Откъде произхожда човечеството

Когато опитвали всевъзможни начини да търсят Великия Тао [Пътя, Закона], хората трябвало да се изправят пред въпроса, който не е убягнал на никого - откъде произхожда човечеството? Още преди периода на династията Чин, по времето на редуващите се династии, китайски мислители неуморно са търсели вечния Велик Тао, така възхваляван от Конфуций и Лао Дзъ. Откъде е дошъл Великият Тао и защо, и кога, е настъпил неговият залез? Има ли сила, способна да коригира всички нередности и да възобнови началото, да доведе до радикална промяна във Вселената?

Дарвиновата теория за еволюцията твърди, че човекът е произлязъл от маймуната. Но в предисловието на книгата, в която Дарвин излага своята теория за еволюцията „Произход на видовете”, той заявява: „Аз осъзнавам, че едва ли има въпрос, разглеждан в тази книга, по който да не могат да бъдат посочени допълнителни факти, често водещи до заключения, напълно противоположни на тези, до които аз съм стигнал”. Той разглежда и „трудностите на теорията” подробно в последните две глави.

В началото на шеста глава също се споменават „трудностите на теорията”. „Някои от тях са толкова сериозни, че и до днес не мога да говоря за тях без колебание”. Невероятното е, че теорията за еволюцията, която е така трудно доказуема и е пълна с недостатъци, е все пак призната за едно от трите велики открития на деветнадесети век. Днес тази теория е включена в учебните програми и учебници, и е високо ценена. В резултат на това, тя се е превърнала в мощен инструмент, използван от хората, за да боготворят самите себе си, заставайки по този начин в разрез с истинския принцип на Вселената.

През 1999 г., „Докладът за великите археологични открития по света” - поредица, редактирана от няколко изтъкнати археолози, привлече широко обществено внимание. Поредицата е в осем тома и съдържа важни археологични открития от цял свят, придружени с цветни илюстрации.

Широкомащабните промени на Земята с течение на времето са заличили почти всички следи от древни цивилизации, но това, което тези сегменти от съществуващи останки показват, е, че преди неизброими стотици хиляди години хора от предисторически времена, които ние считаме за примитивни и нецивилизовани, са имали напреднали цивилизации, с които нашето съвременно общество дори не може да се сравнява.

Например на океанското дъно край Бермудските острови има пирамида, висока около 200 м. В република Габон в Африка съществува ядрен реактор на възраст около 2 милиарда години, функционирал в продължение на 500 000 години. Отпечатък от човешка стъпка е открит върху фосил на трилобит, образуван преди 260 млн. години. Египетските пирамиди са построени на базата на астрономически промени, календарни изчисления, геометрия и математика. Топографията на Антарктика е начертана, погледната отгоре, преди поне 6000 години.

Конфуций пита Лао Дзъ относно етикет (картина: Джанг Цуейин)

Дадените примери са само малка част от тези велики открития. С все повече неопровержими и разкрити пред обществеността доказателства, можем да заключим, че теорията за еволюцията е само предположение. И въпреки това, все още не знаем откъде произлиза предисторическата култура. Как бихме могли да разкрием истината за произхода на човешката история?

Историята на всеки един народ по света е обрисувана в митове. Невероятното обаче е това, че независимо колко нации има по света, независимо колко отдалечени са те един от друг, всичките имат едно общо предание: че бог е създал човека от пръст.

Според китайските легенди, Ну Уа направил статуетки от глина, след което на тези статуетки бил вдъхнат живот. Според Библията, Бог създал човек от пръст и вдъхнал в ноздрите му живително дихание; и човекът станал живо създание, наречено Адам. И Господ Бог пратил дълбок сън на Адам, и той заспал; и Той взел едно от неговите ребра и създал жена на име Ева.

Племето маори в Нова Зеландия има легенда, че Бог взел червена кал от реката и направил глинена фигурка по Свой образ и подобие, използвайки Своята кръв. След това вдъхнал в устата и ноздрите на фигурката и й дал живот.

В Австралия съществува мит за сътворението на човека, според който Бог използвал сабята си, за да отреже три парчета от дървесна кора. Той сложил малко пръст върху едно от тях, замесил пръстта на кал с меча си, после сложил малко кал на друго парче кора и създал човешка фигура. След това вдъхнал в неговите уста, ноздри и пъп и тези същества незабавно се раздвижили и обкръжили бога, неспирно подскачайки нагоре-надолу.

Местното население в близост до реката Бели Нил в Африка има легенда, която гласи: „Създателят на света решил да създаде човечеството. Той взел шепа пръст и си казал: Ще създам човешките същества.”

Древногръцката митология разказва, че Зевс взел пръст и вода от недрата на земята. Той помолил Прометей и брат му Епиметей да създадат животните и човешките същества. Индианците пима от щата Аризона вярвят, че Богът на Земята е създал всичко в този свят. Той направил и красива фигура от пръст и я нарекъл човек.

Арабската митология твърди, че Бог помолил един ангел да създаде човеци. Ангелът донесъл малко пръст и дошъл в Арабия. Той създал скулптура с човешка форма и я оставил да изсъхне. След 40 дни, когато скулптурата изсъхнала, Бог й вдъхнал живот и й дал душа.

В Южна Америка, в Библията на народа на Гайските маи се казва: „В началото нямало нищо в този свят, освен двама създатели. Те искали да създадат живи същества, така че създали хората, използвайки пръст”.

Гореспоменатите примери са само малка част от митологичните предания относно създаването на човечеството. Истории от този род могат да се срещнат навсякъде по света: в Китай, Средна Азия, Нова Зеландия, Австралия, Африка, древна Гърция, Арабия и Америка. Определено не е случайно, че различни цивилизации от различни части на света разказват една и съща история. В древността не е имало удобни методи за далечни пътувания или комуникация, така че отделните цивилизации не са комуникирали много, поради географските разстояния помежду си.

Ако човешките същества наистина са били създадени от Бог, как тогава са живеели те в началото на своето съществувание? Няма конкретен начин, по който да докажем съществуването на предисторически цивилизации, но за щастие от древните книги, писмени сведения и легенди можем да открием части от доказателства за живота на най-ранните човешки същества.

Някога имало четири древни цивилизации в света - Вавилонска, Египетска, Индийска и Китайска. Всяка от тях имала много дълга история и създала прекрасна култура. Но културите на всички тези цивилизации са преживели своите превратности.

Културите на древен Египет и Вавилон например западат преди около 2000 години. Древната индийска култура е унищожена от племената в централна Азия.

Културата на маите, построили Пирамидата на Слънцето, е била унищожена от сушата в Централна Америка. Древногръцката култура и безграничният й блясък били заменени от римската култура, която пък била унищожена след нашествието на германските племена. Единствено китайската цивилизация, развиваща се по поречието на р. Яндзъ и Жълта река в източна Азия, се е развивала непрекъснато в продължение на хилядолетия.

През тези години, китайската култура е била повлияна от възхода и падението на различни династии, но никога не е изчезвала. Тя се е развила като уникална и дълбока култура и е единствената древна култура в света, оцеляла до наши дни.

Китайците наричали себе си „децата на Жълтия император”. Книгата „Историческите записки” нарича Жълтия император, Джуан Ксъ, Ди Гу, Рао и Шун петимата императори. Книгата „Пълна библиотека в четири литературни жанра” съдържа том от Сима Джън от династията Танг, озаглавен „Допълнение към историческите записи – Историята на тримата императори”.

В този том са описани тримата императори – Фу Кси, Ну Уа и Шен Нон – като предшественици на петимата императори. Легендата разказва, че Фу Кси и Ну Уа били брат и сестра и носели едно и също фамилно име – „Фонг”.

През по-късните години на Ну Уа имало битка между Бога на водата Гон Гон и Бога на огъня Джу Рон. Гон Гон бил победен от Джу Рон и се разгневил силно. Той ударил с глава планината Бужоу, което „накарало Небесната Колона да се счупи и така били създадени дупките по земята и небето.” Ну Уа създала петцветния камък, за да поправи небето. Тя използвала крака от раци, за да подпре четирите края на небето, както и пепел, за да спре потопа.

Името на майката на Фу Кси е Хуа Ксъ. Тя заченала, след като стъпила върху отпечатък от стъпка на великан в района Лейзе, и дванайсет години по-късно Фу Кси бил роден. Според „Историята на различните държави” на източната династия Жоу, Фу Кси направил музикален инструмент, наречен Яо Чин, базиран на броя на небесните въртения и петте елемента, в допълнение към изобретението му Ксиао, наподобяващо формата на криле на феникс.

„Биографията на тримата императори” описва Фу Кси като „такъв с глава на човек и тяло на змия, притежаващ света добродетел”. Той научил хората да отбелязват събития с букви и символи, вместо с връзване на възли, както и да ловят риба с мрежи и да отглеждат добитък за храна.

„Гледайки нагоре, той съблюдавал космическия климат и гледайки надолу - закона на Земята; съблюдавал и характера на птици и зверове, носейки се по течението на живота, сдобивайки се с различни живи същества отблизо и неживи отдалеч. Това било началото на Осемте диаграми, използвани за да се разбере мисълта на боговете и да се разграничат усещанията за всичко по света”.

В „Юан Мин Бао за пролетта и есента” се казва, че Шен Нон проговорил шест часа след раждането си. Той проходил 5 дни по-късно,а само 7 дни след раждането му вече били поникнали всичките му зъби. На тригодишна възраст Шен Нон вече знаел как да отглежда посеви.

Според Хуай Нан Ву Ксун, когато Шен Нон видял, че хората често се натравяли или разболявали поради невежото си хранене, той слязъл, за да „научи хората как да отглеждат посеви” съобразно състоянието на почвата – суха или влажна, плодородна или бедна. Говорейки за Шен Нон, няма по-известна от легендата му „Овкусяване на сто билки”.

В началото Шен Нон се натравял по над 70 пъти на ден при овкусяването на стоте билки. По-късно той получил червен камшик, с който можел да разпознава характеристиките на всяка билка – „неутрална, отровна, студена или топла”. Оттам насетне Китай започва да практикува народна медицина.

От тези исторически записки и народни легенди можем да видим, че освен изключителна добродетел, Тримата императори до един притежавали велика божествена сила. Отначало, когато хората били създадени, Бог лично им дал способността да живеят самостоятелно, така че човечеството можело да процъфтява и да се множи, и същевременно създал период от време, през който човешката и божествената култура съществували съвместно.

Стъпка по стъпка, младият човешки род излязъл от люлката, закрилян от Бог. В библейската книга Генезис пише, че след като Адам и Ева били изгонени от Рая, „Бог направил кожени дрехи за Адам и неговата жена”.

Културите от древността били много непокварени и чисти. Хората се възхищавали на нектара, кланяли се на пролетта, започвали работа по изгрев слънце и си лягали с падането на нощта. Не познавали нито забавленията в живота, нито омразата при смъртта, водейки живот, напълно следващ естествения ход на нещата.

В „Древната теория на висшата истина” от „Канона по вътрешна медицина” на Жълтия Император се казва, че „хората в древността познавали Тао, следвали Ин и Ян и се уповавали на уменията си и на съдбата”.

Лао Дзъ е казал: „Тао и Фа идват естествено.” Когато хората напълно следват естествения ход на нещата, те са в Тао, без да се самоусъвършенстват в Тао.

Времето на съвместно съжителство на богове и хора продължило и не спряло дори и по времето на Петимата Императори. В том 15-ти на Кралската книга от периода Тай Пин се казва, че Чи Ю използвал войската си, за да нападне Жълтия Император и двете страни повели жестока битка в района на Джуо Лу. Чи Ю използвал магическа сила и докарал тежка мъгла, която не се вдигнала в продължение на три дни.

В резултат на това, Жълтият Император заповядал на Фън Хоу да направи компас, за да определи посоките. В „Да Хуан Бей Жин” на Шан Хай Жин се разказва как Чи Ю повикал господаря на дъжда и вятъра да дойде и да донесе силен вятър и дъжд. Тогава Жълтият Император призовал фея, наречена „Ба” да спре дъжда и впоследствие убил Чи Ю.

Съвместното съжителство на богове и хора е отразено и в гръцката митология. През 1870 г Шлийман, германец, открива руините на Троя в Хисарлък, Турция – доказателство, че войната между гърци и троянци, описана в епичната поема на Омир, не е била просто плод на въображението. Заглавието на дванадесетия том на епичното произведение Илиада, е „Всички богове се устремиха към бойното поле, всеки един демонстриращ непобедимата си мощ.

Почти всички богове от древногръцките митове като Зевс, Хера, Посейдон, Хермес, Аполо, Арес и Атина са участвали в Троянската война.

Сцени на военни действия с богове и хора се появяват и в Китай. Те са обрисувани в историческия разказ за апотеоза, написан от Ксу Джонлин по време на династията Мин. Лао Дзъ, първичният небесен бог, и тонтианският свещеник съвместно одобрили списъка на обожествените и го предали на Дзян Зия.

По времето, когато Ву Уан нападнал Джоу, много богове и таоси загинали в битката. Техните души се появили на писалището на апотеоза и Дзян Зия ги провъзгласил за праведни богове или зли духове, в зависимост от написаното в списъка на апотеоза и добрата или зла природа на тези духове. Боговете, които не загинали в битката, като Ян Дзян, Не Ша, Ли Дзин и Лей Джензи, също се сбогували с Ву Уан, оттеглили се да се самоусъвършенстват в уединение и никога повече не се замесили в светски дела.

Първоначалната божествена култура накрая била принизена до началната човешка култура.

„След като Великият път бил отхвърлен, на човешкото ниво се появили човечността и справедливостта.” Когато Конфуций се обърнал към своя ученик, Зигонг, и казал през сълзи: „Великият път е изчезнал от земята задълго”, идеологията на конфуцианството вече била установена.

В далечното минало, когато император Ву (династия Джоу, XI–VIII в. пр. Хр.) разгромил император Джоу (династия Шан, XVI–XI в. пр. Хр.) и всички богове напускали земния свят, започнала истинската история на човешката раса. Учението на Конфуций, за това да не се говори за злата, яростна сила, за разрушението и изкривяването на системата и за неуважението към боговете, произлиза от Джоу Гондан, по-младия брат на император Ву.

Няколко години преди раждането на Конфуций, човек, способен да разтърси небето и земята, се родил в южна Азия. Той бил уважаван на шир и длъж и бил известен като великия Буда Шакямуни. Шакямуни бил роден в период на смут и промени за Индия. По това време единствената съществуваща там религия била браманизма, която се намирала в упадък и в периода си на Края на Дарма, и била замествана от различни практики за самоусъвършенстване като Неортодоксалните учения на шестте майстора, Шестдесет и двете възприятия, Философията на шестте школи и т. н.. В този период Индия не била единна.

Разпокъсаността на Индия е отбелязана в Чан А Хан Жин, където се споменават поне шестнайсет по-големи щата, като Сервей, Моджиети и др.. Когато Шакямуни слязъл на Земята, за да преподава и да спаси всички живи същества, Индия била известна като злата държава на петте отрови.

Петстотин години след раждането на Конфуций и Шакямуни, велик просветлен бил роден в Израел, в Близкия Изток. Той бил Исус Христос, основателят на християнството.

Когато Исус се родил, Израел също бил във време на размирици. В „Изод от Египет” на Стария Завет се казва, че след като Моисей повел израелтяните извън Египет, Йехова му дал Десетте заповеди в планината Синай, които забранявали на израелтяните да извършват десет неща. Въпреки това, израелтяните често не се подчинявали на Десетте заповеди. Те се молели на идоли и се кланяли на зли племенни духове.

Народите на Асирия (722 г. пр. Хр.), Вавилон (586 г. пр. Хр.), Персия (539 г. пр. Хр.), Гърция (168 г. пр. Хр.) и Рим (63 г. пр. Хр.) последователно анексирали Израел. Когато Исус се родил, император Августин управлявал Израел и юдеизма бил разделен на ред религиозни фракции като фарисеи, садукеи, караити и есеи. През този период, Исус се спуснал на този свят, приел човешка форма, извършвал чудеса, разпространявал учението си и предлагал спасение.

Боговете си заминали след приключване на своите исторически мисии, но всички те - Лао Дзъ, Конфуций, Исус и Шакямуни - слезли на Земята, за да дадат стандарти на човешката цивилизация. Причина за идването им тук е било и началото на упадъка на човешката нравственост. Или както Исус е казал: „Здрав човек от лекар не се нуждае, той само на болния трябва. Дошъл съм не за праведните хора, а да търся грешниците.”

Религиите се появяват в резултата на упадъка на Великия път и на появата на човешката култура. В Китай, след Ерата на Пролетта и Есента (722-481 г. пр. Хр.) останали трите учения – конфуцианство, будизъм и таоизъм. Така била вдигната завесата за истинската история на човешката раса.