Егоизмът е като огромен айсберг

Преди два месеца силно се бях привързал към слава и богатство. През цялото време си мислих за спечелването на повече пари и смятах, че другите ще ме гледат отвисоко, ако не успеех. Напълно бях пропъдил от съзнанието си изучаването на Фа, изпълнението на упражненията и изпращането на праведни мисли. Също така не показвах и много загриженост за приятелите практикуващи и станах безразличен и безучастен към спасяването на съзнателни същества. Понякога си мислех: „Дафа съществува от толкова време на света и около сто милиона души практикуват Фалун Гонг. Толкова много хора знаят, че Дафа е добро. Защо някои хора не знаят? Някои не мислят, че Дафа е добро дори ако им го кажеш. Нека да правят каквото си искат. Ако умрат, това е техен избор.“ Не проявявах никакво милосърдие и изобщо не се държах като Дафа практикуващ.

Също така бях и егоцентричен, вкъщи и навън. Не искаш нещо да навреди на репутацията ми, богатството, чувствата или на самият мен. Когато приятели практикуващи бяха подложени на преследване, аз се защитавах дори повече. Егоистичната ми страна беше толкова очевидна. Станах изключително егоистичен човек и държанието ми беше далеч от стандартите за практикуващ.

И тогава имах сън.

Сънят беше много ясен. Много хора бяха на камениста планинска пътека по пътя си за вкъщи. Всички бяха развълнувани. Докато ходихме, обсъждахме нещо. След прекосяването на друга планина щяхме да пристигнем вкъщи. Но когато приближихме тази планина, открихме, че пътеката изчезна. Гранитната планина се бе превърнала в огромен айсберг, ледено студен, гладък и здрав. Задържах ръката си върху леда за известно време, но дори и малка част не се разтопи. Пред айсберга, един по-малък айсберг блокираше пътя. Малкият айсберг беше доста тесен, така че човек можеше да се качи върху него. Един човек скочи върху малкия айсберг и се хлъзна от другата страна. Сега той можеше да се върне вкъщи. След това дойде моят ред. Качих се върху него, но се хлъзнах по същата страна. Опитах няколко пъти, но резултатът беше същият. Изглеждаше, че айсбергът имаше специални сили, които ми пречеха да стигна до другата страна. Всички хора зад мен също бяха държани от тази страна. Стъмняваше се. Когато видях, че толкова много хора не могат да се приберат вкъщи, станах много загрижен. Тогава изведнъж се събудих.

Мислех си за айсберга. Не е ли той отражение на егоизма? Егоизмът блокира пътя за вкъщи. Учителят ни е казал:

„Цялата материя във Вселената, включително всички субстанции, които проникват във Вселената, са живи същества с мислещи съзнания и всички те са форми на съществуване на Фа на Вселената на различни нива. Те не ви позволяват да се издигнете. Въпреки че искате да се издигнете, не можете. Те просто не ви позволяват да се придвижите нагоре.“ („Джуан Фалун“)

Ние не можахме да преминем през айсберга. Може ли това да означава, че не отговаряме на изискванията на Фа за това ниво? Дали айсбергът е формиран заради егоизма на много хора? Учителят е казал:

„да постигнете праведно Просветление на безкористност и алтруизъм.“ („Без пропуск в Буда-природата“ от „Есенция за по-нататъшно подобрение“)

Често говорим за това, но колко от нас го постигат?

Това са само част от мислите ми и това, до което съм се просветлил. Видях толкова много хора, които не повдигнаха въпроса, затова написах това, за да предупредя приятелите практикуващи.

Моля, посечете това, което е неподходящо.

Версия на английски език: http://www.clearwisdom.net/html/articles/2011/1/17/122534.html
Версия на китайски език: http://www.minghui.org/mh/articles/2011/1/1/交流--自私是一座大冰山-234384.html