Мистерията на дракона

Драконът е широко разпространен във всички аспекти на древната китайска култура и се е превърнал в силен духовен символ за китайския народ. Съществуват ли драконите наистина? В китайските исторически книги са записани много разкази на очевидци за появата на дракони, което изкушава за повторен анализ на възможността за действителното съществуване на дракони.

Дали драконите са просто плод на въображението в пределите на духовното, или имат материално съществувание?

В раздел „Разни” от „Летописи от окръг Йе” („Recording for Ye County”) от династията Чин пише:

„През 1503 г. пр.Хр., [династията Мин, 16-тата година от управлението на император Хонгджъ] пет дракона се рееха в небето на около 10 ли (около 5 km) на север от градската порта на окръг Йе, провинция Хенан. След дълго време във въздуха, те се спуснаха на земята и не можаха да се издигнат отново.

Небето се покри с облаци, а морето започна да кипи. Божество в зелени одежди се спусна от небето и бе незабавно наобиколено от падналите дракони. Миг по-късно облаците се разпръснаха и океанът бе притихнал. Петте дракона все още не можеха да отлетят. В този момент се спусна друго зелено божество и те пропълзяха около него. Внезапно небето стана тъмно. Гъсти облаци и тежка мъгла отново се появиха. Когато небето най-сетне се прочисти, божествата и драконите бяха изчезнали."

Разделът „Щастливи, но странни явления” от „Летописи за местното правителство на Жияшинг” (Recording for the Jiaxing Regional Government) разказва подобна история:

„През септември 1588 г. пр. Хр. бял дракон бе забелязан на езерото Пинг в окръг Пингху (Pinghu), провинция Джежянг (Zhejiang). Той летеше над езерото, озарявайки половината небе с червена светлина.

Очевидецът Шен Маошяо (Shen Maoxiao), летописец за кралския двор, видял божество в пурпурни одежди със златна корона, високо над 30 m, стоящо между рогата на дракона. Божеството държало предмет, наподобяващ меч. Под главата на дракона се появила сфера от бяла светлина с големината на доу [китайски измервателен съд с формата на стълба].”

Разделът „Щастливи, но странни явления” от „Летописи за местното правителство на Сонгжянг (Songjiang)” съдържа разказ на очевидец за нещо, случило се 20 години след появата на белия дракон в окръг Пингху. През юли 1608 г. бял дракон, подобен на онзи от езерото Пинг, бил забелязан по р. Хуангпу в окръг Сонгжянг, Шанхай. Имало и божество, стоящо на главата на дракона.

В раздела „Петте елемента” от „Летописи за късната династия Хан”, впоследствие цитиран в отдела „Странни явления” на „Летописи за окръг Луоянг”, е записана поява на дракон в имперския дворец. Лиу Хонг, императорът на династия Източен Хан, основал столицата си в близост до днешния град Луоянг (Luoyang) в провинция Хенан; дворецът Уенминг може би е мястото, където е живял.

На 1 юли 178 г. пр. Хр. огромен черен обект паднал от небето в източния двор на двореца Уенминг. Обектът бил непокътнат и наподобявал балдахина над древна карета. Бил над 20 m дълъг и се въртял бързо, изпускайки светлина в различни цветове. Обектът имал глава, но липсвали крака или опашка. Изглеждал като дракон, но може и да не е бил такъв.

Разделът „Петте елемента” от „История на династията Юан” гласи следното: „През юли от 27-мата година от управлението на император Джиюан [август 1290 г. пр. Хр.] се появи дракон близо до връх Лонг в град Линшонг (Linxong), провинция Шандонг. Драконът можеше да накара парче скала, тежащо половин тон, да се носи във въздуха.”

В 24-тата година от управлението на император Жианан (Jian'an) от династията Източен Хан (219 г. пр. Хр.) се появил жълт дракон по р. Чишуи (Chishui) в гр. Уянг (Wuyang) и останал там за девет дни, преди накрая да си замине. Там бил издигнат храм и в него била поставена каменна табела в чест на появата на дракона.

През април, в първата година от управлението на император Йонгхе от династията Източен Дзин (345 г. пр. Хр.), два дракона – бял и черен – се появили на връх Лонг (в буквален превод – „Драконовия връх”). Муронг, императорът на кралство Ян (Yan), повел дворяни към планината и провел церемония в знак на преклонение на 200 ярда от драконите.

Местни исторически книги от династиите Мин и Чин също съдържат срещи с дракони. Според „Летописи за местното правителство на Линан” (Recording for the Lin'an Regional Government), в 4-тата година от управлението на император Чонгжен (1631 г. пр. Хр.) голям дракон бил забелязан на езерото Илонг (Yilong – което означава „Езерото на странния дракон”) в югоизточната част на окръг Шипинг (Shiping), провинция Юнан (Yunan).

Архивът гласи: „Мустаците, краката и люспите на дракона бяха над водата и драконът беше няколко десетки метра дълъг.” Драконът може и да се е появявал повече от веднъж около връх Лонг и езерото Илонг, което обяснява избора на имена за тези места.

В „Подобрени летописи на династията Тан” (Amended Recording of the Tang Dynasty) се отбелязва, че един ден през последната година от управлението на император Шиянтонг (Xiantong) черен дракон паднал на земята на територията на окръг Тонченг (Tongcheng) и умрял от рана в гърлото. Пълната дължина на дракона била над 30 m, половината от които била опашката му.

Опашката била плоска. Люспите й били като на риба. Главата имала два рога, а мустаците отстрани на устата били дълги над 6 m. Краката на дракона, които започвали под корема му, били покрити с червена ципа.

В „Седем книги и ръкописи” (Seven Books and Scriptures) от Лонг Инг (Long Ying) се споменава, че един ден в последната година на Ченгхуа (Chenghua) от династията Мин, един дракон паднал на брега в окръг Шинхуи (Xinhui), провинция Гуандонг. Той бил пребит до смърт от местните рибари. Драконът бил висок колкото възрастен човек, с дължина от десетки метри. Приличал много на драконите от класическите картини, с изключение на това, че коремът му бил червен.

Мъртъв дракон бил намерен край езерото Тайбай (Taibai) в 32-рата година от управлението на император Шаошинг (Shaoxing) от династията Южен Сон (1162 г.). Той имал дълги мустаци и големи люспи. Гърбът му бил черен, а коремът – бял. От гърба на дракона започвали перки, а два големи рога стърчали от главата. Миризмата му можела да бъде подушена от километри.

Местните го покрили с чердже. Правителството изпратило хора да проведат церемония за преклонение на мястото. Но след нощ на страховити гръмотевични бури, драконът изчезнал. На мястото, където лежал, останала само яма.

В „История за местното правителство на Йонпинг (History for the Yongping Regional Government) е записано, че през лятото на 19-тата година от управлението на император Даогуанг (1839 г.) дракон паднал от небето покрай долните участъци на р. Луанхъ (Luanhe) в окръг Лаотинг. Драконът лежал неподвижно, покрит с мухи и личинки. Местните хора му направили заслон, за да го предпазят от директната слънчева светлина, и пръскали тялото му със студена вода. Три дни по-късно, след нощ на гръмотевични бури, драконът си отишъл.

Съвременни появи

Няколко случая през миналия век също са смятани за появи на дракони.

През август 1944 г. стотици хора от с. Ченжиаюанзъ (Chenjiayuanzi) в окръг Фую, в южната част на р. Сонгхуаджиян (Songhuajiang) наобиколили черно животно на брега на реката. По думите на очевидеца Йен Дянюан (Yen Dianyuan) животното било около 7 m дълго и изглеждало като гущер. Лицето му било почти същото като на драконите от класическите картини, със 7-8 гъсти, твърди мустаци. Горната част на тялото му била над 30 cm в диаметър. Четирите му лапи потъвали дълбоко в пясъка. Люспи, подобни на крокодилските, покривали цялото му тяло.

През лятото на 1953 г. неидентифицирано животно паднало от небето в южната част на провинция Хенан. Според описанието на някои от свидетелите животното изглеждало като огромна акула. Миризмата на разложение привлякла безбройни мухи. Ако това е било акула, тя трябвало да обитава морските дълбини. Защо е паднала от небето? Този случай може да бъде съотнесен към историческите сведения за падащи от небето дракони.

На 4 август 2000 г. над с. Хейшанзи (Heishanzi) в Китай се изсипал пороен дъжд и след това селото било покрито със слой гореща пара. Внезапно гъсти облаци се спуснали от небето и се скупчили над земята. Хората от селото били много изплашени, защото никога не били виждали подобно време. Те останали по домовете си, като затворили всички врати и прозорци.

Млад мъж излязъл да види какво става. Скоро той излязъл от селото и внезапно бил поразен от гледката на две подобни на дракони същества – черно и бяло, които лежали на земята пред него. Той видял, че рогата, люспите, лапите и опашките на животните били досущ като тези в класическите рисунки на дракони, с изключение на това, че техните мустаци били по-къси. Той се обърнал и побягнал обратно към селото с всички сили, крещейки: „Елате да видите дракони! Елате да видите дракони, паднали от небето!”

Новината бързо се разчула из целия район. Полиция, правителствени служители и учени отишли в с. Хейшанзи, за да разследват. Полицаи разпръснали тълпата и оставили няколко души, на които възложили да пазят животните.

По-късно порив на вятъра накарал тъмните облаци да се завихрят нагоре-надолу, а когато утихнал, бялото животно било изчезнало от бдителните очи на пазачите. Служителите били неспособни да обяснят изчезването и също толкова обезсърчени по отношение на черното същество, което все още било на земята.

Фермер сподели следното: „Чух, че нещо такова се е случило преди няколко години и хората изливали вода върху драконите, за да ги накарат да се завърнат у дома си.” Той помолил няколко млади жители на селото да донесат няколко постелки и издигнали заслон за животното. След това пренесли вода с ръчни колички до мястото и я разлели върху постелките, така че водата да капе от тях върху животното. До декември 2000 г. то било все още живо.

Вечерта към 18:10 ч. на 18 септември 2000 г., докато небето притъмнявало над гр. Усонг (Wusong), провинция Джилин (Jilin), лъч необичайна светлина озарил северозападното небе над града и скоро станал по-ярък и многоцветен. След това се появило подобно на дракон същество. Неговите уста, мустаци, лапи и люспи можели да бъдат ясно видени. Драконът можел да бъде наблюдаван над 20 минути. Впоследствие ярката светлина се приглушила до тъмночервена, преди постепенно да изчезне.

Дали драконите са просто плод на въображението в пределите на духовното или имат материално съществувание? Днес за нас това е загадка.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-01/2010-03-14_01_d.html