Древни архитекти на една и съща дължина на вълната

Древните обитатели на средиземноморския остров Малта може би нарочно са използвали звука, за да произведат различно състояние на съзнанието, смятат от Фондацията за изследване на древни храмове (ФИДХ/OTSF), базирана във Флорида неправителствена организация, която подкрепя изследвания и обучение по отношение на древните паметници на Малта.

Хипогеумът на възраст от 6000 години, намиращ се в Хал Сафлиени, се простира на площ от 500 кв. м. и представлява подземен храмов комплекс на три нива, издълбан в солиден варовик. Това е един от няколко древни малтийски мегалитни паметници, създадени от опитни и можещи хора повече от хиляда години преди построяването на египетските пирамиди или Стоунхендж.

Археолозите датират Хипогеума от около 3600 г. пр. Хр., като той бил активен до 2400 г. пр. Хр., когато всички мегалитни паметници на Малта внезапно излезли от употреба, обяснява Линда Ейнекс, президент на ФИДХ.

Хипогеумът включва множество зали и камери с различни форми и размери, някои от които имитират архитектурата на надземните храмове, както и мистериозна „ехо” камера. Тъй като останките на около 7000 души, струпани заедно, са намерени в Хипогеума след случайното му откриване през 1902 г., повечето учени предполагат, че той е бил използван като място за погребения, но също и за ритуални и религиозни цели. Ейнекс вярва, че е възможно тези ритуали да имат връзка с дълбоката почит към Майката Земя.

„Няма как да знаем какво са направили те, но разбирането на начина, по които хората са боравели с камъка по отношение на светлината и звука потвърждава, че е съществувало сложно съзнателно проектиране – сподели Инеикс. – Акустиката е пленителен пример.”

По думите й, в камерата на оракула, на второто ниво на Хипогеума, има малка овална ниша на нивото на лицето. Ако човек с дълбок глас говори в нея, се получава силно ехо или резонанс, който се разпростира из целия комплекс.

„Тъмни белези все още могат да се забележат по ръба на тази ниша, направени от много, много ръце, подпирали се там. В това отделение има маркировка от червена охра за лицето. Има също подсилващ канал, издълбан в горната част на камерата, и оцелели следи от сложни рисунки в червена охра – като праисторически ръководства по музика”, добави тя.

На Ейнекс дошла идеята да изследва по-нататък акустичния феномен, след като гледала филм със заглавие „Звуци от каменната ера” по време на полет от Лондон.

От ФИДХ направили опити върху резонанса в няколко древни малтийски храма и открили, че той настъпва при честота 110 или 111 херца – в областта на нисък мъжки глас. Това било в съгласие с изследване, публикувано през 1996 г. от Организацията по изследване на инженерни аномалии към Принстън, която открила, че някои древни мегалитни камери в Обединеното кралство и Ирландия поддържат силен резонанс при честота между 95 и 120 херца.

Изследване от д-р Ян А. Кук и колеги от UCLA, публикувано в списание „Време и съзнание” през 2008 г., използвало електронна енцефалография (EEG), за да наблюдава мозъчната активност на доброволци, слушащи звуци с различни честоти. Те открили, че при 110 херца мозъчната активност внезапно се променя. Частта от мозъка, отговорна за обработката на речта, става относително деактивна, а частите, отнасящи се до настроението, съчувствието и социалното поведение се „включват”.

„Ясно е, че ранните хора харесвали нещото, което това им давало и градили върху онова, което забелязали да го засилва”, каза Ейнекс. Археолозите са неспособни да обяснят как това сложно инженерство е възникнало преди почти 6000 г., но древните строители на храмове в Малта са били сред първите, използвали акустика при религиозни ритуали в дълга традиция, простираща се до древните гърци и римляни.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-02-12_01_d.html