Древни градове под водата: Преосмисляне на нашите предци

„Те разбрали, че хората се разбунтували и решили да ги унищожат. Хиляди пуми напуснали пещерата и погълнали този, който молел дявола за помощ. Но дяволът останал безразличен към техните молби. Виждайки това Инти, богът на слънцето, заплакал. Сълзите му били толкова обилни, че за 40 дни долината била наводнена.” – легенда на инките за езерото Титикака.

Да разгледаме една антропологична хипотеза, която допуска възможността предисторическо човечество да се е радвало на висока степен на технологично развитие. Някои данни навеждат на мисълта, че древни хора са разработили технология, значително по-развита, отколкото можем да си представим. Голяма част от подкрепата на тази идея идва от откриването на десетки древни градове, потопени във водите на океаните по света.

Изненадващи случаи като този с постройките Йонагуни, разположени край бреговете на Япония, или потъналият „Мега сити” случайно открит до североизточния бряг на Куба, продължават да предлагат на изследователите тези, които преди бяха считани за географска митология – истории, подобни на тези за Атлантида, Му или земята на Туле. Всеки две-три години отдавна потънало откритие придава тежест на хипотезата за съществуването на предисторическа империя.

Градска архитектура от невъзможни времена

Типичен пример за археологическите останки, описани по-горе, е намерен под водата град на 37 метра дълбочина в залива Кабей край западния бряг на Индия. Според изчисленията огромният град, открит по случайност по време на изследване за замърсяване, би могъл да е отпреди около 9000 години.

С хидролокатор изследователите успели да идентифицират определени геометрични структури на дълбочина около 37 метра. От мястото те възстановили строителни материали, керамика, части от стени, дълбоки съдове, скулптури, кости и човешки зъби. Въглеродните тестове показват, че тези парчета са на 9500 години.

Преди това откритие антрополозите смятали, че в тази област не е имало цивилизация преди 2500 г. Пр.Хр. Този древен град бил дори по-стар от цивилизацията Харапа, смятана за най-старата на субконтинента.

Друг изненадващ случай е от 1967 г., когато „Алуминаут”, изследователска подводница, способна да се спуска по-дълбоко от всеки друг съд по онова време, случайно открила „път” по крайбрежната зона на Флорида, Джорджия и Южна Каролина. Открит на дълбочина около 915 метра, този път се движи по права линия в продължение на повече от 24 километра.

И което е дори по-изненадващо, пътят бил павиран с цимент със сложен състав, състоящ се от алуминий, силикон, калций, желязо и магнезий. Независимо от възрастта си, той бил намерен без отломки благодарение на подводното течение, което го запазило здрав.

Специалните колела на „Алуминаут” позволили на подводницата да се придвижи по загадъчното шосе. По-късно учените, изследващи областта, открили поредица от монолитни конструкции в единия му край. Каква технология би могла да конструира дълъг павиран път, способен да остане в добро състояние 10 000 години?

По-неотдавнашна находка от този тип се появява през 2004 г, когато цунами, което ударило югозападна Азия, премести тонове пясък от брега на Тамил Наду в Индия. Бурята разчистила слоеве прах, трупани през годините и показа митичния град Махабалипурам.

Според местна легенда град Махабалипурам претърпял голямо наводнение, което го потопило само за един ден преди 1000 години, когато боговете завидели за красотата на града. Местните жители разказват, че шест храма били покрити от водата, но част от седмия останала на брега. Група от 25 водолази от „Археологически изследвания на Индия” проучили тази обширна област, покрита с направени от човек конструкции, на дълбочина 4.5 – 7.5 метра.

Потопените руини покриват площ от няколко квадратни километра на разстояние около километър и половина от брега. Консервативните оценки за възрастта на тези конструкции варират от 1500 до 1200 години, въпреки че според някои изследователи произходът им ни връща до 6000 години назад.

Структурите Йонагуни

Класифицирани от някои учени като археологическото откритие на века, структурите, открити по крайбрежието на японския бряг на Йонагуни, предлагат древна архитектура под формата на колони, шестоъгълници, стълбища, улици, колонади и дори стъпаловидна пирамида.

Докато най-консервативната хипотеза приема, че структурите Йонагуни са продукт на значителната сеизмична активност в района, прецизните ъгли на скалите и тяхната подредба една спрямо друга предполагат, че това място може да съдържа останки от потопен град.

Доказателствата в полза на тази позиция включват химичния състав на варовитите скали (които не съществуват природно в региона), два отвора около 2 м дълбоки в близост до структурите – които никой археолог не смее да класифицира като естествени формирования – и една овално оформена скала, която не изглежда да принадлежи на конфигурацията, но е ясно ориентирана на север. Според някои изчисления целият подводен град Йонагуни е поне на 10 000 години.

Морската археология става академичен предмет едва през последните 50 години с появата на леководолазния костюм. Според морския археолог д-р Ник Флеминг поне 500 потънали града, съдържащи останки в някаква форма на създадени от човека структури или артефакти, са намерени по цялата планета. Някои изчисления посочват, че приблизително една пета от тези места са на над 3000 години.

Несъмнено някои от тях са били отнесени от водната стихия, а други може би са намерили своето място на дъното на морето чрез тектонски промени. Тъй като много от тези места са били строени на здрава, суха земя, може би Земята е била географски доста по-различна от това, което познаваме днес. Също така тези хора би трябвало да са от ера, по-отдалечена от това, което приемаме за зората на цивилизацията.

И така, дали настоящата ни цивилизация е най-великата, която човечеството е познавало или е просто един малък връх сред много цикли, който се простира далеч в миналото? Възможно е отговорът да бъде намерен на дъното на океаните.

По http://www.theepochtimes.com/n2/index2.php?option=com_content&task=view&id=8965&pop=1&page=0