Измъчваха ме с отрови в трудовия лагер Шаян

Когато за пръв път ме задържаха в трудовия лагер Шаян, бях изпратена в девети отряд на женската част. През май и юни 2001 г., надзирателите инжектираха насилствено практикуващите в лагера с лекарства, под претекст, че е срещу тиф. Властите в лагера бяха наели няколко побойници, които чакаха в кола пред сградата. Ако някой от практикуващите се опълчеше срещу инжекцията, го водеха в тази кола, където наетите побойници го пребиваха. Мен също ме инжектираха. Странното беше, че останалите затворници в лагера не ги инжектираха.

Вследствие на инжекцията отслабнах и ми липсваше енергия. Реакциите и движенията ми се забавиха. Освен това често изпитвах страх.

На следващата пролет ме освободиха. Все още имах забавени реакции и се чувствах изтощена, което накара много хора, които не знаеха истината, да мислят, че това е от практикуването на Фалун Гонг. Злите хора изтезаваха практикуващите с лекарства и обвиняваха Фалун Гонг за ефекта от инжекциите. Лиу Чиухон беше лекарят, който най-активно измъчваше практикуващите, задържани в девети отряд на лагера.

Когато от местния полицейски участък ме изпратиха в трудовия лагер Шаян за втори път, ме закараха в болницата Чилиху, уж за медицински изследвания. След като ми направиха изследвания, ме инжектираха с непознати лекарства, които бяха предварително приготвени. Аз твърдо се противопоставях и виках: “Фалун Дафа е велик!” Няколко лекари и полицаи ме държаха, докато ме инжектираха с лекарствата.

След като ме върнаха във втори отряд на лагера Шаян, надзирателите ме отделиха от останалите. Няколко затворници започнаха да ме измъчват и не ми позволяваха да ходя до тоалетна. Когато не можех да се сдържам повече, ми даваха леген. Видях, че урината ми е синя.

Планираха да ме изтезават ден и нощ, за да ме накарат да се откажа от практиката. Нямах никаква свобода. Храната ми носеха съкилийниците ми и предполагам, че слагаха някакви неща в нея. В продължение на няколко месеца ме измъчваха до състояние на делириум. Понякога не си спомням какво съм говорила. Накрая започнах да изпитвам симптоми на шизофрения.

През май ме накараха да върша тежка физическа работа всеки ден и не ми позволяваха да спя нощем. Нямам спомени дали съм ходила някъде нощем, за да говоря нещо на някого. Понякога чувствам съзнанието си толкова замъглено, че дори не помня кога съм свалила дрехите си. Караха ме да вземам течни и гранулирани лекарства под претекст - защита от “слънчев удар”. Това правеше психическото ми състояние още по-сериозно. Най-жестокият лекар по това време в лагера беше Ян Хон.