Вдъхновен от доклада на Килгор и Матас за вземането на органи от живи последователи на медитативната практика Фалун Гонг, специалистът по медицинска етика д-р Кърк К. Алисън желае да промени начина, по който световните академични и медицински институции се отнасят към Китай.
В изявление, потвърждаващо разкритията от доклада на Килгор и Матас, д-р Алисън, заместник-директор на Програмата за човешки права и медицина към Университета на Минесота, призова академичните и медицински институции да не оказват съдействие на Китай при трансплантациите на органи и проучванията в тази насока.
Публикуваният през юли „Доклад относно твърденията за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай”, бе написан от Дейвид Килгор, бивш канадски член на Парламента и Дейвид Матас, канадски адвокат по човешките права.
Разглеждащ осемнадесет различни фактора, доказващи или опровергаващи твърденията за събиране на органи, докладът заключава, че „са се извършвали широкомащабни насилствени отнемания на органи от практикуващи Фалун Гонг [в Китай], и това продължава и до днес”.
Изявлението на Алисън бе оповестено по време на независим форум, проведен заедно с тазгодишния Световен конгрес по трансплантации в Бостън. Форумът бе организиран от Дейвид Килгор.
Трупащи се доказателства
По време на телефонно интервю Алисън заяви, че за събирането на органи в Китай научил през 2001 г., по време на два инцидента: публикацията на TheVillageVoice - „Китайска екзекуция, Inc.” (8 май 2001 г., том 46, брой18), дискутираща познанията на лекар от Ню Йорк за събирането на органи от екзекутирани затворници в Китай и конгресно прослушване на 27 юни същата година относно търговията с човешки органи в Китай пред Подкомисията по Международни операции и човешки права в Палатата на международните отношения.
През месец юни тази година Алисън е контактувал с д-р Уени Уенг, известна с протеста си срещу събирането на органи в Китай по време на речта на китайския комунистически лидер Ху Джинтао в Белия дом в началото на годината. Уенг предоставила на Алисън записи на телефонни разговори с болничен персонал в Китай, които признават пред представилите се за търсещи органи за присаждане, че източникът на органи са живи последователи на Фалун Гонг.
По думите на Алисън, самият той бил стигнал до подобно заключение още преди доклада на Килгор и Матас, посредством собствените си проучвания на записи от телефонни разговори и от китайските Интернет страници за трансплантации на органи.
„Разгледах известен брой Интернет страници за трансплантации на органи, като сайта на Китайския международен трансплантационен център, обсъждащ как присаждането на органи в Китай е уникално в цял свят с това, че обединява юридическия и медицински административен апарат на Китай. Наблюдавайки гарантирано менящите се периоди за получаване на органи става ясно, че не може да се намери съответния тип тъкан на органа без да са на разположение хората с предварително установени кръвни групи и HLA-групи [човешки левкоцитни антигени]”, каза Алисън.
В електронно съобщение, коментирайки изявлението на Алисън, Дейвид Килгор пише: „Много съм благодарен, че д-р Алисън е анализирал доклада ни и го е намерил за действително необорим.”.
Китайското посолство в Отава отхвърли разкритията в доклада още в дена на публикуването му и досега не е дало съществен отговор. „Всичко, което представителите на китайското правителство правят е да сипят обиди върху Матас и мен”, заяви Килгор.
Какво би могло да се направи?
Алисън би искал да види разкритията в доклада на Килгор и Матас да започнат да променят отношението на академичните и медицински институции към китайските институции.
В своето писмено заявление от четири страници, Алисън прави редица предложения. Първото от тях е: „Професионални асоциации като Трансплантационната общност би трябвало да поставят мораториум върху подкрепата на проучванията и сътрудничеството с трансплантационните институции в Китай, при положение, че такова сътрудничество способства безмълвно за продължаване на скандалното потъпкване на човешките права.”.
По време на интервюто, Алисън предложи също така телефонните разговори с болничния персонал в Китай да бъдат изцяло записвани и направени обществено достояние.
Има „нужда бъдещите международни пациенти да бъдат наясно със ситуацията. Пациентите би трябвало да бъдат активно окуражавани да търсят други начини за лечение”, добави Алисън.
Той изтъкна, че не е последовател на Фалун Гонг и че въпросите, повдигнати от събирането на органи от последователи на Фалун Гонг в Китай, се отнасят до всички.
Коментирайки изявлението на Алисън, Уени Уенг каза: „Трансплантацията като средство за продължаване на живота е нещо благородно, но ако тя включва отнемане живота на невинни в Китай, това е престъпление срещу човечеството. В този случай, д-р Алисън е изразил становището си много ясно: всеки професионалист в международната сфера на присаждането на органи трябва да е наясно с неетичните медицински практики в Китай.”.
-------------------------------------------
Изявление на д-р Алисън:
Растящи доказателства за държани като източници на органи в Китай практикуващи Фалун Гонг и свързаните с това етични отговорности
24 юли, 2006 г.
Системното правителствено преследване на мирни Фалун Гонг практикуващи в Китай от юли 1999 г. представлява най-интензивното потъпкване на човешките права на отделна духовна група в Китай от културната революция насам. Това е програма на репресии, изолирана от конвенционалните съдебни процеси или жалби (*1). Това преследване трябва да бъде преустановено незабавно.
В допълнение, съществуват нарастващи убедителни доказателства за използването на практикуващи Фалун Гонг като източници на органи за трансплантации в Китай. Това предполага, че обхватът на нарушенията на човешките права в медицинските институции не е документиран от четиридесетте години на двайсети век. Много от получателите на такива органи са чуждестранни пациенти от Малайзия, Япония, Европа и САЩ.
Издаденият на 6 юли 2006 г. „Доклад относно твърденията за отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай”, на адвоката Дейвид Матас и бившия канадски държавен секретар по въпросите на Азиатско-Тихоокеанския район Дейвид Килгор (*2), потвърждава с голяма вероятност, че органите за трансплантации са от практикуващи Фалун Гонг. Доказателствата включват интервюта и телефонни запитвания към определени идентифицирани медицински заведения и лекари в Китай.
Тези интервюта определят органите от практикуващи Фалун Гонг като висококачествени, налични и обикновено достъпни за кратък период от време. Това увеличава безпокойството относно съществуването на система за трансплантации, вече подхранвана от екзекутирани затворници.
Около 41 500 източници на органи между 2000 и 2005 г. остават съмнителни. Семейните и не-родствени донори с мозъчни увреждания наброяват по-малко от 1 % от дарилите в Китай. Няма и развита национална доброволческа програма за донори (*3). Операциите за присаждане на бъбреци са се увеличили близо три пъти за същия период (*4). Чернодробните транспланти са нараснали в цялата страна от около 135 през 1998 г. до над 4000 през 2005 г. В различните реклами, цените варират в широки граници, от около 24 000 щ.д. (200 000 юана) за китайци, до 98 000 щ.д. за чужденци (*5).
Различни Интернет сайтове за трансплантации обещават черен дроб в рамките на около седмица (*6), един месец или гарантирано до два месеца (*7). Бъбрек може да се намери за две седмици, като се гарантира втори след още седмица (*8), ако първият се окаже „неподходящ”. Тези срокове изискват огромен запас на донори с предварително анализирани кръвни и HLA групи. Известни са систематичните кръвни проби, вземани от арестувани практикуващи Фалун Гонг (*9) . Имайки предвид, че извън човешкото тяло бъбреците живеят 12 до 24 часа, а черният дроб – до 12 часа, планираното намиране на донори не може да се гарантира на базата на случайни смъртни случаи. При трансплантации на сърце или черен дроб се изисква пациентът-донор да е починал непосредствено преди изваждането на органа, или смъртта да настъпва по време на самото му отстраняване. Записаните телефонни запитвания до трансплантационни центрове и центрове за задържане (*10) повторно идентифицират практикуващите Фалун Гонг като „живи”, „здрави” и непрекъснато на разположение донори за органи.
Лекарите са посочили, че за да осигурят съвместимост подбират живи затворници (*11).
Влязлата в сила от 1 юли 2006 г. „временна” наредба обещава нова реформа на трансплантационната система, тази наредба не е публикувана дословно, за да може да се разгледа критично. Според сведенията, тя изисква местните болнични комисии по етика да одобряват трансплантациите и да доказват легалността на източниците. Няма обаче признаци трансплантационната система в Китай да разчита на екзекуции в по-малка степен, а със сигурност преследването на Фалун Гонг не е намаляло.
Имайки предвид явността на трансплантационните институции, отразена в събраните сведения, не можем да твърдим, че такива нарушения на човешките права са изолирани, нетипични случаи, неизвестни или инцидентни за „уникалната” система на Китай за сдобиване с органи (*12). Това се отнася както до цивилните болници, отговарящи изцяло пред Министерството на здравеопазването, така и до неотговарящите пред него военни болници. При наличието на трансплантационна система, разчитаща главно на екзекутирани затворници (*13) и при солидните доказателства за използването на практикуващи Фалун Гонг за донори, следните етични принципи и изисквания влизат в сила:
1. Система, разчитаща на екзекуции за трансплантация на органи, за каквато Китай признава, че има, не може да включва свободно изразеното и информирано съгласие (*14). Възможността да се прави избор между незабавна екзекуция и екзекуция в момент, когато дадена кръвна и HLA група съответстват на реципиента, прави доброволното, ненасилствено и информирано съгласие невъзможно – ако такова изобщо се търси.
2. Появата на „трансплантационен туризъм” като източник на чуждестранни доходи за медицината, както и съвпадението на набавяне на органи посредством екзекуции с повишеното търсене на органи, увеличават вероятността от екзекуции за маргинални закононарушения. Наказуемите със смърт престъпления варират от убийство и икономическа корупция, до неясна антидържавна дейност – каквото е и обвинението срещу Фалун Гонг.
3. В такъв случай какви са отговорностите на международната медицинска и изследователска общественост относно човешките права?
а.) Професионалните общества, като Трансплантационната общност, би трябвало да поставят мораториум върху изследователската подкрепа и сътрудничеството в сферата на трансплантациите с Китай, при положение, че подобно сътрудничество неосъзнато подпомага да се поддържа жестокото потъпкване на човешките права.
б.) Академичните списания и образователни срещи, като Световния конгрес по трансплантации, трябва да отхвърлят статии и презентации, уповаващи се на данни от практики, които нарушават стандартите на Световната медицинска асоциация, описани в Хелзинкската декларация „Етични принципи по отношение на медицинските изследвания, включващи човешки същества” (*15) и в други международни документи.
- Хелзинкската декларация гласи: „Грижата към интересите на субекта трябва да стои винаги над интересите на науката и обществото.”
- Не е етично да се публикуват данни от проучвания, направени по не-етичен изследователски метод. Данните от трансплантационна система, нарушаваща каноните на информираното съгласие, ясно попадат в тази категория. Това важи за статии с данни за трансплантации, които включват процедури за получаване на органи по незаконен път. Етичната преоценка на минали публикации е желателна.
- Не е етично постоянни или ревизионни комисии да приемат като основа за достижения публикации или презентации с подобни данни – независимо от техните технически заслуги.
- Въпреки, че етичната и нравствена съгласуваност си имат своята научна, професионална и дори лична цена, цената на човешките права на едно поколение, скритите практики и тенденцията за легитимиране на подобни данни посредством тяхната рационализация и използване, е много по-висока.
- Публикуването на получени по неетичен път данни, или резултати, позоваващи се на такива данни, е също неетично, тъй като е в разрез със законите за получаване на съгласие. Подобни действия водят до допускането на данни с незачитане смъртта на недоброволни донори и до създаването на необходимост от подобни данни.
в.) Академичните институции трябва да разгледат и преустановят трансплантационното си изследователско сътрудничество и разпространение на данни, чийто източник е Народна Република Китай. Това важи също така и за практическата съвместна дейност (*16) или демонстрационни процедури.
г.) Въпреки че не всички хирурзи в китайската система са съгласни с тази държавна практика, нарушаването на основните човешки права и канони на медицинската етика (*17) е широко разпространена практика в тази област.
д.) Фондовите агенции и фондациите имат моралното задължение да насочват или пренасочват финансирането на проекти, чийто източници на данни са незаконни.
Имайки предвид предоставените доказателства можем да заключим, че международните пациенти, получаващи органи в Китай, се сдобиват с тях за сметка на носещо смърт, продължаващо и в момента, нарушаване на човешките права и достойнства, като с това несъзнателно го подкрепят. Би трябвало бъдещите пациенти да бъдат информирани относно този факт и да бъдат активно разубеждавани от този начин на лечение.
Кърк К. Алисън
Доктор на медицинските науките
Директор на Програмата за човешки права и медицина
Университета на Минесота
Минеаполис, MN 55455
*1. Репресиите срещу Фалун Гонг са организирани под командването на т. н. Управление "6-10”, което има задачата да „унищожи Фалун Гонг”. Формулата за това, по сведения за думите на началника на Управление "6-10" Ли Линчин, по време на всеобщо събрание в Голямата народна зала през 1999 г., включва: "да се опорочи тяхната репутация, да се банкрутират финансово, да се унищожат физически". По сведения на Ли Биаген, заместник-директор на Общинското управление в Пекин. В доклада на Килгор и Матас (забележка 2), стр. 9. Китай е участник в Конвенцията срещу изтезанията и други жестоки, нечовешки или унизителни отношения или наказания (ратифицирана на 12.12.1986г.), но се отказва от задължения по чл. 20 (разследване на предполагаеми нарушения) и чл. 30, параграф 1, за арбитраж между държавите.
*2. Дейвид Матас и Дейвид Килгор: Доклад относно обвиненията по отнемане на органи от практикуващи Фалун Гонг в Китай (6 юли 2006г.) *3. Виж Матас и Килгор, Доклад, стр. 16-18.
*4. Виж Матас и Килгор, Доклад, стр 18.
*5. Виж Матас и Килгор, Доклад, стр. 32. Цените в Китайския международен център по трансплантации варират от $ 98 000 до $ 130 000. Понастоящем ценоразписът е премахнат от http://en.zoukiishoku.com/list/cost.htm, но е на разположение на страниците на http://web.archive.org/web/20050206035351/http://en.zoukiishoku.com/list/cost.htm.
*6. Реклама на болница Чанжен в Шанхай. Виж Матас и Килгор, Доклад, стр. 28.
*7. Китайски международен център по трансплантации - Доброволците. http://en.zoukiishoku.com/list/volunteer.htm
*8. Китайски международен център по трансплантации - Доброволците. http://en.zoukiishoku.com/list/volunteer.htm
*9. Виж Матас и Килгор, Доклад, стр. 18-19.
*10. В доклада на Матас и Килгор, стр. 25-27.
*11. Интервю с лекар от болница Минзу, град Нанин, автономна област Гуанси (22 май, 2006г.), където д-р Лу посочва, че лекарите подбират затворниците, които да бъдат използвани за донори на органи при нужда. Виж Матас и Килгор, приложение 14, стр. 3-4.
*12. ”Върховният народен съд, Върховният народен юрисконсулт, полицията, съдът, Министерството на здравеопазването и гражданската администрация са постановили съвместен закон, осигуряващ подкрепата на правителството при даряване на органи. Това е уникално в цял свят”. Китайски международен център по трансплантации – факти за трансплантациите в Китай. http://en.zoukiishoku.com/list/facts.htm.
*13. Общият брой на екзекуциите в Китай е класифициран като държавна тайна. Длъжностно лице споменава за около 10 000 случая на „незабавна екзекуция”. Различните приблизителни оценки варират от няколко хиляди до 10 000 случая годишно. За общ преглед на нарушенията на правата на човека в Китай (2005 г.): Сведения от страната относно ситуацията с човешките права. Китай (включително Тибет, Хонконг и Макау). Държавният департамент на САЩ. http://www.state.gov/g/drl/rls/hrrpt/2005/61605.htm. Дискутирани са преследването на Фалун Гонг и източниците на органи.
*14. Резолюция 59/156 на ООН от 20.12.2004г., озаглавена „Предотвратяване, борба и наказания на трафика с човешки органи”, вследствие от доклад до Генералния секретар, в който се посочва, че: „34. За да е способен да даде съгласие, имащо законна сила, правоспособният донор трябва да бъде щателно информиран за целта и естеството на отнемането на органа, както и за последствията и рисковете. В добавка, съгласието трябва да е доброволно, без да е упражнено насилие и неоправдан натиск.” стр.8.
*15. http://ohsr.od.nih.gov/guidelines/helsinki.html
*16. Опцията лекарят на чуждестранен пациент да изпълнява процедурата в Китай е обявена от Китайски международен център по трансплантации – доброволците. http://en.zoukiishoku.com/list/volunteer.htm.
*17. За примери вижте Всеобщата декларация по био-етика и човешките права (приета единодушно на 33-тата Сесия на Генералната конференция на UNESCO, 19.10.2005г.)
* * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника. 
още ...
още ...