Преследване на практикуващи в затвор №3 на провинция Анхуи

След като през 2000 г. Сучжоу, провинция Анхуи, бе избран сред трудовите лагери в качеството си на „основно място за „преобразуване” на практикуващи Фалун Гонг”, неотдавна, осъдени на затвор практикуващи бяха изпратени именно там: мъжете-практикуващи - в затвор №3 (известен още като затворът Сучжоу), а жените-практикуващи – в съседния женски затвор на провинция Анхуи. Над практикуващите в тези затворнически места се прилагат най-жестоки методи за контрол и надзор. „Не преобразуваните” и „Не напълно преобразуваните” практикуващи Фалун Гонг се държат отделно.

Без да гледаме на съществуването на тези затвори и произтичащите там безчовечни преследвания и жестоки изтезания, на които са подложени практикуващите Фалун Гонг, извън границите на този затвор не са известни мъките, защото на затворените там са им забранени визити от членовете на семейството, забранени са им разговори по телефона или каквото и да било споменаване за преследване в писмата им. В тази статия, предлагаме непълната информация, която получихме, за да илюстрираме злобната същност на комунистическата партия на Китай.

Безжалостно преследване на участващите в гладни стачки практикуващи

Г-н Фан Инчжоу, 35-годишен, завършил медицински институт, родом от Цзунян, Анцин, бил задържан, и от края на октомври до началото на ноември 2005 година се намирал заключен в затвора Сучжоу. По време на пребиваването си там той бил заточен в единична килия. Защото отказал да носи затворническо облекло, гардовете и намиращите се там престъпници го пребили, използвайки електорошокови палки. По заповед на охранителите, няколко затворници насила му облекли затворническото облекло, а след това го завързали, пристегнали ръцете му с белезници и го хвърлили в малка единична килия. Без да гледа на жестоката ситуация в затвора, той сметнал за необходимо да използва най-трагичния метод на гладната стачка, за да поддържа достойнството на Фалун Дафа и да заяви позицията си против преследването.

Изтезаващите го не проявили никаква симпатия или състрадание към това, което той понесъл; те считали действията му за „антиправителствени” и „противозаконни” и заявили, че той се „съпротивлява на преобразуването”. По правило, ръководството на затвора, ако се удаде на гардовете по някакъв начин да накарат практикуващ Фалун Дафа да прекрати гладната стачка, давало „премия” (съгласно конфиденциалните затворнически „инструкции за сключване на сделка”, затворникът трябва да има три такива премии, за да бъде съкратен срокът на присъдата му).
Ръководени от тази политика и поощрявани от указанията на злобната партия, която гарантира, че „никой няма да понесе отговорност за побоя над практикуващ Фалун Гонг, дори ако той умре в резултат на побоя”, гардовете безумно и безогледно мъчат практикуващите, използвайки най-жестоките методи, без да се притесняват за последствията.

За по-малко от седмица, тялото на Фан Инчжоу било изкривено до неузнаваемост. Всеки ден, сутрин и през деня, буквално го влачили в затворническата болница, за да го подложат на насилствено хранене. Виждало се как той се мъчи и какви огромни усилия му струвало да ходи с белезници на ръцете и с крака, оковани във вериги, които с шум се влачели по земята.

Хората, които не са понесли лично страдание, едва ли могат да си представят жестоката затворническа болница. Всеки път, когато Фан се връщал в килията, той се държал с двете ръце за гърдите; от ъглите на устата му текла кръв, а по ушите му се виждали виолетови следи от удари, лицето му било изкривено от непоносима болка. Виждайки го в такова състояние, на всички ставало ясно, че той отново е преминал смъртно изпитание. Освен, че го хранели насилствено два пъти на ден с овесена каша и той се давел от нея почти до смърт, регулярно го пращали на мъчение от намиращите се в затвора престъпници.

По-долу са имената на практикуващите Фалун Дафа, които също са били подложени на изтезания в затвора Сучжоу, заради участие в гладни стачки: Дай Чжифан, жител на Суйси, северен Анхуи, Ванцзян от град Хефей, Цао Сюнбин от Анцин, Ли Че от Фуян и Цзи Гуонцзъ от Хефей. Първите трима практикуващи са били пуснати на свобода, а другите двама са там досега.

Сто дни мъчения

През 2004 година затворническото ръководство предприело кампания под наслов „сто сурови дни на колективния отказ”, за да застави с изтезания практикуващите да прекратят да практикуват Фалун Гонг.

Следва списък на практикуващите, които са станали жертва на тази кампания на „колективния отказ”: Дай Чжифан, жител на Суйси, северен Анхуи, Ванцзян, Чжу Фанмин от Хефей, Чен Санцзу от Вуху и Сюй Чун от Хуайнан – някои от тях са затворен и до момента. Преследвачите ги биели с електрошокови палки, увесвали ги за ръцете в продължение на дълго време, затваряли ги в единични килии, подлагали ги на дълго лишаване от сън, заплашвали ги със смърт и т.н., но тяхната вяра във Фалун Дафа се оказала непоколебима. През 2005 година Дафа практикуващият Сюй Чун се освободил от привързаността към страх от смъртта и в продължение на 6 месеца, по време на кампанията, „колективен отказ и насилствена реформа” разлагал злото и противостоял на интензивното преследване.

По време на провеждането на кампанията, преследващите увесвали Сюй Чун на желязна врата така че да мож да докосва пода само с палците на краката си – при това глезените му били приковани с железни окови. Държали го в това състояние 24 часа и го пускали само за много малко време, колкото да отиде в тоалетната. По време на хранене му освобождавали едната ръка, за да може да се храни. Той преживял около 3-4 месеца в такова провесено състояние. Опитвайки се да го заставят по-бързо да остави вярата във Фалун Гонг, всеки ден, след 18.00 часа полицаите го вкарвали в помещение, където била разположена бригадата за „строг надзор” и там го биели едновременно с няколко електрошокови палки. Престъпниците наричали това „зареждане с електричество”. Обикновен човек би бил изплашен до смърт или би изгубил съзнание, но праведните мисли на Сюй Чун били толкова силни, че той не се страхувал от нищо. Един път, след мъчителни изтезания с електрошокови палки, един гард казал на затворени престъпници: „Този момък действително знае как да се съпротивлява на изтезанията. Защо не чувства болка?” Всеки ден, в продължение на повече от седмица, те го подлагали на бой с електрошокови палки и след като не постигнали никакъв резултат, били принудени да спрат мъченията. По тялото му още дълго се виждали следите от безчовечните изтезания – това били петна от съсирена кръв по ъглите на устата му, на шията и на ходилата. След като го подлагали на електрошок, всеки ден преди и след мъченията можело да се види как окован в белезници, влачейки зад себе си невероятно тежките железни окови, с помощта на други затворници, бавно и тежко се придвижвал нагоре и надолу до петия етаж. Виждайки това, ставало ясно какво трябвало да понесе!

В средата на октомври Сюй Чун бил преместен в килия за „строг надзор”. Там фактически го морили с глад, давайки му по три малки парченца храна, на обща тежест 50 гр. за ден. В продължение на дни, мъчителите го заставяли да бяга в кръг, викайки лозунги или много часове да седи под палещото слънце. Те измисляли все нови и нови методи да сломят волята му. Карали го да стои прав в двора на затвора по 16 часа на ден, от шест сутринта до десет вечерта. В слънчевите дни нямало сянка и нямало къде да се скрие от палещото слънце; светело толкова силно, че било невъзможно да отвориш очи. Потта се леела като река по цялото му тяло – той с усилия стоял на тресящите се от умора крака. Когато времето се променяло, той, треперейки от студ, стоял на силен вятър или под дъжда. Сюй Чун винаги бил силен и висок мъж, но го мъчили и изтезавали докато станал съвсем слаб – започнал да изглежда като „бамбукова пръчка”. Няколко пъти губил съзнание, падайки на земята, тогава го отвеждали в пункта на бърза помощ в близката болница. Накрая, мъчителите му, без да могат да направят каквото и да е, били принудени да го върнат в обикновен затвор.

По http://www.minghui.org/mh/articles/2006/6/19/130828.html