Всичко е благодарение на Закона и Учителя

Аз съм на 35 години. Работя като учителка в средното училище. С Фалун Гонг се занимавам от 5 месеца, така че опитът ми е още много малък. Но искам да споделя едно интересно, макар и естествено наблюдение. Още преди да започна да се занимавам с Фалун Гонг, в търсенето на истината и пътя за постигането й, много четях и се занимавах с различни неща, животът ми и съзнанието ми се измениха постепенно, но не намирах пълно удовлетворение.

Преди няколко години, отказвайки се от месото, периодично гладувайки, аз все още често боледувах и изстивах, но не вземах лекарства и поради спецификата на работата ми, никога не вземах болнични, и не считах за нужно да обръщам внимание на слабостите си, и да се оплаквам, а просто преживявях болестта – глад, хладка вода, и някак неусетно се появи хронически устойчива кашлица, на която също не обръщах внимание. В резултат, на последните рентгенови снимки, в областта на дробовете се появи някакво затъмнение и приятелите ми направо ме хванаха за ръка и ме отведоха в иститута за спешна помощ, където ми направиха огромни нови снимки. Резултатът се потвърди. Отказах кардинална медицинска помощ, решавайки «да бъде каквото трябва». Това се случи преди да започна да практикувам.

Аз съм докрай откровенна със себе си и затова трябва да кажа, че започването на практиката съвсем не бе ръководено от мотива за излекуването ми. Привлече ме философската страна на Фалун Гонг, макар тогава да не го осъзнавах по този начин. Не обръщах особено внимание на себе си, но първи съпругът ми забеляза, че престанах да кашлям. Малко след това синът ми трябваше да даде снимки и на родителите си преди състезание в спортното училище и се наложи да си правим пак, защото не биваше да даваме на детето лошите снимки. Резултатът ме удиви, всичко беше в нормата.

Ако това се беше случило с някого от приятелите ми, бих го сметнала за преувеличение, но това се случи с мен. Сама забелязах, че не изпитах «бурна радост», възприемайки това естествено, отнасяйки се винаги с тялото като с инструмент. Само почувствах, че то стана по-различно – по-леко и колкото и да е странно – по- «светло». Приятелите ми казват, че съм посветляла, подмладила съм се, а аз се усмихвам вътрешно дори в съня си, славно връщайки се в детството си. Сега разбирам, че всичко това е благодарение на Закона и Учителя.

По http://www.ru-enlightenment.org/docs/conferenceexperience/conference1/doklad_3.htm