Задръжте поздравленията за китайския план за действие по човешките права

Поддръжници на Фалун Гонг в близост до китайския квартал в Сидни носят плакат, показващ използвани от китайския режим методи за изтезания. (Greg Wood/AFP/Getty Images

Ако един режим не може да спазва собствената си конституция, колко сериозно би трябвало да гледаме на всички други негови обещания? Както обикновено, когато китайският комунистически режим изглежда, че прави стъпка напред в зачитането на човешките права, от много места в света започват да се поднасят поздравления за неговия „Национален план за действие по човешките права”. Но вероятно тези наблюдатели са забравили, че режимът вече е гарантирал човешки права на своите граждани в конституцията на Китай. Един поглед към това, как е зачитан този документ, ни дава представа за смисъла на „Плана за действие”.

Принудителните трудови лагери са прост пример за нарушенията на конституцията от страна на режима. В тези лагери затворници, осъдени заради социални протести, могат да бъдат лишавани от свобода за периоди до 4 години без какъвто и да било съдебен процес. Но чл.37 от китайската конституция гласи, че „никой гражданин не може да бъде арестуван без одобрението или решението на народната прокуратура или народен съд”.

Принудителните трудови лагери са въведени от Мао Дзедун през 1957 г. за политически цели, за задържане на „десните” – практически за всеки, считан от партията за нелоялен. Трудовите лагери все още са пълни с хора, които партията иска да стъпче. Според доклад на ООН над 100 000 мирни последователи на Фалун Гонг са задържани и изтезавани в тях. Сред задържаните има и дисиденти, независими писатели, нелегални католици и християни от домашните църкви.

Десетилетия наред специалистите оспорват легитимността на трудовите лагери. Но по време на ежегодните регулярни събрания на Националния народен конгрес, закриването на трудовите лагери не е повдигано за дискусия, въпреки че китайският народ е оказвал сериозен натиск по този въпрос.

Предефиниране на човешките права

Уводната част на „Плана за действие по човешките права” се опитва да занижи очакванията по отношение на реалния прогрес в тази насока. В нея се твърди, че „поради влиянието и ограниченията на природното, историческото, културното, икономическото и общественото ниво на развитие, както и на други фактори, Китай все още се сблъсква с много предизвикателства и на страната предстои дълъг път в усилията й да подобри състоянието на човешките права”.

Следва да бъде зададен един въпрос. Какви „ограничения на природното, историческото, културното, икономическото и общественото ниво на развитие” пречат на китайския комунистически режим да освободи затворените заради техните убеждения?

Ако съществуват икономически ограничения, защо да не се спестят стотици милиони долари, харчени всяка година за „информационната берлинска стена”, като бъде премахната, вместо да се използва за блокиране на достъпа на китайския народ до независими медии като BBC, „Washington Post” и „Epoch Times”?

Всъщност на местата, където икономическите задръжки са отпаднали, китайският комунистически режим все още отказва човешки права. Годишният доход на глава от населението от 25 430 щатски долара за Хонконг надвишава този на Германия и Франция, но при все това хората в Хонконг нямат правото да избират собствения си губернатор.

Позоваването в „Плана за действие” на ограниченията, наложени от нивото на развитие на Китай, е друга версия на старо извинение. Китайският комунистически режим иска да заяви, че „човешкото право на препитание” е с предимство пред всички останали човешки права. По отношение на това извинение са налице два проблема.

Първо, няма противоречие между „човешкото право на препитание” и другите човешки права. Второ, тъй като хората в Китай са загубили човешките си права, впоследствие са загубили и способността си за прехрана – тяхното „право на препитание”.

Юан Лонпинг е известен като „бащата на хибридния ориз”. Създадените от него нови сортове ориз изхранват 60 млн. души повече отпреди. В интервю за в. „Guangzhou Daily” от 8 април 2009 г. Юан твърди, че между 40 и 50 млн. души умират от глад между 1959 и 1962 г. в Китай след кампанията на Мао Цзедун „Големият скок напред”.

Според специалистите, изучавали периода, в онези години в Китай не е липсвала храна, но е била „запазвана за време на война”. Ако тогава китайците имаха свобода на словото и гласовете им можеха да бъдат чути, или ако китайският народ можеше да се събере и да протестира срещу хранителната политика на комунистическия режим, или ако можеха да сменят правителството чрез избори, щяха ли десетки милиони хора да бъдат застигнати от гладна смърт?

Сериозно отношение към човешките права

Параграф 9 от чл.1 в „Националния план за действие по човешките права” е посветен на гарантирането на човешки права в зоната на Съчуанското земетресение. В него се обещава уважение към „жертвите на земетресението” и се изисква „регистриране на имената на загиналите или изчезналите по време на земетресението и превръщането им в обществено достояние”.

По някаква ирония на 28 март, две седмици преди публикуването на „Плана за действие”, е арестуван Зуорен Тан, независим автор. Какво е неговото престъпление? Посветил е собственото си време и пари на събиране информация за жертвите, особено за онези, загинали поради лошото качество на сградите в зоната на земетресението. Тези негови действия са окачествени като „подстрекателство към подривна за държавата дейност”.

С други думи, човек, който приема този план на сериозно, ще свърши в затвора. Да вземем случая с последователите на Фалун Гонг. Когато те упражняват свобода на вярата, комунистическият режим ги хвърля в затвора и дори ги лишава от „правото на препитание”.

На 28 февруари т.г. „South China Morning Post” публикува репортажа „Проект 6521 – военни отряди из цялата страна със задачата за енергични мерки срещу Фалун Гонг и други групи”.

„Според някои източници чиновници са описали кампанията като „Проект 6521”. В името са събраните първите цифри от: 60-годишнината от основаването на Народната република - на 1 октомври, 50-годишнината от потушеното тибетско въстание през март, 20-годишнината от потъпканите демократични протести на пл. „Тянанмън” на 4 юни и 10-годишнината от обявяването на движението Фалун Гонг за незаконно през юли”, се казва в репортажа.

Според материала „на вицепрезидента Ши Жинпинг е била поверена отговорността за масирана кампания за обществената сигурност, която да предотврати и реагира бързо на всевъзможните социални безредици тази година. От всички провинции и общини също се изисква сформирането на подобни отряди, оглавявани от техните заместник-партийни секретари и подпомагани от местната полиция и ръководителите на изпълнителната власт”.

„Очевидната цел на кампанията е да засили контрола над хората или зоните, за които властите смятат, че могат да създадат проблеми. Тя включва повишен надзор над политически дисиденти, инициатори на кампании за човешките права, петиционери и други, както и затягане контрола върху медиите и Интернет чатрумовете”, се казва още в публикацията.

Този репортаж дава ясна представа колко сериозно китайският режим възприема човешките права. Ако някоя от групите, споменати в тези годишнини поведе китайските граждани да упражнят своите човешки права, режимът ще разполага с голям брой полиция на момента. Следователно „Проект 6521” може да бъде разглеждан като „Планът за действие срещу човешките права”.

Дали китайският режим действително ще приложи „План за действие по човешките права” може да има скептицизъм, но относно „План за действие срещу човешките права” засега такива няма.

По http://www.theepochtimes.com/n2/content/view/15804/