Жестоко преследване в трудовия лагер Кайпин

След като полицията ме изпрати в трудовия лагер Кайпин в град Таншан (първият лагер за превъзпитателен труд в провинция Хебей), надзирателите в лагера отведоха упоритите практикуващи Фалун Гонг в театъра на лагера, който използваха за организиране на събрания и за преследване на практикуващите. Завързаха ни на столове, сложиха ни белезници и специални “ограничителни колани” (както ги наричаха надзирателите), които бяха направени от бял плат, с дължина повече от един метър и четири пръста широки.

Накараха ме да седя на място на първия ред. И двете ми китки бяха завързани с ограничителен колан. Беше толкова стегнат, че чак ме боляха. Ръцете ми бяха опънати и завързани към облегалките на седалката зад мен. Един надзирател дръпна колана на лявата ми китка и завърза лявата ми китка към облегалката на седалката зад мен. Тъй като тялото ми беше блокирано от облегалката, можех единствено да се наклоня малко назад и наляво, за да облекча болката, която наподобяваше болка от счупване. След това надзирателят използва същия метод и за дясната ми ръка. Изключителната болка в ръцете беше трудно да се издържи дори за секунда. Стоях завързан така през целия ден. На някои практикуващи свалиха якета, памучни дрехи и пуловери. Надзирателите казаха: “Ще ви замразим, момчета”. Няколко практикуващи извикаха “Фалун Дафа е добро”, говориха с надзирателите за фактите за Фалун Дафа и им казаха, че поведението им е на практика акт на престъпление, и че практикуващите са добри хора. Отговорът на надзирателите беше да запушат устата на практикуващите и започнаха да ги удрят с електрошокови палки по главите, лицата и телата. Те проклинаха Фалун Гонг и практикуващите. Казаха: “Ако се откажете от практиката, веднага ще ви отвържем. Иначе няма да ви пуснем”. Когато надзирателите видяха една практикуваща да прави седящата медитация на сцената, те скочиха върху нея, повалиха я на пода и я пребиха жестоко. Надзирател на име Уу Ли, който отговаряше за практикуващите Фалун Гонг и ги биеше нечовешки, беше прехвърлен на друго място. Неговите телефони са: 86-13831568045 и 86-315-2278579.

За да протестират срещу преследването, няколко практикуващи обявиха гладна стачка. Надзирателите ги хранеха насилствено с разредено с вода зърнено брашно. Вкарваха широка тръба в ноздрите им. Понякога по погрешка тръбата беше вкарвана в трахеята и това причиняваше много силна кашлица. Вместо да извадят тръбата, надзирателите, лекарите от лагера и сътрудниците (1) умишлено оставяха тръбата и гледаха как практикуващите се давят от кашлица. (Не съм сигурен дали някой от практикуващите не почина от кашлица). Те дори наливаха врящо зърнено брашно в тръбите, което причиняваше стомашни болки на практикуващите. Слагаха практикуващите на столове, връзваха ги и ги хранеха насилствено. Надзирателите използваха разнообразни методи, които трудно могат да бъдат описани с думи. Една голяма купа със зърнено брашно е повече от достатъчна за едно хранене. Надзирателите сипваха до четири купи с брашно наведнъж в името на “благосъстоянието” и “оцеляването” на практикуващите.

Надзирателите изпращаха по десет практикуващи всеки път за преследване в театъра. Най-често използваният метод беше побоят. Те караха практикуващите да стоят зад стол и да се наведат през кръста. След това ги биеха по задните части с дебели дървени пръчки, талпи или електрошокови палки, докато кожата се разкъсаше и прокървеше. След това принуждаваха практикуващите да седят на малки столове. Ако видеха някой да се помръдне, го биеха жестоко.

Някои практикуващи бяха наказвани по следния начин: слагаха им белезници на ръцете и ги закопчаваха към краката на столове. Белезниците бяха толкова стегнати, че прерязваха плътта. Освен това не позволяваха на практикуващите да се изправят или да клякат. Трябваше да прегъват колене или да се навеждат през кръста. Това наказание понякога продължаваше с дни и причиняваше подуване на ръцете и краката.

Манипулиране на съзнанието: в театъра, надзирателите караха практикуващите да седят на малки столчета или да стоят прави. След това ги принуждаваха да гледат, слушат и четат на висок глас материали, клеветящи Фалун Гонг. Ако някой откажеше, го пребиваха жестоко и го лишаваха от сън. Надзирателите и някои от затворниците наблюдаваха практикуващите на смени. Манипулирането на съзнанието понякога продължаваше няколко дни и нощи. Всеки практикуващ, който заспи, беше удрян.

Директорът на лагера, Су Дешан и заместник-директорът Руан, понякога организираха събрания в театъра. На тези събрания те обявяваха увеличения на времето за задържане на практикуващи, които правеха упражненията, рецитираха статии на Фалун Дафа или говореха за Фалун Гонг с други хора. Ако някой от съкилийниците, отговарящи за наблюдението на практикуващите, не искаше да ги бие или ругае, увеличаваха и неговата присъда. При това, ако слушаха надзирателите и биеха и ругаеха практикуващите, присъдите им бяха намалявани. По време на събранията, караха сътрудниците да изпълняват програми за популяризиране на китайската комунистическа партия (ККП), включително пеене на песни, танци или четене на стихотворения.

Една от сградите в лагера беше построена с пари от централното правителство с цел там да бъдат затваряни практикуващи Фалун Гонг. Всички практикуващи бяха държани на първия и втория етаж. Веднъж директорът Су Дешан и двадесетина надзиратели, между които и жени, донесоха чанта с “ограничителни колани”, белезници и електрошокови палки. Втурнаха се в няколко стаи и изкараха практикуващи навън, за да ги бият и ругаят. Когато чувахме звуците от побоя, ругаенето и електрошоковите палки, разбирахме какво се случва в съседната стая. Искахме да излезем навън, за да спрем изтезанията, но надзирателките и затворникът-отговорник не ни позволяваха. Казваха ни, че нищо не се е случило. Едва когато ги молехме по-настойчиво и им казвахме, че трябва да спасим тези практикуващи, ни позволяваха да излезем от стаята. Навън директорът нареждаше на надзирателите да бият, когото видят. Писъците и крясъците се смесваха с ругатните. Практикуващите бяха бити жестоко и имаха кръв и прорези по телата си. Кръв имаше из цялата сграда и из стаите.

Една практикуваща на около 50-60 години, беше ритана от надзирател от втория до първия етаж. След като се претърколи надолу по стълбите, изгуби съзнание. Към нея се втурнаха група надзиратели. Някои надзиратели стъпиха върху ръцете, лицето и главата й с обувки. Практикуващите искаха да ги спрат. Те обаче започнаха да ги бият. Су Дешан гледаше отстрани. Една практикуваща помоли Су да спре побоя. Вместо да я послуша, Су я наруга и разкритикува. Една възрастна практикуваща беше бита, докато кръвта покри цялото й лице. Друга практикуваща биха докато пукнаха черепа й и до главата й на земята се образува локва с кръв. Освен че ги биеха в сградата, надзирателите отвеждаха практикуващите в други сгради за изтезания. Дрехите на една практикуваща бяха разкъсани на парчета и я бяха оставили гола. (По това време всички затворници бяха жени). Докато Су Дешан крещеше на практикуващите, една жена го помоли веднага да спре побоите. Су вкара със сила юмрук в гръдния кош на жената и тя почти припадна. За щастие, около нея имаше хора, които я задържаха да не падне. Положението беше повече от ужасно.

Веднъж надзирателите ни накараха да гледаме телевизионна програма, която клеветеше Фалун Гонг. Отказахме. Някои от нас им обясниха истината, а други си затвориха очите. Изведнъж няколко надзиратели пристигнаха в стаята ни. Заплашиха ни, че ако не гледаме, ще ни изведат от стаята. Началникът им Уан Цзянджон, висок повече от 1.80 метра, с акцент от район Луан, ме издърпа за косата. Коридорът беше много дълъг. Влачеше ме така за косата, докато стигнахме края на коридора. Там имаше кабинет, в който имаше няколко практикуващи. Една възрастна практикуваща, която бяха били жестоко, лежеше на пода в безсъзнание. Вместо да спрат, надзирателите започнаха да я ритат и да крещят, защото е припаднала. За да я предпазят, няколко практикуващи застанаха пред надзирателите и извикаха: “Спрете! Тя е припаднала”. Тогава помогнахме на жената да седне на един стол и да се облегне на стената. Уан Цзянджон откъсна коса от скалпа ми колкото една шепа и главата ми започна да кърви. Надзирателите ни накараха да застанем пред стената. След това започнаха да ни крещят и да проклинат Фалун Гонг в лицата ни.

През един горещ летен ден надзирателите ни изтезаваха като ни караха да стоим на циментов под дълго време под палещото слънце. Някои практикуващи припаднаха. Тогава надзирателите и затворниците ги влачеха в стая, където ги заливаха със студена вода. Ние продължахме да стоим от едната до другата сутрин. Вечерта излезе буря и започна да вали. Бяхме мокри до кости. През целия си живот не бях преживявала подобно нещо. Никога не си бях представяла, че наказанията, използвани в лагера, ще са толкова жестоки. Стояхме на бурята цяла нощ. Когато някои практикуващи започнаха да клюмат от умора, веднага започваха да ги бият. (Надзирателите и престъпниците-отговорници ни наблюдаваха на смени). Не ни позволяваха да спим. На втората сутрин небето се проясни, но задуха силен вятър. Надзирателите ни караха да стоим в коридора, където ставаше силно течение. Един от тях умишлено отвори вратите от двете страни, за да увеличи течението. Бяхме мокри до кости и треперехме. В същото време бяхме обявили и гладна стачка и бяхме много слаби. Не ни даваха да ползваме и тоалетна. Някои от практикуващите не можеха да издържат и се изпускаха в панталоните си.

Когато една практикуваща се срещна със семейството си, им разказа, че е отговаряла за наблюдението над практикуващите Фалун Гонг. За нещастие, един от надзирателите я чул. След като се върнала в лагера, надзирателите вкарали електрошокова палка в устата и я пуснали, което причинило сериозна рана. При следващата визита на семейството й, жената не можела да говори, нито да си отваря устата. Само плачела. Надзирателите я следели изкъсо. Ако си отворела устата и разкажела на семейството си какво й се е случило, надзирателите щели да я изтезават още по-жестоко. Надзирателите заплашили престъпниците в лагера да не казват на семействата си, че наблюдават практикуващите Фалун Гонг.

Една жена престъпничка, която отговаряше за нас, ни каза, че е виждала как изтезават една практикуваща до смърт и че е отговаряла за тази практикуваща по това време.

За да получат парична награда за наблюдението, работниците в лагера ни прследваха жестоко, макара да им беше ясно, че сме добри хора и не сме нарушавали никакви закони. Поканиха репортери от телевизионния канал в Таншан, за да отразят ситуацията в лагера и им разказаха куп лъжливи истории в своя полза. Веднъж надзирателите накараха практикуващите да почистят стаите и да носят спортни екипи за телевизионно интервю. Когато пристигна телевизионният екип, сложиха практикуващите да стоят редом с жени-надзирателки. Репортерът нареди: “Вие там, правете се, че си говорите приятелски с надзирателите. Играйте, все едно сте близки приятели. Кажете това, което искате. Няма да записваме звук. Само картина. Ще сложим текст в студиото”. След това те също заснеха как практикуващите работят, пеят и танцуват.

Онези практикуващи, които бяха упорити и не сътрудничиха в преследването, бяха заключени в голяма стая и не им даваха да издадат и звук. Надзирателите се страхуваха, че хората от телевизията или други организации ще ги открият. След като репортерите си тръгнаха, тези практикуващи бяха жестоко пребити и заключени в изолатори.

За да направят пари, работниците в лагера принуждаваха практикуващите да шият копчета и да произвеждат тухли. Стоките в магазина на лагера бяха поне два пъти по-скъпи от другаде.
Бележка:

1. "Сътрудници": бивши практикуващи, които са се обърнали срещу Фалун Гонг под въздействието на манипулиране на съзнанието или изтезания. Принуждават ги да помагат в промиването на съзнанието и в изтезанията на останалите практикуващи.