Анализирайки проблемите, възникнали в нашия район сред практикуващите и участвайки в дискусии на практикуващи, обсъждащи тези проблеми, аз разбрах, че всичко, което се случва в средата на практикуващите не е случайно. И че проблемите във взаимоотношенията между координаторите и съучениците, възникващите конфликти сред учениците, неумението да се приеме критиката и мнението на другия и т.н., са актуални не само сред практикуващите в нашата група, но и за много други практикуващи в различни региони. Искам да споделя мнението си по този въпрос. Това е личното ми разбиране в дадения момент.
Струва ми се, че всеки конфликт, възникващ между хората, има своята причина, своя корен. Това е едно и също както за хората, така и за практикуващите. Само че методите за решаването на този проблем между практикуващите се различават кардинално от методите на обикновените хора.
Учителят постоянно ни учи при възникването на спорове да търсим причината в себе си; ако се окаже, че е пропуск на други практикуващи, с милосърдие и доброта, с желание да помогнем, а не да упрекваме; да умеем да слушаме критика и винаги да търсим причината за възникването й в себе си, а ако не намерим нищо и я считаме за необоснована, да сме нащрек, за да не позволим да възникне в нас посочения пропуск или привързаност.
Струва ми се, че когато възниква противоречие, е необходимо и двете страни в конфликта да направят крачка назад, да отстъпят от настоятелното си мнение или оправдание, с мъдрост да анализират всичко казано от другите, което им се струва „за живо” и което им се струва абсолютно неоснователно. Ако практикуващите по принцип настояват на своето мнение без да възприемат сериозно мнението на другите, още повече, без желание да ги чуят, конфликтът може никога да не се разреши.
Всичко в усъвършенстването се създава за нашето повишение. И когато се разкрива някаква основна привързаност, ни е много трудно да я разпознаем, а още по-трудно е да я признаем и отстраним.
Струва ми се, че координаторите, в силата на тази огромна отговорност, която им е възложена, трябва да проявяват особена мъдрост в ситуации, отнасящи се до отношенията в групата, както и в личното усъвършенстване. Нужно е винаги да умеят да отстъпят от своето мнение, да умеят да слушат другите, да приемат мнението им, намирайки в него добри семена, и в допълнение да проникват в него, превръщайки ги във велики, свещени дела на практикуващите по Великия Закон.
Нима в една от лекциите Учителят не говори за това, че Просветленият никога няма да спори, да настоява на своето мнение. Той гледат само нашето сърце. И не е важно кой метод ще бъде приет, но е много важно как ще се прояви нашето съзнание при това, ще съумеем ли да приемем мнението на другия и да не настояваме на своето. Просветлените приемат мнението на другите и се радват, ако с помощта на другото мнение, което се различава от тяхното, ще бъде постигнат добър резултат. Струва ми се, че ако дадено мнение или метод на изпълнение на нещо не противоречи на Дафа, не е в разрез с принципите му, има право да бъде използвано в живота и да даде своя принос във Фа-коригирането.
Разбира се, ние не сме длъжни винаги и във всичко да се осланяме на координатора, не бива в усъвършенстването да се опираме на един човек. Координаторът също е практикуващ, както всички нас, също има своите неотстранени привързаности и недостатъци. И ми се струва, че всеки координатор трябва да се попита: „Как ще постъпя аз, какво ще правя, ако не съм координатор, ако нямах тази отговорна мисия?” Да се опита да си представи, ако не е координатор, а просто практикуващ, изпълняващ неща за Дафа, за които се кооперира с другите, обсъжда какъв метод на изпълнение е по-добър, предлага мнението си. Но не настоява на него и не изпитва никакъв вътрешен дискомфорт, ако неговото мнение не бъде прието. Координаторът е длъжен да се замисли над това, не поражда ли това огромна отговорност, която носи, навик към това, че той винаги е длъжен да дава предложения и че неговото мнение винаги се приема. Няма ли в него чувство на превъзходство над другите заради по-доброто си разбиране или по-високото ниво, отколкото на другите? Струва ми се, че само нашият Учител може да съди за това кой какво ниво има.
При изпълнението на Дафа неща е много важно да се формира общо поле. Нима, ако аз имам свое мнение, а координаторът – различно, аз все пак ще го приемам като мнението на един практикуващ, а ако други се изкажат и се окаже ,че болшинството мислят не както аз, ще разбера, че моето мнение не е правилно и е нужно да послушам мнението на болшинството.
Разбрах още, че ако видим в някой от другите практикуващи недостатъци, които по наше мнение пречат на усъвършенстването на този ученик или влияят отрицателно на атмосферата в групата, е по-добре да говорим за това. Не бива да събираме в себе си този негатив, които гъделичка нашите неотстранени привързаности, разраствайки се в конфликт и причинявайки ущърб на цялата среда на практикуващите.
Ако ние не можем да кажем истината в очите на практикуващ, трябва да търсим причината в себе си: може би не ми стига милосърдие, може би имам страх да не остана неразбран или стремеж на всяка цена да не обидя другия? Считам, че трябва винаги с милосърдие да изказваме мнението си.
Нека в този отговорен период на Фа-коригирането да не позволяваме на неотстранените си чувства и привързаности да ни пречат в изпълнението на делата на Дафа практикуващи, да проявяваме един към друг повече милосърдие, търпение и доброта. Нима не сме получили от милосърдния Учител толкова уникален и неповторим шанс заедно да изпълняваме дела за спасението на живите същества?
Разбирам, че не казвам нищо ново, всички знаем това. Но понякога, затормозени в делата си, разбира се винаги с най-добри праведни намерения, ни е трудно да излезем от представите ли и да погледнем всичко отстрани.
Написах този опит с искреното желание за помогна в разрешаването на подобни ситуации сред практикуващите. Ако греша в нещо, моля, поправете ме.
По * * *
Можете да разпечатвате и разпространявате всички статии публикувани на „Clearharmony” и тяхното съдържание, но ви молим да цитирате източника.
още ...
още ...