Поведението на нашите деца е огледало

В детството си ненавиждах да слушам постоянно нравоучението на майка ми; аз и досега не обичам да слушам безкрайните и коментари. След като дъщеря ми навлезе в пуберитета, характерът й силно се промени: стана непослушна, поведението й стана предизвикващо. Винаги се страхувах, че може да стане по-лоша и затова я убеждавах да се държи добре. В очите на дъщеря ми, аз също съм майка, която прекалено много говори и проявява излишна загриженост, която й е трудно да понесе.

В продължение на известно време изобщо не можех да разбера кое беше неправилното във взаимоотношенията ни. Добро дете, което в детството си беше умно и добро, сега се промени и стана съвършено неуправляемо. Днес, когато седях в медитация, видях много причини, заради които дъщеря ми стана така недружелюбна към мен.

Спомних си, че детето на един от моите колеги беше много непослушно по времето, когато моята дъщеря – момиче на същата възраст, беше разсъждаваща и умна, затова аз изобщо не можех да разбера безпомощното му поведение по отношение на неговия непослушен син. А сега поведението на дъщеря ми бе като огледало, което ми позволи да видя най-големите трудности на колегата ми във възпитанието на непослушното му дете.

Втората причина е, че досега не бях в състояние търпеливо да изслушвам майка ми. Струваше ми се, че всичко, което казва е многократно повторение на едно и също. Аз действително не издържам нейното бърборене, преди всичко, защото имам собствено мнение и вътрешно чувство какво трябва да правя. Гледайки на моето дете, сега разбирам, че тя също не желае да слуша моите думи. Тя не обича моето натякване. Мисли, че вече е възрастна и има собствено мнение, и не й е необходимо да се вълнувам за нея. И отново, поведението на моето дете е отражение на моето собствено поведение.

Сега разбирам по-добре защо моето дете се отнася грубо с мен. Фактически, поведението на дъщеря ми ми дава възможност да разбера, че проявата не непослушание към когото и да е човек, както в делата, така и в думите, е проявление на демоничната природа и злото, което може да вреди на другите хора. В това време, поведението на дъщеря ми ме накара да почувствам болката на другите хора, вдъхнови ме да съм внимателна към другите хора във всички ситуации, научи ме да се поставям на мястото на другите, да се старая да се разбирам с тях от позицията на добрите намерения вместо по навик да мисля за тях негативно.

Гореизложеното е личното ми разбиране; моля приятелите-практикуващи да ми посочат които и да са грешки в разбирането ми.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200610/3480.html