Виждането ми по повод на правилното разбиране

Дълго време не ми беше леко да чета статии, написани от практикуващи. Мисля, че причина за това усещане бе съдържанието на написаното. Например чувствах, че авторът не проявява достатъчно милосърдие, винаги забелязва недостатъците на другите, използва Фа, за да ги критикува и т.н. Имах период, когато мислех: «Защо практикуващите не могат да проявят повече милосърдие един към друг? Ще взема да напиша статия по този въпрос». След това обаче разбрах, че моята статия няма да се отличава от тези, които критикувах и ще бъде обърната към недостатъците на другите.

Неотдавна прочетох лекция, в която Учителят подчертава, че е важно да гледаме в себе си. Разбрах, че безпокойството ми е отражение на собствените ми привързаности. Това беше така, защото срещайки проблем използвах човешката критика, а не критериите на Фа. Това показваше, че съм склонен към критикуване. Няма нищо случайно в усъвършенстването. В мен се беше появило такова чувство, защото трябваше да изживея тази привързаност. Самоанализът, а не критикуването на другите, е основното изискване в нашето усъвършенстване, а аз игнорирах този момент.

Всеки път, когато се случваше инцидент, имаше причина за него. Аз обаче не придавах значение на това. Но всичко е взаимносвързано. Нашата среда винаги отразява състоянието на нашето усъвършенстване, показва ни пръвързаностите ни и ни коригира по нашия път. Когато с практикуващите обменяхме разбиранията си за Фа, аз обикновено мислех, че сме длъжни просто да следваме думите на Учителя, анализирайки разбирането си за Фа, своите пропуски, а така също и да се усъвършенстваме, и т.н. Но не гледах в себе си, за да разбера как да бъде по-добре. Вместо това обикновено използвах собственото си разбиране на Закона за осъждане на другите.

Сега разбирам, че без да обръщам внимание какъв точно проблем се е появил, съм длъжен да гледам в себе си и да си изясня какво трябва да променя. Този е начинът на отстраняване на привързаностите ми и успешно придвижване напред. Движението напред и повишаването на нивото не зависят от външните фактори и човешкото отсъждане. Това е пътят, който виждам. Възможно е всеки практикуващ да има различни условия и различни проблеми, които трябва да преодолее. Докато практикуващият е съсредоточен върху утвърждаването на Закона, спасението на съзнателни същества и отстраняване на собствените привързаности, той е на правилния път, дори ако разбирането му на Фа не е всестранно и пълно, колкото на някой друг. От друга страна, разсъжденията за Фа на практикуващия могат да са пълни и всестранни, но той да прави това, за да впечатли другите и да утвърди себе си. На повърхността такъв човек е успял в изучаването на Фа, но в действителност той не се усъвършенства.

Практикуващите трябва да формират Единно тяло и да се повишат заедно. Нивото на разбиране може да е различно, но точно затова си помагат един на друг, обменят информация и мнения за полезното и необходимото. Това не е същото като помощта в човешкото общество, затова Учителят наблюдава всички практикуващи. Нивото на разбиране на практикуващия, получаващ помощ, може да е по-високо или по-ниско от разбирането на практикуващия, който му оказва тази помощ, но това не е важно. Важно е откриването на привързаностите, които дават възможност за повишение. Всеки може да спазва принципа на «гледането в себе си» и да се самоанализира. Вместо да обръща внимание на външните фактори е по-добре да се измени, да се изчисти и да се издигне над различните обстоятелства.

Личното ми разбиране е, че за достигането на истинска промяна, човек трябва да се асимилира с Фа, защото възгледите и мислите на обикновен човек не могат да доведат до повишение. Такова е разбирането ми към днешния ден. Моля, покажете ми недостатъците.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2009/8/11/206277.htm