Само съхранявайки в сърцето си скромност ще се придвижим напред

В този свят истински мъдрият човек винаги си остава скромен и вежлив. Учителят казва:

„Само докато в теб се появи мисъл да се изтъкнеш, те веднага ще забележат, че нещо с шиншинга ти не е наред, затова само скромността може да оправи нещата. Авторитет може да спечелиш само като учиш добре Закона. Как може практикуващите да не правят никакви грешки?” (Канон „Как да се справяме с асистентската работа” от „По пътя на усърдното усъвършенстване”)

Като практикуващи трябва да осъзнаваме своите заблуждения, да отстраняваме мислите за важността на своето „аз”, да не сме прекалено самоуверени, винаги да помним Закона и принципите му.

За всяко живо същество на Земята са отредени определени способности. Рибата например умее да плава, птицата – да лети, насекомото – да пълзи, и дори тревата, изгоряла от огън, може отново да израсте, напоена от есенния дъжд и погалена от лек ветрец. А аз мога най-вече да се придвижвам, полагайки усилия, и в това е моята слабост. Водата, без усилия, тече в най-малките ручеи, а колко полза носи на всички. Аз не мога да обхвана с поглед цялата Галактика, а така също не виждам и Боговете над мен; не мога да кажа, че добре знам историята и събитията на нашето време и в това е моето невежество. Аз съм толкова глупав, повърхностен, невеж и неумел. Как мога да чувствам гордост и високомерие?

Ние може да следваме Учителя и да постигнем Дао само признавайки своето невежество и оставайки скромни, усърдно и сериозно усъвършенствайки се. Практикуващият е длъжен да приеме всичко, което изпраща Учитилят, проявявайки уважение и почтителност. Дори ако сме попаднали в трудно положение и сме се изгубили, не можем да обвиняваме Учителя или да се съмняваме. Трябва да отхвърлим превзетите мнения, да признаем невежеството си и да се придвижваме напред, ръководейки се от Закона. Ние не можем с инат и предубеждения да оценяваме със своя невисок ум този велик Закон и нашия божествен Учител. Само оставайки скромни ще можем постепенно да отхвърлим привързаностите и да се повишим.

Само запазвайки скромност можем да слушаме другите. Самодоволният човек прилича на напълнена догоре кана, не може нищо повече да събере. Чжоу Гонг бил известен в историята държавен деятел. За да прояви уважението си, когато му идвали гости по време на хранене, той оставял пръчиците, освобождавал устата си от храната и сърдечно приемал гостите. Конфуций бил много мъдър човек, но не се притеснявал да се обърне за съвет. Дори ако съветът давало дете, и бил правилен, Конфуций се вслушвал в него с цялата си сериозност. Негов ученик казал: „Някои хора ти се присмиват, ти имаш голямо знание, а понякога се обръщаш за съвет”. Конфуций възразил: „Аз питам, когато не разбирам нещо. Нима не трябва да правя така?” Досега, докато имате желание да се учите смирено от другите ще помъдрявате. Конфуций казал така: „Сред минаващи покрай мен хора, един може да е моят учител”.

Ето неголям разказ за Сократ, в който се говори за скромността.

Един път Сократ и учениците му се събрали на беседа. Един ученик, който имал много богат баща, започнал да говори пред другите затова, че семейството му владее голям участък плодородна земя недалеко от Афин. Докато се хвалел, Сократ, запазвайки спокойствие, разгърнал картата и се обърнал към него: „Моля те, покажи Азия на картата”. Ученикът самодоволно отговорил: „Цялата тази голяма територия е Азия”. „Тогава къде се намира Гърция?” Ученикът я намерил с голяма трудност. В сравнение с Азия, Гърция била съвсем малка. „А сега покажи къде е Афин” – продължил Сократ. „Афин е много по-малък. Изглежда, че е някъде тук” – казал ученикът, показвайки малка точка на картата. Накрая, внимателно гледайки към ученика, Сократ предложил: „А сега, моля, покажи къде се намира вашият участък плодородна земя”. Ученикът така се изнервил, че се изпотил, но на картата нямало и следа от неговия участък земя. Започвайки да разбира какво се случва, ученикът смутено отговорил: „Простете, не мога да го намеря”.

Каквото и да владее човек – това е само капка в морето в сравнение с цялата Вселена и дори не е достойно да се споменава при сравнение с процеса на усъвършенстване. Няма значение какво сме разбрали, осъзнали, направили; фактически това е толкова малко. Хвалят те или те ругаят – оставай спокоен. Хваленето или осъждането вреди еднакво.

Винаги съхранявай в сърцето си скромност и простота.

По http://ru.clearharmony.net/articles/200611/3584.html