Как осъзнах, че трябва да елиминирам привързаностите си „без пропуск“

Когато започнах да практикувам, изпитвах силен ентусиазъм, че най-накрая съм открила праведния път, който съм търсила. Бях старателна да напредвам усилено и да придобия все по-добро разбиране за самоусъвършенстването. Стараех се всеки ден да изучавам и да правя упражненията, и когато пропусках един ден да ги правя, усещах вина и се чувствах слабохарактерна, затова че не съм успяла да се държа като самоусъвършенстващ се. Това хубаво състояние продължи може би около година, след което започнах да се отпускам, да имам все по-малко желание да изучавам Фа и да правя упражненията всеки ден. Мислех все по-малко как да елиминирам привързаностите си и вместо това им се отдавах и ги подхранвах. Усещах как с времето съзнанието ми все повече се замъгляваше, беше изпълнено с желания и привързаности и нямаше място за праведни мисли на един самоусъвършенстващ се. Мисля, че привързаността, която най-много ми създаваше пречки, и която усилено отказвах да изоставя, беше тази към комфорта и удоволствията. Исках само да си седя вкъщи, да гледам филми, да прекарвам време в социалните мрежи, да играя на игри и да ям вкусна храна. Тук-таме изучавах и правех някои упражнения, но с далеч по-малко сериозност и желание. Отказвах да изоставя тази привързаност и това много забавяше самоусъвършенстването ми, но мисля, че по-пагубното беше това, че се опитвах да се самоизлъжа и да си казвам, че това е нормално състояние, че все още се самоусъвършенствам отскоро, и че всъщност се справях добре.

Цитат: „Безспорно няма да ви бъде лесно веднага да изгубите всички видове желания на обикновените хора и да постигнете стандарта за истински практикуващ, защото отнема време да го направите. Когато ме чуете да казвам, че отнема време, може да си кажете, че Учителят ни е казал да си дадем време, и така няма да бързате да го направите. Това няма да бъде позволено! Трябва да сте стриктни със себе си, въпреки че ви позволяваме да напредвате постепенно.” (Лекция Четвърта,“Загуба и печалба”)

Иска ми се да бях истинна и стриктна със себе си, вместо по този начин да се отдавам на привързаностите си. Не се разглеждах като истинска практикуваща и бързо изгубих сърцето, с което започнах да практикувам. Съпрактикуващ ми сподели разбирането си, че в култивацията няма състояние на застой, а всъщност човек винаги или се подобрява, или се влошава, отделен въпрос е вече с каква скорост.

Цитат: „Всеки тест или всяко изпитание са свързани с въпроса за прогрес или регрес в самоусъвършенстването.” (Лекция Шеста,“Съзнанието ви трябва да е праведно”)

Преди изобщо да разбера този принцип, вече го бях преживяла, тъй като според разбиранията, които получих, след като не премахвах тази привързаност, и се оставях да бъда контролирана от нея, тя само растеше. В следната си история ще споделя как тези мои действия доведоха до пагубни за култавацията ми последствия.

През месец ноември миналата година започнах да работя в един офис, където се обаждахме на чужденци и ги карахме да инвестират в криптовалути и в други подобни. Когато кандидатствах за работа в този офис, в обявата им за работа не пишеше ясно каква е позицията, за която назначават и каква е фирмата им, пишеше само нещо, като че търсят хора за поддръжка на клиенти. След това ме извикаха на интервю. На интервюто разбрах повече за тази позиция на работа и си помислих, че този офис и този тип работа ми напомнят за филма „Вълкът от Уолстрийт“, където героите от филма мамеха хора и ги манипулираха да правят колкото се може по-големи инвестиции за собствена изгода. Помислих си също, че такъв тип работа изобщо не е присъщ за един самоусъвършенстващ се, и колко грозно изглежда практикуващ Фалун Дафа да работи на такова място. Въпреки това се съгласих да отида там, защото първо, не исках да правя усилия и наново да мина през процеса да си търся нова работа, и второ, исках да напусна старото си работно място. След като се съгласих да започна там, аз и още няколко одобрени за работата хора започнахме тридневно обучение. Когато сега си спомням това обучение, виждам как е имало ясни сигнали, че този офис не беше хубаво място. Хората, които се обучавахме ясно усетихме, че тези, които провеждаха обучението ни, криеха доста информация от нас. Когато ни споделяха какви ще са работните ни задължения и какво ще правим, не ни ги казваха директно, а със заобиколки, хитрости и много обща информация.

След обучението започнах работа. След време подписах и трудов договор. В този офис работеха само млади хора. Всички бяхме „агенти по продажби“, като имаше три нива на агенти. Аз и другите, с които се обучавах, бяхме агенти от първо ниво. Нашата работа беше с онлайн компютърна програма, която автоматично набираше случайни номера на хора от различни държави и трябваше да ги накараме да се съгласят да ги прехвърлим на агентите от второ ниво, които ще се опитат да ги принудят да направят минимална инвестиция. Разговорите на нас, агентите от първо ниво, продължаваха около пет минути, като казвахме наизустени изречения и манипулации. Нямахме право да издаваме местоположението си, и че изобщо сме от България, и не можехме да използваме истинските си имена. Вместо това се представяхме с псевдоними. След като измина една седмица, управителите от по-високо ниво решиха да освободят може би почти половината от всички работници в офиса, без никакво предупреждение или знак. Това беше изключително странно за всички, които останахме на работа. След още известно време цялата фирма си смени името, и с това трябваше и ние да сменим псевдонимите си, като в никакъв случай да не използваме старите си псевдоними, или да споменаваме старото име на фирмата. Тези случки също бяха ясни знаци, че тази компания беше измамническа, и че целта ѝ беше само как да измами повече хора.

Средата на работното място беше демонична. За фон винаги имаше силна модерна музика, подтикваше се пиенето на алкохол и хаотичното и необуздано поведение. Тъй като преди това самоусъвършенстването ми не беше солидно и все повече се отдавах на привързаности, тази среда много ми повлия. Когато си представям един истински самоусъвършенстващ се, си представям човек, здраво стъпил върху праведна основа, и че дори и най-демоничната среда не може да го разклати. Аз не бях стъпила върху праведна основа, а бях човек, който ако се събираше с практикуващи – беше практикуващ, а ако се събираше с обикновени хора, беше обикновен човек. Повечето хора там бяха пушачи и започнах да пуша цигари в стремежа си да се впиша. Постепенно моето държание ставаше все повече демонично, а не просто като на обикновен човек.

По едно време обявиха, че ще бъде организирано коледно парти в една дискотека, след което ще имаме една работна седмица и после ще бъдем пуснати в отпуска до след Нова година. В нощта на коледното парти, преди да тръгна към дискотеката, бях изучавала и си бях казала, че ще си тръгна рано, само колкото да се появя на партито и бързо да си тръгна, тъй като знаех, че не съм силна, и че не мога да се справя с демоничната среда. Бях засрамена от миналите си постъпки и не исках да повтарям същите грешки.

След това пристигнах на партито и започнах да си говоря с някои колеги. Те пиеха алкохол, пушеха и си прекарваха добре, а аз се чувствах некомфортно и не на място. Малко след това усетих силно желание да пуша цигари. Правех опити да се опълча на това желание, но накрая се предадох и пуших. Доста от колегите ми предлагаха да пия алкохол с тях, на което в началото твърдо отказвах, след това отказвах не толкова твърдо, и накрая и аз си сипах алкохол. Докато отпивах първите си глътки, помня какви мисли имах: „След като отпия, вече в никакъв случай не мога да практикувам. Но аз от много време искам да спра да практикувам.“ Продължих да пия и желанието ми да се контролирам изчезна. Наистина имах тези мисли, че вече в никакъв случай не мога да практикувам, и че отсега нататък мога да съм само обикновен човек. Също така си помислих, че след като вече не практикувам, мога да правя каквото си поискам. Започнах да търся от колеги наркотици, накрая намерих от един, и взех.

Мислите, които минаваха през главата ми бяха, че всъщност винаги съм искала да правя тези неща, но просто съм се насилвала да се опитвам да се усъвършенствам. Тези мисли бяха лъжовни, имаха за цел да ме повалят, и накрая успяха. След партито все още мислех, че няма да се върна да се самоусъвършенствам повече и целенасочено подтисках този своя страна, която, предполагам, е Буда природата ми, и която не искаше да поеме по този демоничен път. Подтисках я, защото зад оправданията си всъщност много добре знаех какво бях направила и ме беше страх от вината и от последствията, които щяха да последват.

Продължих така, докато не се срещнах с един съпрактикуващ, един или два дена след това. Аз му заявих, че съм спряла да практикувам. Той с цялото си състрадание ме взе под крилото си и следващите дни прекарахме време заедно като си говорехме. В началото все още бях под влиянието на демоничните си мисли. Все още се чудех дали изобщо мога да продължа да се самоусъвършенствам. Но докато изучавахме, много пъти ми се разкриваше отговора на този въпрос. Имах чувството, че във всяка лекция, която изучавахме, Учителят ми казваше, по мое разбиране, че вратата е толкова широко отворена, че дори вече няма врата, и че просто трябва да се изправя бързо след падането си. След това си спомних, че в работния ден след партито, докато пътувах в автобуса за работа, си мислех за случилото се на партито, и че съм решила да спра да практикувам. Но докато траяха тези мисли, имах чувството, че усещах присъствието и топлината на Учителя!

Практикуващият ми помогна да разбера, че всичките тези мисли, които са ме довели да се откажа да практикувам, са лъжа. През тези дни изучавахме, правехме упражнения и все повече започна да ми се прояснява и изчиства съзнанието. Помогна ми да си спомня защо започнах да практикувам, че ми харесва да се самоусъвършенствам, и че винаги съм искала това да правя. Помогна ми да изоблича коренните причини, заради които ми се случиха тези ситуации. Колкото повече време прекарвах с него и в неговото поле, толкова по-добре и в яснота се чувствах. След това разбрах, че докато през цялото време съм си мислела, че избирам да живея живота на обикновен човек, аз всъщност съм поела по пътя на демоните.

Не отидох на работа през почти цялата следваща работна седмица. Оттам постоянно ми се обаждаха да ме търсят и питат защо не бях на работа, но сега много се радвам, че съпрактикуващият ме посъветва да не ходя. След като мина отпуската реших, че ще отида да им кажа, че напускам. Когато говорехме по телефона с мениджъра ми преди да отида, той ми съобщи, че офисът затваря, и че се мести в София. Сетих се, че по-рано колегите ми бяха споделили, че преди да започна работа там, офисът се е преместил от Бургас във Варна. Фактът, че се мести толкова често, беше още един сигнал, че тази компания е измамническа.

Много е вероятно тези мои случки да са били резултат от намеса или от това, че животът ми се е върнал към някаква стара подредба, но тези неща никога нямаше да се случат, ако аз бях праведна.

Цитат: „Едно праведно съзнание може да покори сто злини. Ако не преследвате нищо, никой няма да посмее да ви безпокои.” (Лекция пета, “Практикуване по зъл път”)

Аз все още не съм стабилен практикуващ, който да не се влияе от средата си, затова реших да стоя колкото се може повече в среда на практикуващи. Осъзнавам и видях, че всички действия имат последствия. Тези мои действия вече са извършени и не мога да ги променя. Те са записани в историята и вярвам, че ще си платя за това огромно предателство, което направих към Дафа. Надявам се, че чрез споделянето си ще мога да помогна на някого, който е в същата, или в подобна, ситуация. Силно вярвам, че ние сме дошли с много специфична цел, и че всяка друга мисъл е лъжа, която има за цел да ни заблуди и провали. Изключително съм благодарна на великия и милосърден Учител, че все още ми помага толкова много, че е направил и прави толкова жертви за мен, и че все още се грижи за мен, въпреки моето недостойнство.

Много Ви благодаря, милосърдни Учителю!

Благодаря ви, съпрактикуващи!