Въпросът за храната

През декември 2008-а г. синът на мъжа ми донесе вкъщи от Южен Китай три живи рака. Аз веднага помислих, че съм практикуваща и не бива да убивам живи същества. Но тъй като съм мащеха и в миналото между нас е имало конфликти, сега, когато отношенията ни се подобряваха, не исках да казвам нищо.

На следващия ден си спомних за раците и питах мъжа ми къде са. Той каза, че ги е сложил в хладилника. Казах му, че в «Джуан Фалун» Учителят казва, че като практикуващи ние не бива да убиваме живи същества. Той попита какво може да направим, след като вече са били купени, и че в бъдеще няма да правим това.

Когато седнахме на масата, синът ми ми даде опашката на рака. Аз отказах, но след като той настоя, бях принудена да отстъпя. В резултат, още преди да приключим с яденето, моят стомах се разстрои и аз три пъти бягах до тоалетната. Гостите ни още не си бяха отишли и се чувствах много неловко.

След като си тръгнаха се успокоих и седнах да изучавам Фа. Учителят казва: „Убийството на съзнателни същества е въпрос на чувствителност. По отношение на практикуващите имаме изискване: практикуващите не бива да убиват съзнателни същества”. Учителят ясно казва в „Джуан Фалун”, че не бива да убиваме. Но в този момент мислех само за себе си и не казах и на другите около мен. Досрамя ме.

На следващия ден съпругът ми не се почувства много добре. Кихаше и се появиха симптомите на грип. През деня дойде позната практикуваща и аз й разказах за случилото се. Тя каза, че това е много сериозен въпрос. След това сподели какво се е случило с нея, когато се събрало цялото семейство и снаха й купила голяма риба. Гледайки рибата, практикуващата видяла, че е почти мъртва. Когато другите отишли в съседната стая, тя взела голям съд с вода, сложила в него рибата и казала, че ако живее до сутринта, ще я пусне. На следващия ден тя видяла, че рибата е жива и я пуснала в реката. Снаха й станала на другия ден и попитала къде е рибата, а практикуваща отговорила, че я пуснала в реката. Това било добре за нея, а те можели да приготвят нещо друго.

Тя сподели с нас и друга история за практикуващи, които яли сурова храна. Една практикуваща отишла при друга в Далян. По пътя те яли живи раци. След това по цялото й тяло се появили червени петна, които увеличавали размера си. Формата им заприличала на раци. Още лежала в леглото вкъщи и не можела да става.

Освен това си спомних за публикувани статии, в които се разказва какъв урок получили две практикуващи, които купили и след това убили прасе. Пробудих се. Съпругът ми също разбра, че не е прав. Обърнахме се към Учителя: „Учителю, не бяхме прави. Моля те, разреши за нас този въпрос с милосърдието. Случилото се ще е сериозен урок за нас и повече няма да се повтори”.

Помня как някои практикуващи, на които е отворено третото око, са казвали, че Учителят понася страданията за практикуващите. Всеки път, когато Учителят отстранява карма, изглеждало сякаш изпива чашка отрова. Действително се чувствах виновна. Учителят вече няколко пъти страда и понася заради мен, и спасява живота ми. А аз продължавам да Го безпокоя. Нямах към себе си строги изисквания и сега виждах, че изобщо не отговарях на нивото на практикуващ.

Поглеждайки в себе си помислих, че практикуващите не бива да убиват. Но грижейки се за отношенията с доведения ми син, се постарах да избегна този въпрос. Това е обикновеният човешки егоизъм. Сблъсквайки се с толкова сериозен проблем като убийството, аз не оцених ситуацията от позицията на Фа, а само исках да я избегна. Не бях отговорна пред Закона и съпруга си, който започна да практикува неотдавна. Това е повече от егоизъм. Първата ми мисъл беше да се защитя. Учителят ни позволява да се усъвършенстваме до ниво на праведни, безкористни богове. Но аз съм толкова егоистична и съм далече от изискванията, поставени от Учителя.

Написах тази статия, за да извадя и разложа тези лоши неща. Искам също и да посъветвам приятелите-практикуващи да извлекат от моя опит урок и строго да следват думите на Учителя. Не бива в никакъв случай да убиваме живи същества. Ако семейството ни настоява да купи за ядене нещо живо, може да изпратим праведни мисли, за да ги спрем. Живеем в периода на Фа-коригирането. Учителят все още продължава времето, за да спаси колкото е възможно повече разумни същества. Практикуващите са дошли на Земята, за да помогнат на Учителя във Фа-коригирането. Спасяването на съзнателните същества трябва да е наш приоритет. Във всичко, което правим във всекидневието си, сме длъжни да сме отговорни пред съзнателните същества.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/1/21/193890.html