Десет години преследват практикуваща и съпруга й

58-годишната Лей Синлян живее в град Байши на провинция Сичуан в Китай. На сайта «Мингхуей» беше публикувана статия, в която се разказва за 10-годишното преследване от китайската комунистическа партия (ККП), което практикуващата и съпруга й преживели.

Мъжът й, 72-годишният Ван Цзянфу, е бивш учител. Той страдал от тежка форма на туберкулоза и години наред вземал лекарства, но няколко пъти се намирал на границата на смъртта. Лей никога не е имала постоянна работа и трудно преживявали. През 1996 г. починал единственият им син, който работел в друга провинция.

През 1997 г. двамата започнали да практикуват Фалун Дафа. Моралният им характер постоянно се повишавал и Ван се излекувал от болестите си. Практиката им помогнала да се отърсят от нещастието и смъртта на единственото си дете.

През 1999 г., няколко дни след началото на репресиите на китайската комунистическа партия срещу Фалун Гонг, сътрудник на Управление „6-10” и други лица обискирали дома им и ги задържали. Изпратили ги в център за задържане, където ги изтезавали. Карали ги да осъзнаят, че се занимавали с „противозаконна дейност”. Накарали ги да напишат гарантиращи заявления с обещание да не практикуват Фалун Гонг, но те отказали.

През 2000 г. Лей отишла в Пекин да апелира в подкрепа на Фалун Гонг. Била арестувана и изпратена обратно в провинция Съчуан. Била откарана в център за задържане, а после в друг център в град Гунан. След това била преместена в център в Юйчи, където в продължение на няколко месеца била подложена на мъчения. Ван също бил арестуван на път за Пекин.

Между 2000 и 2001 г., след като били освободени, те се скитали без дом, за да избегнат ново задържане. Отнели пенсията на Ван. Един път, когато някой докладвал, че са в дома на брата на Ван, в къщата влетял полицай, размахвайки пистолет и други хора. Тъй като не намерили практикуващите, започнали да заплашват брата на Ван, който бил на 70 г.

През юли 2001 г. Лей била хваната и изпратена за 2 години в трудовия лагер Цзичжуан в провинция Сичуан. Там я карали да стои продължително време на колене, лишавали я от сън и я удряли по лицето. Ван отново останал бездомен.

През 2003 г., след като Лей била освободена, се върнала в дома си в Байши. Двамата със съпруга й отишли при секретаря на ККП и председателя на юридико-политическия комитет с молба да върнат пенсията на съпруга. Чиновниците отказали. През декември 2003 г. домът им отново бил обискиран и Лей пак била арестувана. В това време съпругът й не бил вкъщи и отново станал бездомник, за да избяга от преследването.

В началото на 2004 г. Лей била изпратена в женския затвор Нанмуси. Но по време на предварителния медицински преглед открили, че страда от тежка форма на диабет. Затова не я приели в затвора, но не я освободили, а я изпратили в център за „промиване на съзнанието” в Хуацзин и не я пуснали до края на август 2004 г.

През май 2005 г. Лей отново направила опит да върнат пенсията на съпруга й, но се опитали да я арестуват. Благодарение на помощта на няколко души тя избягала от ареста, но отново станала бездомна.

През юни 2008 г. арестували Лей и други практикуващи на селска сватба. След като я държали повече от месец в център за задържане Гунан, я изпратили в град Или. Съдът там я осъдил на 8 години затвор и я изпратили в женския затвор Урумци.

От юли 1999 г. досега домът й бил обискиран многократно, а тя била задържана и осъждана постоянно. Четири години и половина била бездомна, за да избегне преследването, а останалото време лежала по лагери, центрове и затвори, където била изтезавана. Съпругът й бил задържан 2 месеца, но останалото време бил бездомник. Пенсията му била отнета.

Версия на китайски език: http://minghui.ca/mh/articles/2009/6/9/202449.html