Споделяне на опит, представено на Фа-конференцията в Лос Анджелис през 2009 г. - част 1

Поздрави Учителю, Поздрави съпрактикуващи,

Получих Фа през 2004 г. в Лос Анжелис чрез новата ми съквартирантка. Две седмици преди да се нанеса в новия си апартамент, отидох в един храм с моя съученик и се молех. Спомням си, че в молитвата си към Буда казах: "Буда, не че аз не вярвам в теб, а просто не мога да разбера свещените текстове които са отпечатани в наши дни. Имам чувството че пропадам, тъй като мислите ми се свличат надолу. Ако Шакямуни може да се култивира и да постигне съвършенство след молитвата си, аз се моля пред теб сега като просто искам една книга, която може да ме научи как да се култивирам и да остана непоколебима в лицето на загуба и печалба. Не искам ли прекалено много? "

Няколко седмици по-късно братовчед ми взе китайското издание на Епохални времена за информация за жилища под наем Веднага открихме че студенти търсят нови съквартиранти. Следващото нещо което си спомням е, че четях "Джуан Фалун" в къщата на новата си съквартирантка.

През първите две години от култивацията ми в Лос Анжелис основно следвах съквартирантката ми където и да отидеше, и се забавлявах с различни дейности за Дафа. Знаех че информацията в "Джуан Фалун“ е много добра но не разбирах защо трябва да се изгради дисциплина в четенето на една и съща книга. Аз само я четях когато нямах никакви изпити, от време на време. Когато дългогодишни практикуващи ми казваха как са се просветлили до различни значения всеки път когато са я прочитали чувствах, че е много безнадеждно. "Джуан Фалун" е добра но не бях в състояние да разбера по-различните значения всеки път, когато я четях. Но все още се опитвах да чета книгата колкото можех.

Веднъж когато четях Лекция 8, където Учителят споменава как да правим медитация, там пишеше: "Когато седиш, трябва да се чувстваш чудесно и много удобно, като че седиш вътре в черупка от яйце, ще знаеш за себе си че практикуваш упражненията, но ще чувстваш че цялото ти тяло не може да се движи“. Чудех се в съзнанието си за какво ставаше въпрос? На следващия ден в моята медитация можах да го почувствам. То беше толкова приятно усещане, че не исках да ставам от своята медитация. Този следобед се почувствах сякаш ходех по памук или облаци.

През 2006 г. завърших училище за фармацевт и се върнах в областта на залива на Сан Франсиско. По това време знаех само че нямах съквартирантка която да може да ми каже какви Дафа дейности се правят. Когато дългогодишните практикуващи споменаваха че ние трябва да поддържаме праведни мисли през цялото време се запитвах какво са „праведните мисли“? Как така нямах представа какво са ...? Молех се на Учителя да ме води по път по който да допринеса за Дафа и да се култивирам, път, който може ясно да ми покаже точно това, което трябва да правя...

Следващото нещо което разбрах е, че нашите медии се нуждаят от практикуващи за да продават реклами. Тъй като чувствах че не се страхувам да говоря с хората, че медиите се нуждаят от пари и че мога да работя с други практикуващи ветерани, си помислих: "Защо не? Нека да опитам и да видя как ще потръгне. Това ще бъде една добра среда защото ще се ангажирам с нещо и няма да се лутам наоколо без цел“.

Спомням си когато за първи път участвах в стартовата фаза на екипа по продажби "9 писма". Първоначалната идея бе да се вземат под внимание заетите графици на практикуващите. Обаждахме се на бъдещ рекламодател и му предавахме контакта на следващия практикуващ в екипа, за да направи последващи действия. Нямах представа от продажби и работа за Дафа. Казаха ми да изпращам праведни мисли и след това да говоря по телефона. Един следобед, след смяната ми в болницата, се прибрах у дома в около 15:30. Направих това което ми беше казано: изпращах праведни мисли и след това се обаждах. Описах накратко нашите медии и джентълменът на другия край на телефона прояви интерес. Вместо да го предам към следващия практикуващ ми казаха да предприема последващи действия и да направя всичко възможно за приключване на сделката. След като изпращах повече праведни мисли и повече говорех с този потенциален клиент от различни гледни точки, той подписа договора. Целият процес отне около три седмици като само прекарвах няколко минути на телефона всяка седмица, за да питам какво прави и дали е готов да премине към следващата стъпка. Това беше първият ми рекламодател и почувствах че не е твърде трудно. Успях да го направя, защото чувствах че Учителят ме ръководи.

След лесното подписване на първите два договора преживях два месеца без никакви нови договори. Опитвах се много усърдно. Всеки път когато имах почивен ден от болницата, ходех до домовете на практикуващите от екипа по продажбите, за да науча как се направят продажби чрез телефонни разговори.

Веднъж, когато вдигнах телефона, започнах да повръщам всичко, което ядох по-рано на същия ден. Просто не можех да функционирам. Бях разочарована от моите резултати по продажбите и нямах представа какво става. Знаех, че имам много за научаване в култивацията и имах нужда да наваксам изоставането си. С променливият ми график в болницата ставаше трудно да планирам срещи с клиенти и да се концентрирам върху продажбите. Така че помолих управата на болницата за преминаване от пълен работен ден на непълно работно време. Управата на моята болница отхвърли тази идея и ми каза че не разполага с бюджет за дадената позиция на непълно работно време, но ако остана на пълно работно време още четири години при тях, те ще ми изплатят $ 100,000 за училищните заеми, които имах. Отне ми два месеца за да реша да забравя за този бонус, защото в „Джуан Фалун“, Учителят казва в глава 4, "Отказването от богатството е, разбира се, един от аспектите на загуба, и също така относително важен аспект. Но загубата за която говорим е загуба, която не се ограничава до този тесен обхват". Мислех че ако не мога да се откажа от този бонус как щях да премина към премахване на останалите привързаности които имах. Да, мога да печеля пари, за да дарявам за медиите на нашите Дафа практикуващи, но животът винаги има толкова много неясноти. Как мога да гарантирам че това, което съм спечелила може да бъде напълно използвано за нашите медии? В моя опит когато се спестят достатъчно пари винаги има други сметки за плащане в живота, като например покупка на къща или други неща. Така че това не е като добра сделка, която да се приеме, и сърцето ми не беше в мир с това... нещо нямаше да е наред ако приемех парите, така че аз отхвърлих офертата.

Край на част 1. Четете част 2 в следващото ни издание на 13 юни 2011 г.

Версия на английски език: http://www.pureinsight.org/node/5691
Версия на китайски език: http://www.zhengjian.org/zj/articles/2009/3/2/58049.html