996 през 2002 г., и над 3000 през 2003 г. Забележете, че броят на тези операции нараства лавинообразно именно след започване на кампанията за преследване на Фалун Гонг през 1999 г.

Според друг свидетел - военен лекар – ветеран, болницата в района Суцзиатун е само едно от 36-те подобни места в Китай. По думите на лекаря, в документ от 1962 г. се казва, че затворници със смъртно наказание и престъпници, могат да бъдат “преработвани” съгласно нуждите за развитие на държавата и социализма. Най-крайният метод за преработване на тези затворници бил да използват телата им като хранителна суровина. С поправка от 1984 г. станало законно да се вземат органи от углавни престъпници. А след 1999 г. най-удобната мишена за тази търговия станали практикуващите Фалун Гонг, които са задържани незаконно в трудовите лагери и са карани да подписват декларации, че се отказват от вярата си в Истина, Доброта и Търпение, които са основните принципи на Фалун Гонг.

Военният лекар твърди, че китайската комунистическа партия открито е обявила Фалун Гонг за класов враг, превръщайки по този начин практикуващите в мишени на най-сериозните репресии в мирно време. По думите му, в един от лагерите държали поне 14 000 практикуващи Фалун Гонг.

Всички тези разкрития напоследък доведоха вълна от протести на практикуващите по цял свят. През последните два месеца бяха организирани много кампании за разясняване на фактите и гладни стачки в знак на солидарност към практикуващите в Китай, включително и в България. С писма бяха уведомени за случая всички дипломатически мисии на България в чужбина. Българска Фалун Дафа Асоциация изпрати открито писмо до президента, премиера, неправителствени организации, медии, до китайския посланик и до представителя на България в ООН. Беше организиран и мирен протест пред НДК. За зверствата на комунистическия режим бяха информирани и здравните кръгове в България – държавни институции, болници, диспансери, Български лекарски съюз, медицински университети и други.

В резултат на искане от практикуващите Фалун Гонг в САЩ, Американският Конгрес поиска от Китай да проведе официално разследване на твърденията на Фалун Гонг, а чужди медии като Ройтерс, БиБиСи, СиЕнЕй и множество Интернет медии ежедневно следят и отразяват развитието на темата.

Три седмици след разкритията китайското правителство официално отрече твърденията за вземане на органи от екзекутирани затворници и от практикуващи Фалун Гонг. Въпреки това на 19 април 2006 г. БиБиСи оповести изявление на Британското общество за трансплантации, в което се казва, че са събрали значителни доказателства, че от хиляди затворници са взети органи без тяхно съгласие. Проф. Стивън Уигмор, който е председател на Етичната комисия, каза пред БиБиСи, че скоростта на откриване на подходящи донори, понякога за по-малко от седмица предполага, че затворниците са избирани преди екзекуцията. Според Обществото тази практика на Китай е осъдителна, неприемлива и е нарушение на човешките права.

Натискът от международната общност принуди китайското правителство да предприеме някои стъпки, които доведоха до приемането на нов закон за трансплантациите. Той обаче ще влезе в сила от 1 юли, време, в което се очаква увеличение на броя на трансплантациите. Това очакване се потвърждава и от доклада на Световната организация за разследване на репресиите срещу Фалун Гонг, в който е отразено, че лекари от различни китайски болници са казали на разследващите – поставени лица, че ако искат да се подложат на операция, трябва да го направят до края на април, защото след това няма да може.

В заключение представителите на Българска Фалун Дафа Асоциация казаха, че според тях “Едва ли някой вярва, че този закон ще спре незаконната търговия с човешки органи, след като „бизнесът” е толкова печеливш за китайските болници, доставящи си органи от живи практикуващи Фалун Гонг и от екзекутирани затворници. За съжаление групата от хора, които практикуват Фалун Гонг в Китай, става заложник на бизнес-интересите и парите на черния пазар за органи.” Практикуващите споделиха, че както целия свят, така и в България, като практикуващи Фалун Гонг, разясняват фактите и търсят подкрепа от обществеността, за да спомогнат за спирането на подобни зверства в мирно време, и в 21-и век. Според Българска Фалун Дафа Асоциция „това е срам за човечеството и засяга съвестта на всеки от нас. Пасивното примирение с подобни факти лесно може да ни превърне в неволни съмишленици на подобни престъпления срещу човечеството”. Практикуващите призоваха „към започване на международно разследване за съдбата на практикуващите Фалун Гонг в трудовите лагери в Китай и за спиране на репресиите на комунистическия режим срещу практиката“.