Повърхностното ми разбиране какво е „да си скромен”

Всеки път, когато виждах как някой практикуващ подчертава своята важност, има много високо мнение за себе си или осъжда другите, ми ставаше необичайно и мислех, че този практикуващ не е достатъчно скромен. Един път се запитах: „Аз скромен ли съм наистина? И защо това ме огорчава така? Защо поведението на другите практикуващи така ме засяга и ме ядосва?” Поглеждайки навътре открих, че е така, защото ми харесваше положителната идея, че трябва „да съм скромен” и предпочитах скромното поведение, контролирано и сдържано. На практика не бях скромен.

Например, когато някой ме хвалеше, аз веднага възкликвах: „Не постъпвам достатъчно добре”. На практика, моето изказване беше просто формалност. Истинската мисъл, скрита зад това, звучеше така: „Аз постъпвам изключително добре”.

В друг случай, когато практикуващ ми каза, че статиите трябва да са написани в определен срок и ме помоли за поема отговорността за това, аз веднага казах: „Не съм достатъчно добър за тази работа”. Дори не помислих преди да кажа това. Казах го по навик, за да изглеждам скромен. Помислих: „За изпълнението на такава важна задача, как мога да не се държа много скромно?!” На практика истинската ми мисъл, скрита зад колебанието ми, както изглеждаше, беше: „Уверен съм, че мога да направя това”. Дори бях поласкан от това, че ми поръчаха такава важна задача. Понякога бях скромен, защото не бях уверен в себе си и проявявах самоунищожение. В мен, като Дафа практикуващ, не достигаше твърда вяра в Учителя и Фа.

Преди винаги казвах, че този или онзи практикуващ има привързаност или този, или онзи, обича да крие неща. Но никога не съм мислел, че аз също прикривах неща и че моите прикрития добре се „прикриваха” така, че не беше леко да се забележат.

Това беше не само защото аз самият не бях достатъчно скромен, но и защото в мен се проявяваха толкова силни емоции, когато виждах, че другите практикуващи се превъзнасяха сами. Осъзнах, че скромността включва принципите Истина, Доброта, Търпение. Само милосърден, мирен и великодушен практикуващ може действително да притежава скромност. Независимо от ситуацията – дали го хвалят, или го обвиняват, добре ли е изпълнена работата, или не – той ще гледа на това със спокойно и открито съзнание, оставяйки сърцето си недокоснато.

Именно заради привързаността не бе възможно да съм истински скромен. Когато съзнанието е пълно с това да се покажеш, ревностно и враждебно, как може да си скромен?

Следователно практикуващият трябва да е скромен. Старателният и усърден практикуващ трябва да става все по-скромен и по-скромен.

Моля, с милосърдие ми покажете, ако греша.

Източник: http://minghui.ca/mh/articles/2008/8/8/183607.html