Изпращането на праведните мисли е основано на самоотверженост

След като прочетох статия, написана от практикуващ за това, че трябва да се отнасяме по-сериозно към изпращането на праведните мисли, си спомних какво преживях един път.

Ето какво се случи с мен през септември 2008 г. Около 13:00 часа ръководителят ми ме извика в офиса си и ми каза, че трябва да се прибирам. Той добави още, че това се прави по разпореждане на началството отгоре. Почувствах, че това е лош знак. Веднага взех мобилния телефон на мой колега и позвъних на роднина. Тя ми каза, че полицаите са напълнили вътрешния двор на къщата ни и много хора са излезли на улицата да видят какво става.

Полицаите обикаляли около дома ми. Вече били взели книги и компютъра от дома на майка ми, а сега се гласели да обискират и моя дом. Но не могли да влязат и заради това именно ме гонеха от работа вкъщи. Моят дом и домът на майка ми са един до друг.

Почувствах се съвсем опустошена. В дома ми имаше различни материали за Фалун Гонг, компютър, принтер за печат на материали, различни дискове, листовки, които още не бяха разпространени, и прочие. Когато видят това полицаите, какви ли последствия ще ни очакват? Постарах се да съм спокойна и тръгнах от работа. Но знаех, че не бива да се прибирам, а да отида на място, където мога да се скрия.

Отидох в приятел. Преди време му бях разяснила истината и той напусна китайската комунистическа партия (ККП). Когато му разказвах за положението си, си помислих, че той ще се изплаши. Но, неочаквано за мен, той ме успокои и каза, че не бива да се страхувам, че всичко ще бъде наред , само трябва да се скрия за няколко дни. Позвъних на съпруга ми, който беше на 1000 мили от дома ни, а той вече знаеше какво се случва и беше направо разярен.

Седнах да изпращам праведни мисли, но сърцето ми подскачаше, а в главата ми летяха мисли като луда. Изобщо не успях да се успокоя. Главата ми беше пълна с мисли какво трябва да направя, къде мога да избягам, как ще живее детето ми, ако трябва да се крия, какво ще правя в бъдеще, ако изгубя работата си и прочие. Започнах да моля Учителя да ми помогне.

Разбрах, че не съм била прилежна в самоусъвършенстването си дълго време. Наистина много се страхувах. Месец по-рано, Учителят ми подсказа по време на сън, че ме очаква сблъсък с полицията. Но не придадох значение на това и продължавах да гледам навън. Дълго време не бях прилежна в практиката си.

Докато мислите ми се блъскаха в главата, си спомних, че списъкът с хората, които са излезли от ККП, все още стои в шкафчето на масата. Какво ще се случи с тях, ако полицаите го намерят? Тази единствена мисъл ми върна способността да разсъждавам трезво. Не можех да допусна хората, които тъкмо започваха да разбират истината, да бъдат преследвани от полицаи. И не можех да си позволя да загубя своята среда, позволяваща ми да утвърждавам Дафа. Има още много хора, на които не съм разяснила истината и ако оставя работата си, това ще има негативно въздействие върху хората, които ме познават. Може да се изплашат да признаят истината или да одобрят Дафа. Мислейки за това, седнах и започнах да изпращам праведни мисли с твърдо намерение – да не позволя на никакво зло да ме преследва. Независимо какви привързаности имам, Учителят се грижи за мен и злото не може да ми се меси.

Малко по-късно позвъни съпругът ми и този път разговаря с мен много спокойно. Каза, че помолил свои приятели да отидат в дома ни и да приберат всички книги и материали, които са за Дафа. Обади ми се и близък роднина, който ми каза, че някак си уговорили полицаите да не влизат в къщата, докато ме няма. Около 16:00 часа след обед, моите роднини ми се обадиха отново и ми казаха, че полицаите си тръгнали и мога да се прибера.

Членовете на семейството ми казаха, че сериозно са преживели случилото се. То се отнасяло до духа. Няколко мои роднини и приятели на съпруга ми успели да влязат вкъщи направо под носа на полицаите и да съберат всички материали за Дафа. Те изтрили и всичко от компютъра за Фалун Гонг, взели техниката, материалите и книгите, и ги изнесли от вкъщи. В това време други близки се постарали да възпрепятстват полицаите да влязат през балкона и да разбият вратата. Някои от близките ми поддържат Дафа, други са се съгласили да излязат от китайската комунистическа партия, а трети са разбрали истината и вече са напуснали партията, въпреки че не одобряват Дафа. На практика, правейки това, те треперели от страх. Разбрах, че безграничната, божествена сила на Учителя, им е дала сили да постъпят така добре.

Изпращайки праведни мисли, Дафа учениците трябва да правят това на база на самоотверженост и алтруизъм. Само тогава можем да получим поддръжка от Учителя и праведните богове, които придават на праведните ни мисли могъществена власт.

Поглеждайки назад към изминалите години, когато моите приятели-практикуващи са били подложени на преследване, аз твърдо знаех, че съм длъжна да изпращам праведни мисли от цялото си сърце, за да ги защитя, вместо да мисля как да се спася сама. Заради тези наистина самоотвержени мисли, старите сили не можеха да намерят предлог, за да ме преследват, и именно заради това досега бях в безопасност под закрилата на Учителя. Случаят, в който полицията искаше да обискира дома ми, беше най-сериозният случай на преследване, с който се бях сблъсквала. За мое щастие, както и се надявах, нямаше никакви негативни последствия и обкръжаващата ме среда не се промени. Аз, както и преди, мога да утвърждавам Дафа.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2009/11/14/212491.html