Да откриеш път отвъд границите

Уважаеми Учителю,
Уважаеми приятели практикуващи!

Аз съм от Румъния и получих Фа на 19 октомври 2009 г., точно преди година.

Виждала съм Дафа практикуващи в техните грациозни пози година след година, в неделя, докато се разхождах с родителите си в парка, и всеки път си мислех: „Еха! Това е практика на високо ниво, някой ден ще практикувам и аз“. Но бях срамежлива, а те медитираха и затова никога не попитах. Само ако знаех колко възвишен Учител следваха те!

По това време животът ми вече беше аранжиран да открия начини да увелича времето си, в което да правя нещо полезно, да елиминирам кармични връзки и привързаности, за което вече знаех от различни практики. Затова, когато 2008 г. видях плакат, обявяващ, че „Шен Юн“ идва в Букурещ, и че Фалун Дафа Асоциацията е организатор, незабавно реших да купя билети за мен и родителите ми, чувствайки, че трябва да ги подготвя за това, което следваше. Всички бяхме ентусиазирани за шоуто и аз оставих информация за контакт, въпреки че трябва да призная, че ме пронизваше страх при мисълта за противопоставяне на китайския режим.

Следващата година, 2009 г., получих имейл, който ме канеше на изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ в Букурещ. Този ден беше рожденият ден на майка ми, но реших, че този път нищо на света не може да ме държи настрана, ако тези хора наистина правят нещо действително добро. Стоях дълго пред тези божествени картини и когато бях помолена да дам радио интервю, със сълзи в очите си, казах посланието си с въздишки.

Бях решена да не си тръгвам от това място, без да разбера какво да правя от тук нататък с живота си. Не след дълго, една жена дойде да ми каже за практиката и първото нещо, което попитах, беше: „Има ли учител, който да предвожда това учение?“ За мое облекчение, отговорът беше положителен и аз знаех, че това е последната ми стъпка.

Тази седмица започнах да ходя на мястото за практика и упражненията надминаха очакванията ми, когато почувствах големия небесен кръг за първи път, когато изпълних първо упражнение. От години упорито се опитвах да постигна този резултат чрез концентрация или по-сложни упражнения.

Започнах да посещавам изучаването на Фа от този ден нататък. Бях решена да открия възможно най-бързо съдържанието на учението и качеството на хората, за да реша дали да продължа с тях.

Сега, когато пиша това, разбирам, че това разсъждаване е било голяма грешка. Никой няма правото да съди или оценява нещо, свързано с Дафа, или то ще е същото като факта, че старите сили, които тестват Дафа учениците, са елиминирани. Най-вероятно това беше причината за доста суров тест за решителност, когато видях около мен липса на зрялост, себеутвърждаване, ниско ниво на самоконтрол; всички недостатъци, които можеха да ме накарат да се откажа, старите сили използваха този мой пропуск. Не беше ли това мислене начин да кажа, че съм над другите? Не беше ли подобно на трансформацията от собственото съзнание? Помисли веднъж, че си нещо, и някой във Вселената ще утвърди разсъждаването ти и ще ти даде това, което искаш. Истинско ли е това, което получаваш? Не. Това е само пропиляване на Гонг.

И така, скоро разбрах на какъв натиск са подложени Дафа учениците, когато започнах да участвам по проекти. Тогава научих колко голямо усилие и всеотдайност въвлича, беше толкова трудно за мен. Така като пречистваща вълна се надигна състрадание към онези, които са издържали толкова много години на изпитания и жертви, докато аз все още се борех само със собствените си изпитания. Въпроси се появиха в съзнанието ми:
Какво ако те бяха напуснали преди да получа Фа?
Колко щеше да е техният товар, ако бях започнала с тях от началото?

Колкото до практиката, всичко беше добре, преди да дойде зимата. Изведнъж температурите паднаха. Опитвах се да не мисля, че бих могла да се разболея и да не мога да работя, но вечерите се чувствах сякаш черно поле ме връхлита, дерейки гърлото и гърдите ми. Знаех, че ако се предам веднъж, това би било първата стъпка към крайното поражение. Затова постоянно поддържах в съзнанието си: „Аз съм Дафа практикуваща, Учителят ме защитава, независимо как се чувствам утре, ще отида на мястото за практика.“ Всеки път бях много добре на следващата сутрин.

Първият ден с неочакваните температури от -14 градуса бяха последният тест. Докато правех второто упражнение, което и без това ми беше трудно да издържам, краката ми започнаха да треперят, въпреки че по тялото ми се стичаше пот и чувствах, че ще припадна всеки момент. Помислих си: „Ако се предам сега, ще се предавам всеки път. Знам, че бъдещето е само концепция, измислена от хората; единственият истински момент е настоящето. Ако не мога да го направя сега, тогава никога няма да мога да го направя. Така, аз отказах да се предам. В един момент почувствах, че ще падна и долових погледа на жената от изложбата. С все още вдигнати ръце, размърдах устните, за да кажа: „Помощ!“ и тя започна да изпраща праведни мисли, заедно с друг практикуващ. За нула време се възстанових. Мисля, че беше страхът ми от болести, който бе победен от мен, с подкрепата на приятели практикуващи, тъй като през останалата част от зимата нямах други препятствия, въпреки че след двата часа практика периодично ходехме до китайското посолство, за да апелираме за още два часа.

Моята решителност в Дафа бе тествана в продължение на повече от два месеца и тогава, тъй като винаги пристъпих напред, работейки усилено да подобря себе си, Учителят промени пътя на живота ми изведнъж, без моето съзнателно участие. Например изтощителната и стресиращата ми работа беше сменена, точно както бях искала толкова много години, позволявайки ми да отделя повече енергия за Дафа проекти.

Друго интересно преживяване беше, когато трябваше да се явя на професионален изпит. Бях много обезпокоена от факта, че има хиляди страници за четене и учене за дълъг период. Реших да чета Фа винаги когато имах вътрешни конфликти или се разстройвах, за да не повлияя на самоусъвършенстването си. Така, съзнанието ми беше чисто и можех да науча същността, и имах спокойно съзнание, за да взема изпита.

От първия си ден в Дафа съм участвала във всякакъв вид проекти и съм забелязала бързите промени на отношението винаги когато участието ми беше задължително. Ползите от Фа и практиката станаха очевидни и изглеждаше единственото почтено нещо, което да правя, за да се отплатя, колкото и скромна да съм, за големия подарък, който получих.

Бях поразена от Националната Фа конференция в Букурещ през декември 2009 г., тъй като четохме лекция, в която Учителят говори за себе си, и осъзнах какво чудо ми се беше случило. Много години продължително съм заявявала, че ще оставя себе си на желанието на Създателя, молейки го да ме остави да му служа. Бях се подготвила да му служа, но бях ли ефективна? Бях ли праведна? Не бях много сигурна.

Сега, като в пъзел, всяко парче отива на правилното място. Целият ми житейски опит се потвърждава; неща, които не бях разбрала преди, се разкриха. Мога да видя реалното Състрадание, когато бях изоставила всичките си надежди, животът ми сега изглежда все повече такъв, за какъвто съм мечтала. И цялата тази енергия, която ни подкрепя, колкото повече сме въвлечени, толкова повече се подобряваме.

Например първото ми участие в изложбата „Истинност – Доброта – Търпение“ в Бущени, малък румънски град, се опитах да не бъда забележима, но да се науча какво трябва да правя. В последните дни от събитието трябваше да представя картините на няколко посетителя и дадох най-доброто от себе си. При второто ми участие в подобно събитие в Букурещ, някой трябваше да играе ролята на репортер от НТД и координаторът реши да помоли мен. Това беше само първата ми стъпка в проекта НТД.

Друг голям проект, в който бях включена, бе корекцията на втората версия на „Джуан Фалун“, този път преведена от френски. Така, румънските библиотеки ще бъдат обогатени с Фа тази година и тази дейност бе стъпка напред да се установи климат на сътрудничество в румънския Дафа екип, голям брой практикуващи, предлагащи талантите си и дълга да го изпълнят.

Отново ще подчертая огромната роля, която имаше „Шен Юн“, за навлизането ми в Дафа. Без това уникално присъствие в Букурещ през 2008 г., вероятно по-късно нямаше да осъзная голямата сила и истинност на този път и може би щях да отлагам няколко години моите дейности в Дафа. „Шен Юн“ изпълни ролята си, тъй като даде началото на голям брой събития за разясняване, които все още продължават по отличен начин.

През годините си представях, че Господ взима ръката ми и ме води по пътя ми. Дори тази мечта, най-ценната от всички, се сбъдна.

Благодаря, Учителю, благодаря на всички!