Какво е животът?

За понятието "живот" все още няма окончателна дефиниция в света на науката. Въпреки че на пръв поглед може да изглежда лесно да се разграничи кое е живо и кое не е, в последните години природата предостави на изследователите много примери, които оспорват границите на органичното.

Живи или не? Кристалите, които растат, възпроизвеждат се, консумират енергия и реагират на околната среда

Класическите биологични характеристики, приети от много години при категоризирането на нещо за "живо", са растеж и развитие, реагиране на стимули от околната среда, възпроизвеждане без външна намеса и консумиране на енергия. Но тези параметри, които сякаш перфектно илюстрират познатия ни живот, са характерни и за много физически феномени и обекти, които често са наричани "инертни".

Един от най-явните примери на този парадокс са кристалите, които растат, възпроизвеждат се, консумират енергия и реагират на околната среда. Но авангардната наука не признава, че кристалите са надарени с живот. От друга страна, всеки приема, че макар и безплодно, или физиологически неспособно да се възпроизвежда, едно животно е все пак живо. Също така, технически е прието, че огънят се нуждае от гориво за енергия и лесно може да се разпространява и възпроизвежда.

"Всеки спонтанен химически процес изразходва свободна енергия, жив или не", казва Стивън Бенър (Steven Benner), астробиолог от Университета във Флорида, който е изследвал темата за живота в статията си "Дефиниране на живота" (Defining Life) в списание "Астробиология" (Astrobiology Magazine).

За науката опитът да разбере от какво съставлява живота е не само философски въпрос, защото търсенето на живот на други планети (или на най-отдалечените места на Земята) е тясно свързано с този факт.

Но очевидно има доказуем начин да се разграничи животът от изразите или сложните модели, има общ фактор, споделян от всички същества, които изглежда притежават мистериозната енергия, наречена "живот": това е ДНК. Мнозина вярват, че в тази прекрасна и сложна молекула се крие отговора на прословутия въпрос.

Всъщност според статията в списание "Астробиология", д-р Бентон Кларк (Benton Clark) от Университета в Колорадо, NASA и технологичната компания Lockheed Martin са заявили, че съществуват 102 забележими характеристики в живите същества. Кларк дава определение за живота с три от качествата: "Животът се възпроизвежда и използва енергия. Тези функции следват набор от инструкции, заложени в организма." Този набор инструкции са ДНК и РНК, които се намират в по-голямата част от нашите клетки.

Въпреки това, според Кларк, този критерий е твърде конкретен. Ограничавайки се до ДНК и РНК като изискване за живота, признаваме само една форма на живот във Вселената – живота, свързан с въглерода. Възможно е да има живот, базиран на неорганични материали (т. е. да не се свързват с въглерода). Някои учени са теоретизирали, че животът може да се базира на силикона, елемент от периодичната таблица, разположен близо до въглерода.

Друга теория, основана на базата на втория закон на термодинамиката, че Вселената непрекъснато увеличава ентропията си, гласи, че живите системи са локализирани региони, където се наблюдава непрекъснато увеличение в порядъка без външна намеса. Това вероятно е най-безопасният за момента начин да се определи какво е животът. Но имайки предвид ограничеността на познанията ни относно Вселената, може би трябва да променим концепциите си по радикален начин.

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2010-02/2010-07-04_01_d.html