Четете Фа на глас, изразявайки свещеността на Дафа

На уебсайта Минхуей практикуващите много пъти са споделяли опит за това как да отстраним отвличащите ни мисли и да се съсредоточим върху изучаването на Фа със спокойно съзнание. Те обръщат внимание на това, че помага, когато седим изправени, намираме се в съответно настроение, концентрираме вниманието си, четем бавно, четем на глас, четем Фа все едно го четем за първи път и т.н. Този обмен на опит обикновено ми помага. Неотдавна и аз стигнах до личен опит, които бих искал да споделя с приятелите-практикуващи.

През 2005 г. организирахме неголяма група за изучаване на Фа. Когато се събирахме понижавахме гласовете си. Когато изучавахме Фа, всеки четеше параграфа си тихо. Ако някой от нас четеше по-силно, другите му казваха да понижи гласа си. Разбирането ми тогава беше, че не бива да добавяме личното си отношение, когато четем Фа, не бива да четем Фа като учител в клас или както студент чете учебник. Затова, когато изучавахме Фа, гласовете ни бяха много тихи и тонът ни беше много равен. Минаха няколко години и сега всички могат да четат «Джуан Фалун» много плавно и бързо. Но всички ние чувстваме, че когато изучаваме Фа в група в нас няма чувството, че Фа влиза в сърцата ни. Когато един чете, другите в това време може да се отвлекат и дори да почувстват сънливост, и ефектът от изучаването не е толкова добър, както когато изучаваме Фа сами. Как може да се случи подобно нещо?

Преди няколко дни видях една статия на практикуващ. Той бил сам вкъщи и четял Фа на глас силно, чувствайки се много добре. И така, когато аз изучавах Фа с родителите си вкъщи също започнах да чета силно и забавих скоростта на четене. Внезапно разбрах, че четенето на Фа може да е толкова свещено, толкова великолепно и толкова силно!

Разбирам, че една от причините, заради която не можем да изучаваме Фа със съсредоточено и спокойно съзнание е, че когато четем Фа не изразяваме могъществото и светостта на Фа. Спомняйки си преди време, когато Учителят проповядва Фа, виждам неговото милосърдие и тържественият му облик, вселяващ в сърцата на хората уважение. Гласът му беше силен и всяка дума влизаше в сърцата на хората. Цялото поле беше запълнено от силна енергия и гласът на Учителя имаше ехо във въздуха, и всички ученици можеха да почувстват красотата и светостта на Фа. Телата и сърцата им се променяха, Шиншингът им се повишаваше и лошите мисли изчезваха. Когато излизаха от залата, те бяха напълно различни.

Мисля, че когато изучаваме Фа трябва да имаме такова чувство. Когато четем Фа трябва да имаме свещени маниери и почтително сърце. Трябва да забавим темпа и да четем всяка дума силно и ясно, и да демонстрираме светостта, величието, великолепието и могъществото на Дафа.

Разбирайки това, сърцето ми се пълни със свещено чувство, когато чета Фа. Очите ми гледат всяка дума и чета Фа тържествено. Учението на Учителя звучи в моите уши – съзнанието ми е напълно съсредоточено във Фа. В това време все така ме вълнуват мисли за това колко милосърдна и велика е мисията на Учителя и по лицето ми започват да се стичат сълзи, а лошите мисли нямат шанс да възникнат в съзнанието ми.

Мисля, че когато изучаваме Фа в неголямата ни група, ако всеки може при четенето на глас да изрази могъществото и светостта на Фа, полето ни ще се изпълни със силна праведна енергия, която коригира всички неправилни състояния автоматично, и никой няма да се отвлича или да заспива.

Версия на китайски язик: http://minghui.ca/mh/articles/2009/6/14/202728.html