Върховният съд в Онтарио чу аргументите за даване на ход на канадско гражданско дело срещу длъжностни лица от Китай. В делото се търси обезщетение заради извършени изтезания. „Това никога не е било решавано от канадски съд преди”, каза адвокат Кейт Кемптън по време на изслушването.
През 2004 г. шестима Фалун Гонг практикуващи – канадски гражданин и петима жители на Онтарио, започнаха дело за 20 милиона щатски долара срещу бившия китайски лидер Цзян Цзъмин и четирима други високопоставени служители на китайската комунистическа партия (ККП) за изтезания. Режимът в Китай не признава съдебния процес, но група, наречена Асоциация на всички китайски адвокати (All China Lawyers Association - ACLA) се намеси от страна на обвиняемите, твърдейки, че длъжностните лица притежават имунитет.
Адвокатите на ищците приведоха доводи за това, че изтезанията „не са действия в интерес на обществото” и по този начин държавните служители, които изтезават не попадат под имунитета, даван в канадския държавен закон за имунитет (Canada's State Immunity Act).
Мат Ейсенбрант от Канадския център за международно правосъдие (Canadian Center for International Justice - CCIJ), организация, която действа от страна на ищците и която следи съдебните дела на жертвите на изтезание, говори пред репортери след изслушванията. „Хората, които са жертви на изтезание, би трябвало да могат да отидат в съда и би трябвало да получат справедливост за това, което им се е случило. Просто да се прилага потулващ имунитет е безсмислено като съдебна мярка и също не поставя Канада от страната на хората, които би трябвало да защитава”, каза той.
Адвокатът Дейвид Матас, представящ ищците, даде детайли на съда за преследването и изтезанията на тези, които започнали делото. Насилствен труд, побои с електрошокови палки, разпити, побои и насилствено промиване на съзнанието, както и др. Матас е съавтор на доклада „Кървава реколта” – книга, представяща в детайли твърденията за широкомащабно насилствено отнемане на органи от живи Фалун Гонг практикуващи, контролирано от китайския режим с цел печалба.
Фалун Гонг е китайска чигонг практика с духовна основа, чиято популярност нараснала през 1990 г. Цзян Цзъмин започна кампания на преследване срещу тази група преди 11 години, като твърдеше, че практиката заплашва ККП. Петимата обвиняеми в процеса са смятани от Фалун Гонг практикуващите за главните инициатори на широкомащабните изтезания и насаждане на омраза срещу Фалун Гонг в Китай.
Процесът срещу китайските служители е различен от случая Боузари срещу иранското правителство през 2000 г., когато това бе обърнато срещу правителството.В този случай процесът е срещу точно определени личности. Адвокат Кемптън приведе доводи в полза на това, че не би трябвало да има имунитет за държавни служители, когато се стигне до теми като изтезание, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и геноцид, защото имунитетът не се прилага спрямо статуса на служителя, а по-скоро спрямо действието.
Матас заяви пред съдията, че обвиняемите са действали по-скоро като служители на ККП, отколкото като държавни служители. В частност Луо Ган, който е отговорен за създаването на Управление „6-10” (надзаконова полицейска служба, използвана да потиска Фалун Гонг) не е изпълнявал държавни функции по времето на престъпленията, в които е обвинен.
„Представата за прилагане на държавен имунитет към Луо Ган или Уанг Малин, за мен беше изсмукване от пръстите”, каза Матас след изслушването. „Както при Цзян Цзъмин, така и при другите двама е имало застъпване между държавните функции и партийните функции, в смисъл, че на теория те могли да използват държавните си функции да преследват Фалун Гонг. В действителност са използвали партийните си функции”.
Според един от тъжителите - Джан Кунлун, му било казано от тези, които го измъчвали, че „положението е такова, че Цзян Цзъмин е този, който ни инструктира да правим това; това не е нещо, което ние харесваме да правим”.
След много дискусии, заседанието най-после влезе в ход с адвокати Кемптън, Матас и Матю МакФерсън за тъжителите. Застъпниците за двете страни ще се произнесат по-късно, след което може да последва решението на съдията.
МакФерсън използва времето си пред съдията, за да приведе доводи за това, че предишни случаи относно законите за имунитет са неприложими в този случай. „Позицията на тъжителите е: първо - обвиняемите служители са били партийни служители, всички действия, за които са обвинени, са били извършени в контекста на функциите на партията, не на правителството. И второ – фактът, че са извършили деяния на изтезаване означава, че те не биха могли да действат в интерес на обществото, защото в международното право всички държави осъждат изтезанията. Държавната практика не признава деяния на изтезаване като действия на държавата”.
Кемптън прекара следобеда в работа над петте централни точки за аргументите на ищците. Нейната последна точка се отнасяше до динамичната природа на закона. Преди 40 г. държавите имаха абсолютен имунитет и съдебните процеси, засягащи изтезания, бяха рядкост. Но сега нещата се движат по посока на ограничаване на имунитета, като суверенитета на нациите и имунитета на индивидуалните личности са по-маловажни, за сметка на възможността да се адресират престъпления срещу човечеството.
Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2010/4/2/115842.html
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.