Невъзможно е да се отплатиш на Учителя за цялото му милосърдие

Бях много щастлива, че можах да посетя четвъртата серия лекции на Фалун Дафа на нашия милосърден и велик Учител, която се проведе от 19 до 27 юли 1994 г. в Гуанчжоу. След това имах възможност да стана свидетел на проявлението на думите и постъпките на Учителя и характеристиките на Великия Закон на Вселената – Истина, Доброта, Търпение. Нашият Учител е много забележителен и величествен. Невъзможно е с думите на хората да се опише величието и могъществената добродетел на Учителя.

Преди да започна да се занимавам с Фалун Гонг изучавах много различни цигун школи. Дори се покланях на плочка на духа на лисица вкъщи. Намирах се под контрола на духа на лисица и страдах физически и психически. Ако Учителят не ме беше спасил, нямаше да успея да изляза от това.

След завършването на третата лекция, всички обиколиха Учителя пред сцената. Учителят говори с всички с усмивка. Аз исках да се приближа към Учителя и да чуя за какво говори. Когато се намирах на десет метра от него, видях златен лъч светлина, който беше отправен към мен от ъгъла на лявото око на Учителя, въпреки че Учителят не гледаше към мен. Аз стоях, не се движех. Реших да не се приближавам към Учителя. По пътя към вкъщи съжалявах, че не съм достоен човек. Казах на Учителя в мислите си: „Ако можете да отстраните от мен духа на лисицата, източникът на моето страдание, ще Ви почитам като мой Учител”. (Аз практикувах много видове цигун, но никога не бях мислила да се покланям на някого като на Учител).

След като Учителят завърши серията от девет лекции, дълбокият и величествен Закон на Учителя дълбоко проникна в душата ми. Напълно промених възгледите си за живота и света. Казах на Учителя от дълбината на сърцето си: „Вие сте моят Учител. Аз отново Ви виждам”.

Започнах с решителност да спазвам изискванията на Учителя към практикуващите Фалун Гонг и продължавах да се повишавам. В резултат, моето здраве, външността ми и настроението ми през цялото време се подобряваха. Намерих смисъла на живота и нашият милосърден и величествен Учител.

Учителят отстрани злия дух от тялото ми и го изчисти. Не можех да родя в продължение на много години, но след като започнах да практикувам Фалун Гонг забременях и родих момче.

От 21 до 29 декември 1994 г. Учителят преподаваше петата серия лекции на Фалун Дафа в Чуанчжоу, на стадион Гуанчжоу. Класът беше посетен от 5000 души, което дойдоха от Китай и от извън Китай.

Стадионът не можеше да събере толкова хора, затова някои от тях бяха заведени на друго място. Аз дадох билета си на практикуващ, който бе дошъл отдалече. Местният Консултативен център на Фалун Дафа ми даде пропуск за персонал, за да поддържам реда в аудиторията.

На втория ден от занятията в мен се появи привързаност да видя Учителя отблизо. Аз преместих възглавницата по-близо до входа на залата на конференцията и седнах на пода, очаквайки идването на Учителя. Мислех: „Когато дойде Учителя, първа ще го видя. Ще стана и ще приветствам Учителя. По този начин ще видя Учителя отблизо”. Поседях там по-малко от минута, когато до мен дойде жена и ме помоли да се отдръпна. Тя каза: „Кой ви позволи да седите тук? Що за маниер да седиш на входа? Откъде взехте пропуск за персонал?” Аз се развълнувах много и ме досрамя. Със сълзи на очите си тръгнах и намерих друго място на стадиона, където седнах. Седнах в поза двоен лотос и помислих: „Дойдох, за да чуя лекцията на Учителя. Защо се стремя да видя Учителя отблизо?” Веднага престанах да плача и се успокоих. Седях в позата двоен лотос повече от 40 минути и този път успях повече да се концентрирам, когато слушах лекцията на Закона на Учителя. Бях много щастлива. Учителят проявява своето милосърдие към всички. Докато отстраняваме привързаностите си, Учителят изпълнява всичките ни желания.

На третия ден, оставях велосипеда си, когато някой каза: „Учителят идва!” Аз погледнах и видях Учителя с няколко практикуващи, които минаха покрай нас. Притичах към Учителя, взех ръката му с двете си ръце и подскочих. Казах силно: „Здравейте, Учителю!” Учителят ме погледна с доброта и ми кимна с усмивка. Учителят тръгна към стадиона, аз се опомних, върнах се при велосипеда и го заключих.

Тази вечер Учителят ни преподава лекция в продължение на два часа. Дясната ми ръка, вратът и рамото ми бяха топли в продължение на два часа. Оттогава вече не изпитвам никаква болка във врата и рамото. Всичко беше така, както Учителят казва в „Джуан Фалун”:

„В школата на Буда хората спасяват безусловно и безвъзмездно, помагат на хората без да искат нещо в замяна, затова и ние можем да направим много за учениците”. („Истински да водим хората към високи нива” Джуан Фалун).

Речите и постъпките на Учителя са толкова истинни, добри и милосърдни. Без да ми казва и дума, Учителят излекува сложна болест, която напразно се опитвах да излекувам, изхарчвайки много пари. Величието на Учителя е невероятно голямо.

След като лекцията завърши, всички консултанти обядвахме заедно. Имаше много хора, затова седнахме на три различни маси. Това беше първият път, когато попаднах в такава среда, затова предоставих мястото, намиращо се по-близо до Учителя, на ветеран-практикуващ. Тези от нас, които бяха нови практикуващи, седяха на масите, които се намираха най-далече от Учителя. Всички гледаха към Учителя по време на яденето. Изглеждаше, че Учителят може да разбере какво мисли всеки от нас, затова той дойде на нашата маса. Всички с вълнение заръкопляскахме. Учителят ни каза да седнем, но никой не седна, защото Учителят стоеше.

През декември в Гуанчжоу времето не е студено, но всички се обличат добре. Аз стоях отляво на Учителя. Чувствах, че от Учителя излизаше много мощна енергия, когато говореше. Почувствах, започвайки от главата, как по мен премина топла енергия, разливайки се из цялото ми тяло. Сълзи на благодарност потекоха по лицето ми. Учителят почти не яде нищо, защото постоянно се усмихваше, говореше с практикуващите. След обеда останаха малко зеленчуци и соева храна. Учителят каза да вземем остатъка вкъщи и да не изхвърляме храна.

Думите на Учителя имат огромно влияние върху мен. От този момент аз никога не изхвърлям храна.

Думите на Учителя и примерите, които ни дава, завинаги ще останат в съзнанието ми.

По http://www.ru.clearharmony.net/articles/200610/3523.html