Мисли по въпроса за встъпването в брак на млади практикуващи

Много практикуващи, които започват да се усъвършенстват още като деца, сега са в такава възраст, когато могат да встъпват в брак. Аз също съм млад човек и искам да споделя своето ограничено разбиране по въпроса за брака.

Според разбирането ми на Закона, въпросът не се състои в това дали да встъпиш в брак или да не встъпиш. Това е въпрос за сърцето на практикуващия. От гледна точка на мнението, прието в обществото на обикновените хора, вярвам, че бракът е личен избор. Много практикуващи може да помислят: «Защо трябва да се встъпва в брак? Ще отстраня мисълта за брака.» Получава се така, че никой не иска от тях да се женят и с това няма проблем. От друга страна, някои практикуващи може да искат да встъпят в брак.

Има един въпрос, който е необходимо да се отчита, когато практикуващите говорят по въпроса за брака. Ако е решил практикуващ да встъпва в брак трябва да е достигнал изискванията на Закона, съществуващи на съответстващото му ниво на самоусъвършенстване. Ние трябва да се запитаме дали сме достигнали стандартите на Закона на нашето ниво на усъвършенстване. Ако практикуващият встъпва в брак заради стремежа към щастие, желания на чувствата или романтична любов, бих искал да му кажа, че трябва да остави идеята за брак на време. Бракът по тези причини само ще ви доведе до капана на тези светски желания. Една нечиста мисъл ще предизвика серия проблеми и намеса в усъвършенстването на практикуващия. Той може да преодолее тези проблеми, но може и да не ги преодолее. В най-лошият сценарий, практикуващият дори може да престане да се самоусъвършенства. Без поддръжката на праведните мисли, които възникват постоянно от изучаването на Закона, практикуващият ще се обърка по своя път. Имаме ограничено време, за да се усъвършенстваме добре, помагайки на Учителя в коригирането на Закона, добре да изпълняваме трите неща и това, което Учителят иска да изпълняваме. Ако някои човешки мисли останат с нас, това е заради факта, че сме имали нормален живот в светското общество, а не заради удовлетворението на някакви любовни желания.

Неотдавна един практикуващ ми разказа историята на друг практикуващ, който се занимавал с Фалун Дафа до началото на преследването. Изпратили го в затвора заради практикуването, а след това го освободили. Той достигнал възрастта, когато е уместно да се ожени и започнал да се среща с красиво момиче, което работело като стюардеса. След като били публикувани «Девет коментара за комунистическата партия в Китай» той не възприел съдържанието им и престанал да изучава Закона. По-късно с помощта на приятели-практикуващи, отново започнал да се самоусъвършенства. Семейството му го принудило да се ожени. След като видял само няколко пъти едно момиче-практикуваща, решил да се ожени за нея. Очевидно бил силно привързан към чувствата. Аз действително се притесних за него. Изглеждаше, че искат да се оженят, за да имат щастлив живот, а не за да помагат за разясняване на истината за Фалун Гонг или да създадат стабилна среда за самоусъвършенстване. Вярвам, че практикуващият не бива да се стреми към това, към което се стреми обикновеният човек. Чувствата са противоречиви и ненадеждни. Тяхната история ми напомни на много истории, когато приятели-практикуващи са подложени на преследване заради това, че не са могли да отстранят сексуалното желание. От друга страна, има много практикуващи, които са се оженили и изпълняват добре трите неща.

Осъзнах, че не е важно само да избереш съпруг или съпруга с мъдрост, но и да балансираш семейния живот и усъвършенстването, ако сме решили да имаме брак. Това е тежка работа. След като встъпите в брак, вие се сблъсквате с въпросите за семейството, възпитанието на децата и решенията на семейните въпроси. Това са допълнителни въпроси, които практикуващият трябва да решава сериозно и добре.

Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2010/1/18/216445.html