Китайска практикуваща разказа в България за преследването, на което била подложена в Китай

Практикуващата Фалун Гонг Уей Лиу, която живее в момента в Германия, посети България, за да участва в събитията на Българската Фалун Дафа Асоциация. Те имаха за цел да популяризират китайската практика Фалун Дафа и да разкрият фактите за преследването и убийствата на практикуващи в Китай от комунистическия режим. Ето какво каза Уей Лиу пред медиите и обществеността:

"Казвам се Лиу Уей и живея в Германия от март 2004 г. Учих архитектура в Дортмунд. Бих искала да се спра на следните три теми:
1. Защо аз, която практикувам Фалун Гонг, бях малтретирана в трудов лагер и в затвор в Китай?
2. Защо на практикуващите Фалун Гонг бяха правени медицински прегледи?
3. Каква е важността на намесата на международната общност за спиране на престъпленията, извършвани в Китай?

1. Защо аз, която практикувам Фалун Гонг, бях малтретирана в трудов лагер и в затвор в Китай?

Практикувам Фалун Гонг – китайска практика, от 1995 г. насам. През септември 2001 г. работех за германска компания в Пекин. На 24 септември 2001 г. моя китайска колежка забелязала информационна листовка за преследването на Фалун Гонг на бюрото ми, която аз бях забравила там. Тази колежка беше настроена срещу Фалун Гонг заради негативната пропаганда на китайското правителство и се бе уплашила, когато видяла листовката на бюрото ми. Докладвала на охраната на хотела, в който се помещаваше нашият офис, а от охраната докладвали на полицията. На следващия ден, когато отидох на работа, веднага ме арестуваха. От 25 септември 2001 г. до 25 януари 2003 г. ме държаха в арест за това, че практикувам Фалун Гонг. Полицаите ме отведоха и затвориха в затвора на район Дончън в Пекин, а по-късно и в разпределителния център за затворници, които са били осъдени на престой в трудови лагер, включително в женския трудов лагер в Пекин. В тези трудови лагери всички практикуващи Фалун Гонг бяха задължавани да посещават часове за промиване на съзнанието и чрез насилие бяха принуждавани да подписват декларация, че повече няма да практикуват Фалун Гонг, както и че го отричат.

Докато бях в затвора, полицай ми връчи лист, на който пишеше, че съм осъдена на 18 месеца трудов лагер без съдебни процедури. Отказах да подпиша документа и поисках административно преразглеждане на решението. Полицаят просто ми беше ядосан, че не исках да подпиша. Той ме обиждаше и ми крещеше: „Дори ако не го подпишеш, пак мога да те пратя в трудов лагер!” След това помолих да заведа иск за обжалване на присъдата. Дежурният полицай, който отговаряше за нашата килия, използваше всякакви извинения, за да не ми даде лист и писалка. Въпреки всичко, на следващия ден в 5 часа сутринта бях отведена в разпределителния център за затворници, осъдени на трудов лагер.

По време на първия ден в разпределителния център караха практикуващите Фалун Гонг да клечат в продължение на повече от пет часа и да стоят така неподвижно в тази поза. Освен това трябваше да поставят ръцете си върху главата и да навеждат глава в същото време. Бяхме задължени да стоим и в права редица. Тъй като позата ми не беше съвсем по правилата, няколко полицаи и други затворници започнаха да ме ритат силно в областта на тила и да ме обиждат. В резултат на това краката ми изтръпнаха и изобщо не ги усещах над коленете. Много практикуващи изгубиха съзнание и паднаха на земята. След мъчението с клечене на пода ни накараха да стоим изправени близо пет часа. Няколко практикуващи бяха принудени да стоят наведени в продължение на дни без почивка.

Полицаите се отнасяха с нас по-зле отколкото с животни. Казаха ми: „Затворът е точно адът на земята и ние тук сме като богове. Ако не ни слушаш, никога няма да те пуснат оттук.” Докато бях в трудовия лагер, не ме оставяха сама и секунда. Не само, че постоянно бяхме наблюдавани с камери (включително в тоалетните), но и от другите затворници.

Веднага след пристигането ми в пекинския женски трудов лагер ме „превъзпитаваха” до 2 часа през нощта, като през цялото време ме караха да седя на много ниско и малко столче, и не ми беше позволявано да се движа или да се изправя. След известно време в лагера мислите ми вече не бяха ясни, усещах сърцето си свито и че все едно ще изхвръкне всеки момент. Налагаше ми се да поемам бавно и дълбоко дъх и се изпотявах, тъй като бях много отслабнала. Тъй като се чувствах много неудобно, затварях очи. Но всеки път, когато затворех очи, веднага ме разбуждаха. Всичко, което исках е малко почивка, дори и за минута. Повече не можех да понасям да слушам глупостите им. Но те се сменяха и продължаваха да говорят. Не ми позволяваха да си поема дъх и за миг. Чувствах, че всеки момент ще припадна. Беше по-лошо от смъртта! Подобни мъчения траеха по няколко дена, тялото ми беше разбито и мислите ми вече не бяха ясни. Срещу съвестта си, подписах третата декларация за отричане на Фалун Гонг. По принуда написах хиляди думи срещу Фалун Гонг и основателя, и ги четох пред включена камера.

Всички практикуващи Фалун Гонг в трудово-превъзпитателните лагери и затвори имат само две присъди: физическа смърт – ако някой с благородна душа се придържа към принципите Истина, Доброта, Търпение, и психическа смърт – продавайки душата си. Моето човешко достойнство бе ограбено чрез психически мъчения, тялото ми бе подложено на насилие, затова исках да се самоунищожа и да сложа край на всичко. Крайната цел на преследването, извършвано от китайската комунистическа партия (ККП) е да превърне хората в демони. Всички превъзпитани практикуващи Фалун Гонг трябва да благодарят на ККП за това, че ги е спасила (след подлагане на репресии) и на всичкото отгоре трябва да помагат на полицаите да бият и мамят онези, които все още не са превъзпитани. За да ме изпитат дали съм превъзпитана с „цялото си сърце”, полицаите ме караха да превъзпитавам други практикуващи Фалун Гонг. Бях превъзпитана от някого, който искаше да бъде добър човек и да води живота си съобразно принципите Истина, Доброта, Търпение в човек, който обижда и бие другите. Поставена под огромния натиск и страх, аз изцяло се сринах и душевността ми беше напълно изкривена. Макар да бях все още жива, по онова време ми се искаше да съм мъртва. Тогава си казах: „Мъртва съм, мъртва съм, мъртва…” Всичко, което можех да правя тогава, е да плача тихо нощем. Въпреки че вече съм в Германия, често сънувам изтезанията, на които бях подложена в Китай.

Принуждаваха ни да извършваме робски труд от 4 часа сутринта до полунощ (много от стоките бяха за износ, но никой от нас не получаваше възнаграждение за труда). Заради мъченията и робския труд гърбът ми беше увреден. Не можех нито да ходя изправена, нито да се наведа. Нещо повече, трябваше да гледам повече от сто пъти филми с пропаганда срещу Фалун Гонг (клеветящи практиката и показващи сцени с насилие).

Позволяваха да ходя до тоалетна три пъти на ден, всеки път само за по две минути. Дажбата ми с вода дневно беше 100 мл, а вечер заключваха вратата на килията. Ако някой имаше нужда да отиде до тоалетната през нощта, беше принуден да го направи в купата си за миене. Разрешено ни беше да сменяме дрехите си и да мием косата един път в седмицата. Веднъж месечно имахме право да се къпем. Когато имаше външни посетители в лагера, трябваше да изнасям „представление” в стаята с компютрите и библиотеката или да играя в гимнастическия салон. Обикновено компютърната зала и библиотеката бяха заключени, а салонът беше място, където изтезаваха хора.

2. Защо на практикуващите Фалун Гонг бяха правени лекарски прегледи?

Всеки практикуващ Фалун Гонг беше подлаган на абсолютно същите мъчения като мен. Бидейки под постоянен натиск и страх от изтезания, бяхме физически и психически съсипани. Въпреки това, докато ме държаха в затвора в Дончън в Пекин от 25 септември 2001 г. до 20 ноември 2001 г., аз и повече от 100 други практикуващи Фалун Гонг бяхме подлагани насилствено на лекарски прегледи. За целта в затвора бяха осигурени голям брой медицински персонал и техническо оборудване. Никой не ни обясни защо е нужно да ни преглеждат. Проверяваха кръвното налягане, кръвната група и състоянието на вътрешните ни органи. Правеха ни и кардиограми. Интересното беше, че никой от нас никога не получи резултати от прегледите. В женския трудов лагер в Пекин за един месец ни направиха дори два прегледа.

Питахме се защо прегледите се извършваха само на практикуващите Фалун Гонг, а не други затворници. Не можехме да намерим отговор, но не ни се вярваше, че са от загриженост за здравето ни, тъй като всеки ден бяхме малтретирани и измъчвани психически и физически.

Докато през юли 2006 г. след направено проучване Дейвид Матас и Дейвид Килгор не публикуваха доклад, който предизвика голям шум сред международната общност. Докладът потвърди твърденията, че ККП в Китай е извършвала и все още извършва насилствено отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг. Незабавно осъзнах целта на медицинските изследвания в трудовите лагери. Тези прегледи бяха предназначени да проверят възможността за бъдещо отнемане на органи. Впоследствие също стигнах до извода, че ако някой от моите органи беше подходящ за пациент по онова време, аз самата щях да стана жертва на тази практика.

Докато бях в затвора, много практикуващи Фалун Гонг не разкриваха имената и адресите си, защото искаха да предпазят роднините и колегите на работните си места от въвличане в трудности. Когато такъв практикуващ изчезнеше, нямаше как да бъде потърсен и такива практикуващи бяха идеални за „жива банка с органи на повикване”.

3. Каква е важността на намесата на международната общност за спиране на престъпленията, извършвани в Китай?

След като ме освободиха, се върнах на работа в същата германска компания (GTZ – Deutsche Gesellschaft für Technische Zusammenarbeit – Германска общност за техническо сътрудничество). Отговорникът за китайския ни партньор (Финансов и икономически комитет на китайския Народен конгрес), където бях наета във връзка с проект преди ареста си, казал на германския директор на GTZ, че на практикуващите Фалун Гонг не е разрешено да работят в германски фирми. В противен случай щели да затворят офиса ни. Германското правителство е инвестирало 1 милион евро за сътрудничество в областта на околната среда чрез нашия офис. Това беше явно нарушение на китайските закони и очевидна намеса в процеса на вземане на решения на задгранична компания. Китайският народен конгрес е законодателен орган. Въпреки това отговорникът не се притесни да заплашва гражданин на страната с лишаване от правото му на работа. В резултат на това бях постоянно наблюдавана от китайските и германските си колеги. Под натиск подписах декларация пред компанията, че никога няма да казвам или правя нещо свързано с Фалун Гонг, докато съм в офиса. Ако не се подчиня, щях да бъда уволнена. Макар да бях освободена от трудовия лагер, отново бях в затвор, но друг тип. Това означава, че в Китай цялото общество е като огромен затвор за всички граждани. Не знам какво може да направи една чуждестранна компания, щом високопоставен китайски държавен служител се държи по такъв начин.

Преследването, особено насилственото отнемане на органи от живи практикуващи Фалун Гонг, е прикрито от китайския комунистически режим. Това повече не е проблем само на страната, това е въпрос на човешки морал и човешка етика. Форма на унищожение и изтребване на човешкия морал в този свят.

Призовавам спешно с цялото си сърце всички компании, инвестиращи в Китай:
Моля, не се опитвайте да разберете диктатурата на комунистическия режим в Китай и само заради малки временни интереси не подкрепяйте финансово това преследване!

Призовавам спешно всички правителства:
Моля, помогнете и съдействайте за спасяване на хората в Китай и за незабавно прекратяване на това абсурдно и деспотично преследване на Фалун Гонг!"