Фалун Дафа ми помогна да преодолея депресията и неувереността си

Поздрави, многоуважаеми Учителю! Поздрави, съпракикуващи!

Аз съм Дафа практикуваща от Виетнам, но понастоящем живея във Великобритания. Получих Фа, когато бях на 17 г., след като видях как чудото на Дафа спаси майка ми и как даде на семейството ми тази ценна предопределена връзка. Бих искала да споделя със съпрактикуващите за своя процес в самоусъвършенстването.

Обстоятелствата в семейството ми и как получих Фа

Идвам от семейство на интелектуалци. И двамата ми родители бяха учители, но тъй като заплатите им не бяха достатъчни, за да се издържаме, а и нямаха пари за подкупи, за да започнат по-доходна работа, те бяха принудени да напуснат работа и да се заемат с физически труд. По тази причина все се чувствах неадекватна, въпреки че семейството ми винаги се опитваше да ме подкрепя финансово. Но в сравнение с моите приятели винаги имах чувството, че нещо ми липсва.

Винаги съм имала големи надежди и амбиции. Нямах точна представа какво искам да правя и каква искам да стана. Докато растях, просто желаех да имам много пари и материални ценности, за да запълня празнотата в сърцето си. В очите на родителите ми и в тези на другите хора винаги бях добро момиче. Помагах в домашната работа и в семейния бизнес, имах добри оценки в училище.

Но тази перфектна маскировка рухна, когато навлязох в тийнейджърска възраст. Станах раздразнителна и се затворих в себе си. Напълнях, по тялото ми се появиха стрии и се чувствах депресирана. Опитах се да мина на диета и да правя упражнения, за да отслабна. Но нищо не помогна, защото не избрах правилната диета, а и не бях стриктна с упражненията. Станах още по-депресирана и симптоми като повръщане на кръв и изтощение започнаха да се проявяват все повече и по-често. Трябваше да престана с опитите да отслабна.

Тийнейджърската криза, заедно с напрежението в училище ме промениха напълно. Загубих душата си и когато родителите ми разбраха, че съм в депресия, аз станах най-голямата им грижа.

Станах странна и дори ексцентрична. Имах всички симптоми на депресия, като безсъние, сърцебиене, задух и мисли за самоубийство. Започнах да лекувам стреса с алкохол. За щастие майка ми проявяваше разбиране и беше наясно, че всички мои прояви на негодувание и гняв прикриваха самота, тъга и отвращението от самата мен, че не бях толкова хубава като преди. Тя винаги беше до мен и ме подкрепяше за добрите неща, които правех. Вярваше в мен и беше убедена, че ще може да възвърне предишната ми жизнерадост. И беше права! След като оставих учението настрана за известно време, получихшанса да се заема с организацията на голямо събитие. Потопих се в работата и забравих за цялото напрежение, което ме беше налегнало от толкова време.

Този лъч на надежда се появи, но изчезна много бързо, когато ненадейно стана инцидент с майка ми, която беше физическият и психически стожер на нашето семейство. Краката ѝ се парализираха и тя беше диагностицирана с вирусна инфекция. Знаех, че боледува от много болести, но специално тази направи живота ѝ много труден. Не можеше да спи повече от два часа на нощ, постоянно трябваше да взема болкоуспокояващи и въпреки това всяка сутрин да става и да работи. Всички виждаха, че майка ми е добър човек. Мила и талантлива, тя обичаше съпруга и децата си. По онова време тя беше единствената ми мотивация да се променя.

Въпреки че трябваше да изтърпи много трудности, тя винаги реагираше позитивно на нещата. Често обвинявах Бог за това, че караше добър човек като майка ми да страда толкова много физически и психически. Бях в безизходица, семейството ми беше в безизходица, и отново трябваше да сдържам сълзите си, докато гледах как баща ми буташе инвалидната количка на майка, защото не можехме да намерим лек.

В „Джуан Фалун“ Учителят казва:
„Защото във Вселената съществува такъв принцип: обикновените човешки дела, според Буда школата, всички имат предопределени връзки. Раждането, старостта, болестта и смъртта съществуват за обикновените хора точно по този начин. Заради карма, която е резултат от минали грешни постъпки, човек има болести или трудности; страданието е изплащане на кармичен дълг, ето защо никой не може да променя това просто така“.
(Лекция 1, „Джуан Фалун“)

Тъй като по онова време бях обикновен човек, който не беше получил Фа, аз не знаех този Фа принцип. Но милосърдният Учител не изостави семейството ми. Една приятелка на майка дойде да ѝ каже за Дафа и тя навлезе в практиката за самоусъвършенстване без нагласата за преследване, защото знаеше, че няма много надежда. Лекарят ѝ беше казал, че ако има късмет, след 2 – 3 години лечение ще може да става. Но само след 11 дни практика с другите практикуващи тя беше в състояние да стои права и да прави упражненията, а след 3 месеца можеше да ходи нормално, сякаш никога нищо не се беше случило. След като станах свидетел на чудото на Дафа, аз повярвах и знаех, че Дафа е нещо много добро.

Година по-късно ме налегна напрежението в училището. Исках да имам и практически опит, и високи оценки, което беше невъзможно. Не знаех как да организирам нещата. Един ден майка ми даде книгата „Джуан Фалун“. Взех я и прочетох всички девет лекции на Учителя Ли Хонгджъ на един дъх. Докато четях книгата, можех да усетя около себе си успокояващ приток на енергия. Забравих за умората и напражението. По-конкретно получих отговор на въпроса за значението на живота, за което винаги се чудех. Разбрах, че Фалун Дафа е не само нещо добро, но и истинска практика за самоусъвършенстване.

След като започнах да се усъвършенствам, моят характер се промени. Вече не бях тъжна или гневна и не обвинявах другите без да мисля, както преди. Неизлечимите заболявания, които имах от дете, изчезнаха безследно. Чрез Дафа ми беше даден нов живот, родителите ми имаха повече вяра в мен и аз самата бях по-уверена в себе си. Когато дойдох да уча в Лондон, бях на 17 години.

Процесът на самоусъвършенстване и съзряване във Фа

Когато получих Фа, все още бях доста млада. След като се преместих в Лондон, положих усилия да се интегрирам в новата среда, но се отпуснах в самоусъвършенстването за доста дълго време - нещо, заради което се разкайвам. Въпреки че имах ограничена финансова подкрепа, бях много млада, нямах завършена гимназия и знаех малко английски, Учителят аранжира да получа виза много бързо. Знаех, че трябва да ценя тази аранжировка и да ценя времето за лично самоусъвършенстване, извисяване на характера и да помагам на Учителя във Фа коригирането. Вместо това си губех времето с неща на обикновените хора. След което бях изправена пред голямо предизвикателство – изпаднах в състояние на депресия.

Учителят ми беше дал знаци защо бях дошла в Анлгия, и че там има много съзнателни същества за спасяване. Изведнъж осъзнах своята мисия и направих първата крачка, за да стана част от Едното тяло. Съпрактикуващите ми помагаха и ми споделяха своя опит, докато преминавах през болестна карма. Те ми помогнаха и да съумея да разяснявам истината повече. По тази причина не се чувствах самотна като обикновените хора. Не се сърдех на съквартирантката ми, че не се беше погрижила за мен, когато преминавах теста на болестната карма. Знаех, че между нас има кармична връзка. Може би се бях отнесла с нея по същия или още по-лош начин в предишен живот, затова в този трябваше да изплатя дълга си към нея. Смених много работни места и квартири, и от гледна точка на обикновените хора това би било трудно за преодоляване, но аз винаги поддържах праведни мисли, че всичко това е за добро и изобщо не го възприемах като трудност. То беше добра възможност за млад човек като мен да елиминирам карма и да утвърждавам Фа сред съзнателните същества, с които имах контакт. Дафа практикуващите не се стремят към щастието на обикновените хора. Колкото и трудности да търпях, винаги си припомнях поемата на Учителя „Самоусъвършенстване в заблудата“ от „Хон Ин“:

„Обикновените хора не разбират
болката от самоусъвършенстването.
Щастието за тях е борба и съревнование.
Усъвършенствайте се, ученици мои,
докато и единствен пропуск не остане.
И с преминаването на всички неволи
идва сладостта на чистата радост.“

Въпреки че живеех в Англия, все още ми беше трудно да намеря постоянна работа. Понякога вършех много тежък физически труд, като работа във ферма, пакетиране на замразена храна, гледане на деца и т. н. Моите колеги винаги се чудеха защо избирах такава работа, тъй като младите хора не се съгласяват лесно да вършат такива неща. Обстановката беше напрегната, защото повечето хора, с които работех, бяха азиатци. Те все още се придържаха към своите вродени представи и се надпреварваха помежду си за лична облага и печалба. Появата на млада Дафа практикуваща като мен ги накара да се почувстват неестествено.
Как можех да изпълнявам тази трудна работа без оплаквания и дискусии? Защо не отвръщах, когато възникнеше спор? Като Дафа практикуваща разбирах, че нищо не е случайно. Обясних им, че тъй като се усъвършенствам в Дафа, аз усъвършенствам Истинност, Доброта, Търпение. Където и да отидех, независимо кого срещах, всеки можеше да усети красотата на Дафа и хората променяха начина, по който се отнасяха един към друг. Когато гледам назад, осъзнавам, че Учителят беше уредил така нещата, за да мога да отида на повече места и да се срещна с повече хора. Аз не се опитвах да променя мисленето им, просто утвърждавах Фа, като премахвах погрешните им представи за практиката.
В Трета лекция на „Джуан Фалун“, Учителят казва:
„Когато един злонамерен човек мисли нещо лошо, той може да промени намерението си заради силния ефект на вашето поле – тогава може вече да не иска да извърши лошата постъпка. Вероятно човек иска да наругае някого. Внезапно може да промени мнението си и да не иска да ругае. Само енергийното поле от самоусъвършенстване в праведен път може да произведе този ефект. Затова в миналото в будизма се казваше: „Светлината на Буда озарява навсякъде и хармонизира всичко“. Ето какво означава това“.

След една година, следвайки аранжиовките на Учителя, аз заживях в един апартамент с млади практикуващи. Въпреки че нямаше много пространство, това беше много добра среда за самоусъвършенстване. Ежедневно правехме заедно упражненията, изучавахме Фа, обменяхме опит в самоусъвършенстването и разяснявахме истината. Участвах в Хон Фа дейностите в китайския квартал и в Британския музей, както и изпращах праведни мисли пред китайското посолство на три смени седмично.

Обикновено имаше намеса и старите сили винаги се възползваха от моята привързаност към удобство, за да ме спрат. Една сутрин, изморена, аз вървях към китайското посолство, за да застъпя смяната си.. Съпрактикуващият, който отговаряше за бдението пред посолството, ме попита: „Всяка седмица поемаш 3 смени рано сутринта и веднага след това трябва да ходиш на работа. Не е ли твърде много, не ти ли е трудно?“ Веднага отговорих: „Не е много, мога да се справя“. Осъзнах, че това не беше просто обикновен въпрос. Буди, Даоси и Богове наблюдаваха моя избор и моята психическа нагласа. Въпросът не беше дали поемам една или три смени, въпросът беше дали можех да вложа сърцето си в това, което правех.
Стига да имам праведни мисли, с Учителя и с Фа, всичко може да бъде преодоляно. Ако оставя злото да се възползва от моята привързаност към удобство, няма да мога да изпълня даже една смяна и постепенно ще се отдалеча от Фа. Изучавах Фа задълбочено със силни праведни мисли, за да премахна привързаността си към комфорт. Винаги си припомнях думите на Учителя от „Връзката Учител-ученик“ от „Хон Ин II“:

“Когато праведните мисли на учениците са всеобхватни,
Учителят има силата да преобърне прилива.“

В началото, когато за първи път започнах да разяснявам истината, нямаше много хора, които знаеха за Фалун Дафа и за продължаващото преследване в Китай. Сблъсквахме се с много пречки. Нормално беше един или двама китайци да ни наругаят, но това само възбуждаше любопитството на другите да чуят истината. И винаги имаше съзнателни същества, които ми благодаряха за отделеното време да им разясня истината. Знаех, че са чакали дълго време да я чуят и да подпишат петицията за прекратяване на преследването.

Бях много впечатлена от съпрактикуващите, координиращи местата за разясняване на истината. Те трябваше да минат през много трудности и намеси, за да ги поддържат. Аз бяха новодошла, така че би било срамно да се откажа само защото някой ме беше наругал. Трябваше да изпитвам съжаление към такива същества, защото те показваха неуважение към Фа, заради което им предстоеше да изпитат нещо много по-болезнено.

Постепенно повече и повече хора узнаваха истината за преследването и разбраха какво е Фалун Гонг. Те споделяха, че са видели новини в медиите. Имаше една жена, която ми каза, че е учителка и че е казала истината на всички свои ученици. Синът ѝ учеше китайски от 6 години и помогна на всички, включително на китайци, да разберат истината за преследването. Те също така ни благодаряха за смелостта да разказваме истината. Чистачите и пазачите на Британския музей ме питаха кога възнамерявам да спра, а отговорът ми беше, че ще го направя, когато целият свят разбере истината за Фалун Гонг и преследването спре.

Когато разяснявам истината, резултатът зависи от това колко съм отдадена на Фа и от подобряването на своя характер. Спомням си, че в началото, когато започнах да ходя на местата за разясняване на истината, аз се срамувах и се осмелявах единствено да раздавам информационни брошури. Страхувах се, че английският ми не е достатъчно добър, за да разговарям с другите и да отговарям на въпросите им, но след като изучавах Фа, установих, че това е привързаност, от която трябваше да се освободя.

Тъй като дълго време се стараех просто да свързвам двата края, английският ми не се беше подобрил особено. Но за да разяснявам истината на повече хора, аз трябваше да го говоря по-добре. Взех брошурите в къщи с намерението да науча наизуст цялата информация, която съдържаха.

Постигнах някакъв ефект, защото хората можеха да разберат поне какво правим. Но когато имаха въпроси, дори и да ги разбирах, пак ми беше трудно да им отговоря, затова молех други практикуващи да го направят. Но това ограничаваше тяхното време за разясняване на истината. Осъзнах колко беше важно да подобря английския си. Започнах да гледам Дафа програми, да чета Фа на английски и да комуникирам повече на английски. За кратко време английският ми доста се подобри и можех да разяснявам истината и да отговарям уверено на въпросите на много хора. Учителят беше този, който отвори съзнанието ми и ми позволи да постигна такъв внезапен и бърз напредък!

Четири години самоусъвършенстване не са много. Като млада практикуваща с много привързаности съм имала моменти, в които не мога да се подобря и изоставам. Но Учителят, Дафа и съпричастните колеги практикуващи ми помогнаха да се просветля. „За какво съм дошла на този свят? – За да получа Фа! – А защо получавам Фа? – За да изпълня обета си. Да помагам на Учителя да коригира Фа и да спасявам човешки същества! – А какво трябва да направя, ако искам да изпълня обета си? – Да се усъвършенствам истински в Дафа, като изоставям човешки привързаности, засилвам праведните си мисли и следвам изискванията на Учителя!“

В качеството си на Дафа практикуваща от периода на Фа коригирането трябва да ценя повече тази скъпоценна възможност! Фа коригирането на човешкия свят наближава бързо. Колко животи чакат да бъдат спасени? Надявам се, че моите съпрактикуващи, както и самата аз ще изпълняваме трите неща, които трябва да правят Дафа практикуващите, ще бъдем усърдни и ще осъществим святата мисия да помогнем на Учителя да коригира Фа и да спаси съзнателните същества!
Гореизложеното е моето лично разбиране. Ако има нещо нередно, моля добронамерено да ми го посочите.


Благодаря, милосърдни Учителю!


Есето е прочетено на Европейската конференция в Лондон за обмяна на опит в самоусъвършенстването през 2019 г.


Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но Ви молим да цитирате източника.