Извинение след девет години - Исландия се извини на Фалун Гонг

Правителства не се извиняват често. Наскоро обаче Исландия направи изключение, когато външният министър Осур Скарфединсон (Össur Skarphéðinsson) заяви, че съжалява за отношението към практикуващи Фалун Гонг при опита им да посетят страната през 2002 г.

Исландският външен министър, Осур Скарфединсон, се извинява на Фалун Гонг по време на сесия на исландския парламент на 27 май. Вляво: премиерът на страната, Джоана Сигурдардотир (Снимка: предоставена от исландския парламент)

По това време исландските власти издават забрана за последователите на духовната дисциплина да влизат в страната, съвпадаща с държавната визита в Исландия на тогавашния лидер на Китайската комунистическа партия (ККП), Дзян Дзъмин.

Исландските власти разпространяват черен списък, получен от разузнаването на китайския режим, оказват тормоз над практикуващи Фалун Гонг на острова и ги подлагат на разпити в опит да предотвратят протести.

„От името на исландското правителство, тук, от тази трубуна моля онези, които дойдоха тогава и изтърпяха подобно отношение, да приемат извинение“, заяви Скарфединсон пред исландския парламент на 27 май тази година, като добави, че е смятал това за грешка от самото начало.

В интервю за Epoch Times академик Херман Салтон (Herman Salton), автор на книга за тези събития от 2002 г., изрази задоволството си от макар и закъснялото извинение на министъра.

По думите му с това извинение исландските власти най-после вземат страната на народа си, който от самото начало се е противопоставил на тази „дискриминационна, злонамерена и напълно вредна забрана“.

Удовлетворение от развръзката изрази и известният правозащитен адвокат Рагнар Адалстейнсон (Ragnar Aðalsteinsson), интересуващ се от случая от самото начало.

Забраната и черният списък от 2002 г. бяха широко определени като „анатема“ за политическите традиции и характер на Исландия, която се гордее със своите граждански институции, либерални демократически ценности и откритостта си (кметът на Рейкявик, Джон Гнар, например, е бивш комедиант, а за исландците се говори, че всички се познават и си говорят на “ти”).

Група практикуващи Фалун Гонг, на които бе отказан достъп до Исландия, протестират чрез медитация на летището в Париж. Icelandair, националният превозвач на Исландия, получава нареждания да не допуска последователи на практиката на борда на самолетите си

По онова време хиляди протестират срещу отношението към практикуващите Фалун Гонг, включително и чрез събитие на 22 юни с 1500 – 3000 участници. Reuters определя това като „най-голямата политическа демонстрация от близкото минало на малкия северноатлантически остров“.

Степента на съпротивата на местните срещу решението на правителството им превръща инцидента с Фалун Гонг във важна част от съвременната история на Исландия, пише Салтон в книгата си.

Тогавашното посещение на Дзян Дзъмин е първата визита на китайски държавен глава. Исландското правителство няма търпение да укрепи дипломатичните си и особено бизнес връзките си с Китай. Столицата Рейкявик също е с идеята, че приятелските отношения с Китай ще помогнат на страната да влезе в Съвета за сигурност на ООН.

Фалун Гонг включва пет медитативни упражнения и живот съобразно принципите на истинност, доброта и търпение. Преподаден за пръв път в Китай през 1992 г., той бързо придобива популярност. Според държавни китайски източници в началото на 1999 г. Фалун Гонг практикуват между 70 и 100 млн. китайци.

През 1999 г. Дзян Дзъмин стартира помитащо преследване срещу практиката, след като приема нейните популярност и независимост за заплаха. Той не желае да вижда или чува за Фалун Гонг по време на престоя си в Исландия и местните власти се заемат с осъществяването на това желание.

Практикуващите са идентифицирани с помощта на черен списък, изпратен от китайското разузнаване до исландските посолства в чужбина и до исландската авиолиния Icelandair. Идентифицираните като последователи на Фалун Гонг получават отказ на виза или не са допускани на борда на самолети за Исландия. Китайците и хората „с азиатски вид“ са отклонявани от опашките по летищата, събирани в стаи и разпитвани за духовните си убеждения.

Сега, наскоро след извинението на външния министър цивилен служител заяви пред исландската преса, че расовото профилиране, което е извършил по онова време, е било „най-отвратителната“ задача, възлагана в кариерата му.

Китайските агенти получават разрешение да влязат в Исландия и свободно да блокират протестите на практикуващите Фалун Гонг, да се внедряват в организираните от тях събития, да отменят техни хотелски резервации, а в някои случаи – да упражняват насилие.

Повечето исландци възприемат забраната на Фалун Гонг като „директна заплаха за собствената им свобода на изразяване и за независимостта на страната им“, пише Салтон в книгата си.

Техният шок се превръща в решителност за протести. „Фалун Гонг престана да бъде китайски национален въпрос и се сблъска челно с исландските ценности като свобода на изразяването и решителност, трансформирайки едно спокойно място във врящо гърне от социален активизъм и култура на протестите“, пише Салтон.

На 11 юни вестник Morgunblaðið публикува нацяластраницаизявлениеот 550 граждани, двама от които са сегашните премиер и външен министър, осъждащо решението на правителството. „ИЗВИНЯВАМЕ СЕ“, гласи то, за „непонятните действия на исландските власти“.

И въпреки усилията си, Дзян е неотлъчно следван от протестиращи по време на визитата си. През повечето време това са исландци, които не практикуват Фалун Гонг. В един момент те изкрещяват „Фалун Дафа е добра!“ достатъчно отблизо; според Салтон незабавно след това Дзян заплашва, че ще си тръгне.

Речта на външния министър бе в отговор на въпрос от Маргрет Тригвадотир (Margrét Tryggvadóttir), член на политическа партия „Движението“. Министърът е бил уведомен от нея за този въпрос няколко часа по-рано, според запознати със случая.

След изказването на министъра, премиерът Джоана Сигурдардотир усмихнато вдига палци.

Запитан от г-жа Тригвадотир дали може да направи извиненията по-официални, външният министър заяви: „Вярвам, че няма по-искрен и официален начин за извинение от правителството, от този, отправен от трибуната на Парламента, пред който правителството отговаря.“

Източник: http://www.epochtimes-bg.com/2011-02/2011-06-01_02.html