Още един път да поговорим за егоизма

Днес прочетох статия на съученик за егоизма и бях много въодушевен. Поисках да споделя мнението си по отношение на егоизма.

Егоизмът – това е най-основното свойство на старата Вселена. В този момент, когато сме падали от високо ниво, егоизмът се е увеличавал във всеки етап на падение и ставал все повече. И егоизмът, и вкоренената представа «заради себе си», също ставали все по-обширни. Всичко, което произлиза от чувствата, също е смесено с егоизъм. Учителят казва в «Джуан Фалун»: «Хората имат чувства – злото и радостта са чувства, любовта, ненавистта, какво обичаш да правиш, какво не обичаш, кого харесваш и кого не – всичко е чувства: обикновените хора живеят именно заради тези чувства». Тогава нека помислим къде е основната причина, помагаща за проявлението в нас на тези чувства. Нима тя не е свързана с егоистичното ни сърце? Когато се радваме или сме огорчении, до това състояние ни довеждат някакви хора, събития или фактории от външната среда. Заради това, че те движат настроението ни, това се проявява като изменение в настроението – добро или лошо, т.е. в това време постъпваме, изхождайки от чувствата. По тази причина чувствата са форми на проявления, възникнали от егоизма. Помня как по-рано говорех постоянно за егоизма от позицията на личния егоизъм и изобщо не от принципите на Фа. Винаги се разглеждах изхождайки от някакво чувство.

В действителност, когато се срещаме с нещо, видим нещо, слушаме нещо, всичко има пряко отношение към чувствата ни. Например когато обсъждаме с други съученици някакъв въпрос и между нас възниква конфликт, отиващ към спор, възможно е на повърхността да се види много силна привързаност към съперничество и борба, но в действителност, в основата на това се намира „егоизма”. Когато не си съгласен с мнението на другия и едновременно с това изискваш другият да се съгласи с теб, то в действителност ти защитаваш своята гледна точка, личните си изгоди, т.е. отделяш особено внимание на себе си. Това е и проявление на човешката същност. В подобна ситуация има различни начини да се скрие това проявление на егоизъм и по този начин да се реализира лична изгода. Около сърцето на егоизма има защитен слой. Само докато го докоснеш се появяват други привързаности, засягащи основата му. Ако в ситуацията се въвлекат чувствата, това е и основната същност на човека – егоизма.

В лекцията „Преподаване на Закона на конференцията за обмяна на опит във Филаделфия, САЩ, 2002 г.” Учителят казва: „Ако имаш добра идея я изказваш, правейки това заради отговорността пред Закона и не е важно дали ще се използва твоята идея, твоят метод, или не. Ако методът на друг човек може да постигне същият резултат и ти не си привързан към своята идея, а обратното – съгласиш се с другия, независимо дали се е приела твоята идея или не, Просветлените ще видят това и ще кажат: „вижте той няма привързаности и може да е снизходителен и търпелив”. „Да, снизходителността е проявление на милосърдието. Но предпоставка за достигане на такава снизходителност е отстраняването на привързаността на обикновения човек, истинско отстраняване на своето Аз, човешкото сърце, привързаността към себе си, т.е. унищожаването на „егоизма”.

Трябва да умеем да мислих за въпросите, гледайки от позицията на другите, да видим въпросите и да говорим по тях истински разглеждайки ги от позицията на Фа, и с доброта да се отнасяме към другите. Помня думите на Учителя: „Ще ви подаря две думи: без „Фей” (няма) се появява човешкия „Син” (сърце), ако има „Син”, тогава няма „Бей” (йероглифът „Бей” се състои от горната част на „Фей” и долната на „Син”, бел.прев.) (Преподаване и разясняване на Закона за конференцията на Фа в Западен САЩ, 2004 г.) Значи, ако отхвърлим човешкото сърце, нима няма да има Цъйбей (милосърдие)?

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2005/3/29/98247.html